Туризъм извън курортите

Бъдещето на българския туризъм е извън курортите. Природното и историческото ни наследство е впечатляващо, слабо място е масовата култура

Българският туризъм през последните години постига все по-добри резултати. По данни на Световната туристическа организация, през 2016 г. страната отбелязва 16.2% увеличение на посещенията от чуждестранни гости. Приходите от тях са 3.3 млрд. евро, или с близо 450 млн. евро повече от предходната година. Според платежния баланс на БНБ, постъпленията от международен туризъм през първите осем месеца на 2017 г. нарастват с нови 9.9%.

Все пак трудно може да кажем, че над България е изгряла щастливата туристическа звезда, защото цените ни остават твърде ниски. Звучи парадоксално, но в България вече пристигат повече туристи, отколкото в Бразилия. Само че Бразилия печели от своите туристи с 65% повече. Какво да говорим за Австралия, където през 2016 г. са дошли точно толкова туристи, колкото у нас (8.25 млн. души), но там те са похарчили 9 пъти повече пари.

Сравнението с далечни страни може да е подвеждащо, но и на европейски фон България изпъква като много евтина дестинация. Според СТО, един чуждестранен турист оставя у нас средно 440 долара. Този показател за Европа е 750 долара. Само Албания и Унгария отчитат средна стойност на едно туристическо пътуване, по-ниска от нашата.

Тази тема се коментира отдавна,  изтъкват се ред зависещи и независещи от нас фактори: жестока конкуренция от съседни дестинации, ниско ценово равнище в страната, диктат на туроператорите, слабости в таргетирането, статистическа методология и т.н. Може би ще разберем още нещо за стойността на нашия туризъм, ако си припомним как възникна той.

Туристите – в курортите

Без да броим авантюристите от миналото, у нас чуждестранен туризъм се разви след края на 1960-те. Народната република се нуждаеше от валута и затова превърна някои от най-красивите плажове в комплекси за „западни гости“. При изграждането им беше ползван световен опит, а и се стараехме да покажем красивото лице на България. Затова първите български курорти бяха добър пример – но те без изключение бяха от затворен тип.

Гостите от СИВ имаха възможност да ползват къмпинги или да наемат квартири край морето. Мястото на западния турист беше в курорта. Той не трябваше да събира впечатления от бита и душевността ни, нито от стандарта ни на живот. Също и редовите българи не трябваше да придобиват преки представи за покупателната сила на западния пенсионер или работник.

„Витринният модел“ надживя приватизацията на сектора. Инвестициите по инерция се насочиха към изграждането на скъпи големи хотели в утвърдените комплекси, което най-често влошаваше облика на курортите. Заедно с това, цели квартали и градове се превръщаха в зони за луксозен туризъм, където нямаше място за обикновения човек – българин или чужденец. Но дали този, който търси лукс, ще дойде точно в България? В крайна сметка цените останаха ниски заради свръхпредлагането и фокуса върху грешен пазарен сегмент.

Оцеля и много от капсулираното мислене от онова време. Българинът по природа е гостоприемен, но далеч от оживените туристически центрове той все още се стряска, щом чуе чужда реч. А направените с европейски пари табели и информационни материали често объркват, вместо да помагат на туристите да стигнат до нашите забележителности.

Следният пример от лятото на 2017 г. е показателен. В делничен ден, хижа в подножието на връх Ботев се оказа препълнена с германски туристи. Мнозина бяха пристигнали без резервация – не бяха успели да се свържат с домакините по телефона. Най-колоритна беше голяма група студенти, пътуващи от три седмици из България с професора си по география. Имаше и семейства с деца, организирали сами планинския си поход. Никой не се оплака от външната тоалетна и пружинените кревати, гостите възхитени снимаха залеза и пасящите отпред коне. Но персоналът в хижата се затрудняваше да разбере какво точно искат гостите за вечеря. Накрая всички бяха сити, но добрите хижари пропуснаха доста приходи.

Туризмът се балансира

Настъпват сериозни размествания и въпросът за туризма извън курортите става особено актуален. За пръв път, твърди Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма, през 2017 г. ще видим изравняване на гостите, ангажирани в традиционния и в различните форми на алтернативен туризъм. Дълги години съотношението у нас бе 85% морски спрямо 15% зимен туризъм. За тази година Драганов прогнозира, че летните туристи ще са само 49 процента. Над половината гости на България ще дойдат през останалите три сезона.

Това е още по-радващо, тъй като се случва на фона на видимо засилване на летния сезон. „Любезността“ на президента Реджеп Ердоган доведе до 29% спад на туристическите приходи в съседна Турция през 2016 г. Много германски и руски туристи се пренасочиха към нас. По последни данни, приходите международен туризъм през двата най-силни летни месеца юли и август са с над 100 млн. евро повече от предходната година. Но дори по-важно от това е, че чужденците най-сетне откриват България.

Благодарение на нискотарифните самолетни компании, в месеците, доскоро считани за „мъртви“, в България пристигат хора от цяла Европа. По думите на Драганов, те се интересуват най-вече от културен туризъм в градска среда. Засилва се и туризмът извън градовете: селски, кулинарен или трекинг (т.е. преминаване по планински терен).

Това, което доскоро беше пожелание, вече се сбъдва. Но какво ще предложим, за да отговорим на новия тип туристическо търсене? Историческо и природно наследство, без съмнение, имаме. Стария Пловдив, гробницата край Свещари, могилата „Голяма косматка“, розоберът, горите и върховете на Рила и Пирин – това е напълно достатъчно, за да мотивира любопитния турист да измине стотици и хиляди километри.

Този тип туристи не се фиксират върху инфраструктурните ни слабости. Затова пък са чувствителни към ежедневните прояви на (не)културност. Прекален интерес или примитивна враждебност у местните хора ги отблъскват. Още по-лошо впечатление правят чупките на предприемача, виждащ в чужденеца екзотично птиче, което каца само веднъж на рамото.

Има ли боклук по улиците? Поддържаме ли туристическите атракции в добро състояние? Може би трябва да преосмислим идеята за национална туристическа реклама. Следва не само да разказваме на чужденците за България, но и да припомняме на българите, че сме туристическа страна – също и извън курортите. И какво се изисква от нас в тази връзка.

Бъдещето на курорта

В България, за съжаление, дотук не се разви по-значим курорт от „гръцки тип“: новите бетонни хотели със социалистически размери засенчиха малките семейни начинания. Така губят и едните, и другите. Но това е само една от причините, поради които нашите курорти следва да преосмислят своята концепция.

„Слънце, пясък, море и ол инклузив“ е сравнително лесен за осигуряване стереотип, но в световен план този продукт е в залязваща фаза. Конкуренцията е изострена, а нямаме достатъчно големи мащаби, за да постигнем нужните икономии. За да оцелеят, българските курорти следва да се диверсифицират. Свободни ниши има в лечебния, в конгресния, в спортния, във фестивалния туризъм. Там има и по-висока добавена стойност.

Което ни връща към големия въпрос за ниските цени. Дали вдигането им няма да убие импулса в българския туризъм? Може би напоследък при нас идват повече гости, само защото оставаме евтини? Отговорът, от гледна точка на предприемача, се крие в разнообразието на предлаганите допълнителни услуги и най-вече в тяхното качество.

Публикувано в сп. “Мениджър”

avatar

mittag

LEAVE A COMMENT