Панама е топ инвеститор в България

БНБ не може да си спомни как едни 1.456 млрд. лв. са навлезли в България през 2015 г.

Над един милиард евро са вложили в България компании, регистрирани в Панама. Това става видно от статистическата база данни на Българската народна банка. Но макар че в таблиците за преките чуждестранни инвестиции са отразени огромните парични потоци от Панама, БНБ е пропуснала да уведоми обществеността за тях.

Към края на 2016 г. Панама има преки инвестиции в България на стойност 1.007 млрд. евро. Тази сума се равнява на 2.5 процента от всички чуждестранни инвестиции у нас. За сравнение, това е повече от инвестициите от САЩ (1.005 млрд. евро). Повече е и от инвестициите на Турция и Румъния, взети заедно.

През април 2016 г. на бял свят излязаха т.нар. Документи от Панама. Огромен масив от вътрешни документи на панамската фирма „Мосак Фонсека“ попадна в ръцете на журналисти. Те потвърдиха страховете, че голямата политика и светът на сенчестите финанси са се преплели в плътна симбиоза.

Уличеният в притежаване на офшорни сметки премиер на Исландия подаде оставка. Близки на руския президент Владимир Путин, бащата на бившия премиер на Великобритания Дейвид Камерън, президентът на Аржентина Маурисио Макри са само някои от разкритите политици, обслужвани от кантората „Мосак Фонсека“ – която е само един от глобалните офшорни брокери.

България също имаше своите Панамски следи. Но всяко чудо за три дни: след първоначалния скандал, в масовите медии се наложиха коментарите, че офшорните зони не са престъпни, нито аморални. Те били едно от средствата на бизнеса да се предпази от лошата държава, която иска да събира данъци.

Малко след това политиците в България обезсилиха приетия през 2013 г. закон, забраняващ намесата на офшорни компании в чувствителни за обществото сфери. Те отмениха стария списък на офшорните зони по ЗКПО от 2000 г. Сега, според българското законодателство, офшорни зони и офшорни фирми вече няма.

На този фон не е изненада, че “тропическите” инвестиции в България нарастват. Според данните на БНБ, към края на 2016 г. в България има кръгло 40 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции. От тях минимум 2.817 млрд. евро са офшорни: толкова са ПЧИ, вложени от 16 юрисдикции с „преференциални данъчни режими“. Подборът им е извършен от автора и включва Британските Вирджински острови, Панама, Белиз, Сейшелските острови, Лихтенщайн и още няколко тропически острови.

Офшорните зони имат изключително спорна роля. От една страна, те са място, където се укриват престъпни пари от наркотици и проституция, както и авоарите на корумпирани политици. Експерти оценяват, че между 1980 г. и 2010 г. от България са изнесени в офшорни зони около 30 млрд. долара. Голяма част от тях са пари, откраднати от функционери на бившата комунистическа партия.

В офшорни зони крият парите си и големи мултинационални компании, които търсят „данъчна оптимизация“, тоест минимален дължим данък. В някои случаи това са компании на развити страни, които не искат да плащат високия данък в родината си, най-често САЩ. Корпорации използват офшорни зони и за неоколониално ограбване. Те черпят от природните богатства на развиващите се страни, без да връщат почти нищо под формата на данъчни приходи.

Има случаи, когато офшорни зони се използват за разумно запазване на анонимност: като част от бизнес стратегия, или за предпазване от корумпирани и враждебни държавни органи. Това все пак е частен случай. В България офшорните финансови потоци най-често са свързани с противоречиви проекти, политическа корупция и/или със старите тоталитарни барони.

Оказва се, че 5.5 млрд. лв., или над 7 процента от всички ПЧИ в България са офшорни. Но това не е всичко: има и „неофициални офшорни зони“, т.е. страни, които по негласно международно съгласие пазят анонимността на собствениците на капиталите и дават възможност за „данъчни оптимизации“. „Неофициални офшорки“ в Европа са Кипър, Малта, Люксембург и отчасти Швейцария.

От изредените страни в България са осъществени общо 5.3 млрд. евро инвестиции. Това се равнява на 13.2 % от ПЧИ. Общо „неофициалните“ и „общоприетите“ офшорки са реализирали 20.3 % от всички инвестиции у нас, в размер над 8 млрд. евро.

И това не е всичко, тъй като някои големи индустриални държави предоставят възможности на чужди граждани, които на практика не се различават от офшорните. Такива в Европа са Австрия и Холандия. Oxfam, глобалната организация за борба с бедността, нарича Холандия „най-голям данъчен рай в Европейския съюз“ и изчислява, че от 33 възможни вредни данъчни практики, Холандия прилага 17.

Австрия заради географската си близост е особено привлекателна за „червените капитали“. Показателно е, че тя е в челните редици на Индекса за финансова секретност и се смята за по-важно данъчно убежище от Люксембург. Общо Австрия и Холандия са инвестирали в България 10.8 млрд. евро. За сравнение, инвестициите на Германия у нас са 2.5 млрд. евро.

Ако приемем 2.5 млрд. евро за максимален размер на „производствените“ инвестиции на една западна страна, а останалите за „офшорни капитали“, вероятно поне 5.8 млрд. евро са влезли в България през страничния вход. Така се оказва, че поне 35% от всички преки инвестиции в  България са офшорни.

„Лошите“ пари имат свойството да изместват „добрите“, това е стар и златен закон на финансите. Дали активизирането на офшорните инвестиции не дава обяснение за драстичния спад на преките инвестиции в България? През 2016 г. ПЧИ са само 701 млн. евро, което е два пъти под средната годишна стойност за последните пет години.

Така идваме до може би най-важния момент: Панама е огромен инвеститор в България, но това ще остане скрито от всеки, който няма навика да се рови из разбърканите таблици на БНБ. Панама се превърна в нарицателно за офшорна зона, но българите нямаха шанса да научат, че това всъщност е 13-тият по важност инвеститор у нас.

В базата данни на БНБ се вижда, че през първото тримесечие на 2015 г. от Панама са навлезли у нас залпово 1.456 млрд. лв. В последващите месеци инвеститори, регистрирани в Панама са вложили допълнително 170 млн. лв.

Но тези операции не с отразени в текущите прес-съобщения на БНБ, където по правило големите източници на ПЧИ се посочват изрично. Чак през май 2015 г. БНБ оповестява, че Панама влага нещо у нас: дългови инструменти в размер на 22 млн. евро. Само че милиардът се държи на тъмно.

Очевидно централната банка не е изпълнила една от най-важните си функции: да информира обществото за текущите парични процеси в страната.

Да, възможно е да е станало „нещо“: фирмата инвеститор да е докладвала инвестициите си по-късно, или пък самата БНБ да ги е забелязала. Може компания от друга страна, например Холандия, да е продала своите инвестиции на регистрирана в Панама фирма и те изведнъж да са станали панамски….

Но може да е станало и друго: БНБ за пореден път да прикрива сенчести финансови потоци, уж в името на финансовата стабилност.

Горчивият вкус остава: когато светът се тресеше от скандала на Документите от Панама, а нашите масови медии пригласяха, една топла страна с излаз на два океана тъкмо се беше наредила тихомълком сред най-големите ни инвеститори.

avatar

mittag

LEAVE A COMMENT