Когато парите станат излишни

Какъв би бил животът ни, ако бяхме в еврозоната

Трудно е да влезеш в елитен клуб без поименна покана и това важи в пълна сила за България и еврозоната. Формално с членството си в Европейския съюз се задължихме да въведем еврото, но за да се случи това е нужно одобрение от Европейската комисия и Европейската централна банка, съгласуване с Европейския парламент и гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета на ЕС. Приемът на нови членове зависи не само от изпълнението на четирите Маастрихтски критерия, но и от ред неписани правила, начело с равнището на доходите на аспиранта. Това е пробният камък на еврозоната.

Често се споменава, че стандартът на живот в България бил 48% от средния в ЕС – значи, все пак, не сме чак толкова далеч? Методът „паритет на покупателната способност“ отчита, че равнището на цените у нас е по-ниско от европейското, но друго говори показателят „брутен вътрешен продукт на човек от населението“. През 2015 г. средният българин произвежда и консумира 22% от средното за ЕС, а извън София на глава от населението се падат едва 13–18%. Подобно разминаване на цени и доходи в едно общо валутно пространство гарантира икономически тайфуни.

Щом ключът към еврозоната е в доходите, в сферата на икономиката ще трябва да правим точно обратното на нещата, които навремето ни помогнаха да се промушим в ЕС. Вместо отказ от национална икономика и пълно премахване на бариерите пред глобалната търговия, ще се наложи да отглеждаме родни индустрии и да насърчаваме преработката вътре в страната на суровините, които днес изнасяме с апломб. Защото при сегашния екстензивен бизнес модел ще ни трябва зърното и металите на пет Българии, за да се квалифицираме за еврото.

Членството в еврозоната изисква национални политики за повишаване на доходите и насърчаване на производството и вътрешния пазар. Но това е само едната страна на монетата. Върху другата са вдълбани Ценностите: грижа за публичното здраве, стремеж към чиста енергия, икономия на ресурси, опазване на националното наследство, жива култура, отглеждане на социално отговорни младежи. Все неща, които трудно се измерват с пари.

Звучи парадоксално, но ръстът на богатството е пряко свързан с намаляване ролята на парите в ежедневието. Западноевропеецът рядко отваря портфейла си и това се дължи не само на глобалната тенденция за безналични разплащания. Повечето услуги, които олицетворяват качеството на живота в еврозоната, не се заплащат при ползването им.

Чудеса като френската здравна система, германските публични университети или безплатният обществен транспорт в Талин се финансират от значителните данъци, които социално интегрираният гражданин внася от доходите си. Така продукти и услуги, важни за цялото общество, могат внимателно да се планират и да се търси висока ефективност и удобство за гражданите.

„Дай ми пари, аз ценности си имам“ – ще каже нашенецът, за когото Европейският съюз само дава и забранява: той вижда в ЕС йерархия, в която сме на дъното, а не хоризонтална мрежа. Възвишените послания будят прозявки, ценят се “практичните неща”. Всички страни в еврозоната добре си правят сметката, но байганьовски цинизъм там няма почва. Очаква се конвергенция не само на цени и доходи, но и на културност.

Ще ни чакат, докато узреем. Литва например престоя 10 години във валутния механизъм ERM II, известен като „чакалня на еврозоната“. Да не забравяме, че от злощастното приемане на Гърция преди 15 години еврозоната не е присъединявала толкова голяма страна като България. Населението на Латвия, Литва и Естония, въвели еврото в периода 2011 – 2015 г., взети заедно, е с милион души по-малко от това на България. Макар и бедна, страната ни крие системен риск. Виждат се и спорните ефекти от предсрочното ни приемане в Европейския съюз.

Така че родни евро монети ще държим в ръце чак тогава, когато действително изпълним критериите: писани и неписани, макроикономически, институционални, ментални.

Евтини кредити от чисти банки

Но да забравим за миг многобройните пречки и да си представим, че вече сме горди членове на еврозоната. Как ще се промени животът ни тогава? В кръга на шегата, ще последва рязък ръст в ползването на Скайп: бабите ще искат да виждат своите внучета, а предвид по-евтините жилищни кредити, повече млади семейства ще опитат да си купят собствен дом.

Впрочем и в момента кредитният пазар претърпява промени. Ако през 2009 г. лихвите по нови ипотеки бяха над 10%, по последни данни на БНБ те са малко над 4% за дългосрочни жилищни кредити в лева. По-достъпният кредит върви ръка за ръка с ръст на цените на имотите в по-оживените икономически центрове, най-вече в София.

Ако днес България беше в еврозоната, тези процеси щяха да са отишли по-далеч. Може само да гадаем дали ЕЦБ ще запази политиката на ниски лихви към датата на българското членство в Еврогрупата. Неведоми са и демографските ефекти върху кредитния пазар.

