Защо Каталония е голяма

Липсата на собствена държава в исторически план е помогнала на този енергичен народ

Ще извоюва ли Каталония независимост? Югославски сценарий в Испания все още изглежда невероятен, но след референдума за Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, светът е различно място. Ненужно агресивната реакция на Мадрид спрямо отколешните каталонски тежнения към независимост допълнително налива масло в огъня на сепаратизма.

В този момент на нестабилност, историята дава по-сигурни ориентири за бъдещето от студената логика на икономика и политика. Погледът назад показва, че националната независимост не е ощетила Каталония. Напротив, именно липсата на формална независимост през вековете е допринесла за възхода на Барселона и обединените около този град земи.

От самото си възникване Каталония има особен, извъндържавен статус. Регионът южно от Пиринеи е завладян през VIII век от арабите. Барселона е отвоювана през 801 г. от Луи Благочестивия и формално бива подчинена на Френската корона, но на практика нейните графове се радват на пълна свобода – в замяна на тежка военна служба.

Каталония столетия наред е „ничия земя“: клин, забит между французи и араби. Води се война за всяка педя земя и стотиците средновековни руини, разпръснати из страната, свидетелстват за това. Щом бъде превзет някой хълм, първата задача е там да се построи църква и замък. Каталония е своеобразен авангард на християнството в Европа.

Каталония била, грубо казано, средновековен вариант на „санитарния кордон“ между Западна Европа и Русия. Признавайки френската корона, графовете на Барселона печелели могъщ съюзник в случай на крайна нужда. Не губели на практика нищо – били оставени да се развиват сами, в замяна на охрана на южната граница. В този климат, белязан от вяра и рицарски дух, се развиват някои от най-високите образци на средновековно изкуство в Европа.

Графът на Барселона Рамон Беренгер IV прави решителна стъпка през 1137 г., като встъпва в династически брак с дъщерята на краля на Арагон и така престава да е френски васал. Децата на Рамон са крале на Арагон и принцове на Барселона. За отбелязване е, че макар „повишена“ от графство в княжество, а също така и родина на кралете, Каталония отново не е независима. Тя става част от Короната на Арагон със столица в Сарагоса.

Защо редим стари истории? Хвърлени във врящ котел по време на режима на Франко, отделните части на Испания още не са се претопили. Те помнят и дишат своята история. Но по-важното в случая е, че Каталония следва през вековете необичаен, но успешен политически модел. Тя не е натоварвана с нуждата да строи империя за прослава на своите крале. Тя не поддържа скъп двор и може да обърне внимание на архитектура, философия, наука.

Тоест, заради липсата на собствена държава Барселона получава възможност: А) да се развива икономически и да се благоустроява; Б) да развива разнообразни общностни форми, различни от държавност, които разчитат на широкото участие на хората.

Горният извод, ако бъде приложен и за други части на света със съпоставима съдба, навежда на отиващи далеч заключения. Може да се мисли, че собствената държава заради ненужните амбиции на владетелите, често е фактор, който спира развитието на обществото.

Тук е наложителен български паралел. Известно е, че Княжество България след 1878 г. изпитва икономически затруднения заради загуба на пазари. Националните катастрофи 1913 – 1919 г. са плод на царска мегаломания, оставила дълбоки рани на Балканите. Показателно е, че в някои години в края на XIX век разходите на България за военни цели са по-високи от тези на САЩ – не като процент, а като абсолютна стойност. Тоест, „строенето на държава“ излиза на България много по-скъпо от разходите за тухли и вар. И все пак: става дума за различни цивилизации. Освобождението ни през 1878 г. е събитие от ранга на отвоюването на Барселона от мюсюлманите през 801 г.

Да се върнем на Каталония: само веднъж тя се поддава на изкушението да строи империя и е наказана сурово за това. Под Короната на Арагон, през XIV и XV век тя разпростира влиянието си из Средиземноморието, като завладява Балеарските острови, Сицилия, Сардиния, Корсика – и големи части от Гърция. Каталонци държат Атинското херцогство между 1311 и 1380 г. и воюват със Сръбските крале в Тесалия. Арагонската и каталонската експанзия успява да превземе дори Неапол и владее там чак до 1501 г.

Само че това разтегляне из Средиземноморието подкопава демографския и икономически потенциал на Каталония. Черната смърт и последващи епидемии от чума вършат своето, следват гонения срещу евреи и маври. Според днешни източници, между 1347 и 1497 г. Каталония губи 37% от населението си и народът се свива до 300 000 души. Сякаш това не е достатъчно, владетелите изпадат в династически спорове, а през 1462 г. избухва гражданска война. Накрая Короната на Арагон, с нея и Каталония, попада под сянката на Кастилия.

Следват столетия на възстановяване и бавно замогване, благодарение на активната търговия с Новия свят. Макар и в Средиземно море, а не на Атлантика, Барселона само през една година – 1792 г., успява да изнесе за Америка стоки за 52 млн. реала, като внася суровини за 13 млн. Това се случва при изцяло заличена автономия, тъй като през 1705 г. мощният град избира грешната страна във Войната за Испанското наследство. При обсадата на Барселона от 1713-1714 г. градските нобили се поддават на призрака на независимостта и предпочитат да умрат с оръжие в ръка, вместо да се покорят. А врагът този път е не просто „Испания“, а Обединена Европа – силите на Франция, Испания, Англия, Италия и кой ли още не.

След 11 септември 1714 г. с формалната автономия на Каталония е свършено, а каталонският език е забранен. Но така, парадоксално, страната получава шанс за нещо повече от държава. Барселона е сред първите центрове на Индустриалната революция в света: предприемачите виждат в икономическия успех средство да увеличат своята независимост от неприятните испанци. Развиват се нов тип социални институции, основани на доброволното участие и споделените ценности. Населението се осъзнава класово и културно, и чак след това национално.

Положението на работническата класа в началото не е било завидно също и тук, но именно защото държавата е била заместена с много повече и по-сложни социални връзки, Барселона се превръща в център на работническото движение. През 1901 и 1902 г. градът е обхванат от всеобщи стачки, през 1909 г. от яростни бунтове на анархисти.

Развива се и уникална национална взаимопомощ и сътрудничество. Антонио Гауди‘ може би нямаше да е прочуто име, ако индустриалецът от Каталония Еузеби Гюел не беше видял на изложението в Париж през 1878 г. творба на младия творец – и после го взел под свое покровителство като сънародник, финансирайки скъпите му архитектурни проекти.

Отново проблясва миражът на независимостта през 1936 г., когато Барселона се превръща в столица на Републиката – за да бъде смазана от Франко през 1939 г. Трябва да се знае, че Републиката днес е най-силната кауза на каталонците. „Испания“ за тях олицетворява Монархията и Църквата – институции, чужди на каталонския дух.

По данни на Евростат, населението на Каталония към 2015 г. е около 7.4 млн. души. То произвежда икономическа продукция от 204 млрд. евро. 19% от икономическия продукт на Испания се създава върху 6.4% от територията на Испания с труда на 16% от населението на Испания. Стандартът на живот в Каталония е 107% спрямо средния за Европейския съюз.

В миналото силите в Европа са се намесвали активно срещу независимостта на този стар народ в северозападното Средиземноморие (включително СССР, Германия, Франция, Англия по време на Гражданската война). Няма защо този път да очакваме нещо различно. Но както и в миналото, прекършеният стремеж за национална независимост вероятно ще издигне на още по-високо равнище духовната култура и социалната обвързаност на населението. Стига испанският ботуш да не пролее кръв.

avatar

mittag

LEAVE A COMMENT