Българският банков сектор също ще се промени чувствително в еврозоната. Групово затваряне на очи, че сред българските банки има „гнили ябълки“, дотук ни донесе един зрелищен фалит и скок на публичния външен дълг. За наша радост, в еврозоната банковият ни надзор ще се дирижира от ЕЦБ, която в последния си доклад за България отбеляза „слабости във финансовия сектор и висока корпоративна задлъжнялост“.

Гнилите места ще бъдат грижливо изрязани с остро ножче. Така някои банкови и бизнес барони ще се простят с ролята си в българската политика и общество. Европа остава толерантна към офшорните зони и индивидуалните богатства надали ще пострадат, но преплитането на сенчести финанси и политика, което днес души родната икономика, ще остане в миналото. Поне дотолкова, доколкото сянката е национална.

Данъци и магистрали

Данъчният ни модел в еврозоната ще бъде преобразуван изоснови. Не е сериозно да очакваме, че страни с 30% корпоративен данък ще отворят обятия за юрисдикция с 10% налог, който при това с известно счетоводно старание може да се избегне. Данъчната система ще придобие европейски вид, с по-малка роля на косвените данъци и по-голяма тежест на преките данъци и осигуровките.

Днес България събира 50.3% от данъчните си приходи от данъци върху продукти, при средно 26.3% за еврозоната. Ако европейските данъчни принципи започнат да важат и за нас, ще видим необлагаем минимум върху доходите и редуцирана ДДС ставка за храни, медикаменти от първа необходимост и печатни издания.

Същевременно по-високите преки данъци ще направят хората по-ангажирани с политическия процес. Също и по-малка толерантност към корупцията и бюрокрацията ще донесе еврозоната за България.

Към юни 2017 г. пасивите на БНБ се доближиха до 47 млрд. лв. Когато валутният борд се влее в еврозоната, поне 14 млрд. лв. от тях ще се „освободят“. Това са много пари и апетитите за тях са също толкова големи. Няколко милиарда със сигурност ще отидат за „инфраструктура“: тунел под Стара планина, завършване на магистрала „Хемус“, нова АЕЦ, разплитане на възела в Маришкия въглищен басейн – списъкът е голям.

От икономическата компетентност на правителството зависи дали публичните разходи, които временно ще напомпат БВП, ще подобрят дългосрочно живота в страната.

Честно казано, ако правителството реши да строи магистрала през просото, европейските партньори вероятно ще му напомнят накъде е посоката. Кога ли ще вникнем, че европейският транспорт е железопътен? И че модерното управление на отпадъци е не изгаряне или депониране в сметища за милиони, а кръговата икономика.

Ами ако ни излъжат?

Членството в еврозоната няма да донесе цветя и бонбони на всички. С въвеждането на евро много чейндж бюра ще хлопнат кепенци. Нашата централна банка също ще се окаже с подрязани криле заради загубата на сеньоража – печалбата от първоначалната емисия на банкнотите. Принципът „България и всички останали“, който сега ни позволява да заобикаляме финансови и други ангажименти, споделени сред по-заможните страни членки, ще загуби убедителност.

Ще станем уязвими за финансовите цикли от Ирландия до Кипър. Цените неизбежно ще се повишат. Ръстът на външните инвестиции ще доведе до по-висока чуждестранна собственост на неща, които сме приемали за „изконно български“. Наистина, нужно ли е да протягаме ръка към общата европейска валута? Та толкова силни страни се справят отлично и без евро.

За Швейцария, Великобритания, Исландия, Швеция, Норвегия, Дания, Полша, Чехия, Унгария собствената валута е едновременно белег на независимост и механизъм, помагащ на икономиката в трудни моменти. Редица страни всъщност полагат усилия да останат извън еврозоната.

Това, което за едни изглежда отрова, за други е животоспасяващо лекарство. При сегашната траектория на развитие България няма смислен довод „против“ еврозоната. Нашият елит няма способност, нито желание да води самостоятелна политика. В паричната си политика отдавна търпим отровата на жилото, без да се радваме на сладостта на меда.

От 20 години страната ни е в много строг валутен борд и левът не може да се обезценява в помощ на износа и разходите на правителството. По-голям католик и от папата, България редовно формира не дефицити, а бюджетни излишъци. Вместо инфлация, вече трета година имаме дефлация. Държавните дългове са сравнително ниски и все по-евтини. Пенсиите са под линията на бедността.

Нашите политики може и да ни помагат да изпълняваме формално Маастрихтските критерии, но те няма да ни постелят червен килим към еврозоната. За да станем част от нея, трябва да приличаме на нея. С наука и технологии да постигнем по-високи доходи, разпределени по-равномерно в обществото. Да подкрепяме младежите и живата култура. Да се възмутим заради съюза на политиката със сенчестия бизнес. Образованието ни да подготвя не отличници за износ, а обществено отговорни личности. Да градим общество, надмогнало диктата на парите. Както се случва в страните от еврозоната, на които се възхищаваме.

avatar

mittag

LEAVE A COMMENT