Обречената мина

Мина „Оброчище“ стои на пауза заради промишления спад в Китай. Междувременно сенчеста кипърска компания товари концесията с дългове 

Едно от големите находища на манган в света е Варненското: дълга над 100 километра подземна ивица, отстояща на 15–25 км от морето, простираща се от Бяла на юг до границата на север. Мина „Оброчище“, в която в момента се добива манганова руда и концентрат, е разположена върху богато метално проявление в средата на този манганов пояс.

Макар че световната търговия с манган днес е “само” 5 млрд. долара годишно, ресурсът е стратегически, тъй като няма заместител при производството на стомани. България разполага с поне 26 млн. тона манганови запаси, но не извлича особена полза от това. „Евроманган“ АД, концесионерът в Оброчище, отдавна работи на загуба и е задлъжнял към кипърския си собственик.

Две тежки трудови злополуки за две години сякаш минаха незабелязано, но щом работниците в мината се вдигнаха на протест заради неизплатените им заплати, сякаш Кутията на Пандора се отвори. На бял свят излязоха забавените плащания към държавата (концесионното възнаграждение е 2% от приходите), ужасните условия на труд, компромисите с екологията.

„Пойнтър Трейдинг Лимитид“, едноличен собственик на „Евроманган“ АД, остава чужд на тази врява. Неговата стратегия рядко губи в България. Мината е взела големи заеми с високи лихви от майката и от още няколко фирми със странни имена. „Евроманган“ притежава сградите и съоръженията, без които добивът не може да продължи. Уловката е държавата да спаси производството. Така разходите ще са за данъкоплатеца, за кредитора остават лихвите.

50 млн. лв. за 5 години

„Евроманган“ е затънало предприятие по всички счетоводни критерии. Фирмата не публикува годишни отчети в Търговския регистър (!), но според данните на в. „Капитал“ тя е отчитала загуба през всяка една година в периода 2008–2016 г. Общо натрупаните загуби за този период са близо 33 млн. лв. при 88 млн. лв. приходи от продажби.

Може би компанията не плаща на работниците и държавата, защото манганът не носи добри пари? Това заключение е прибързано. В Окръжна прокуратура – Добрич са подадени сигнали, че „Евроманган“ изнася много повече руда, отколкото декларира. Ако това се потвърди, би означавало и документна измама, и данъчно престъпление, и най-сетне край на концесионния договор.

Разминаване между данните за износа и в годишните отчети прокуратурата видя през юни. Все още няма официално становище на държавното обвинение, затова анализ на наличната към този момент информация не е излишна.

Износът от България на манганови руди и концентрати през 2010 г. е на високо ниво, 163 257 тона. Пазарните цени тогава възлизат на 7.7 долара dmtu (единица на сух метричен тон, съответства на 1% метал на тон руда). При 28% средно съдържание на метала, изнесената през 2010 г. продукция е на стойност 35 млн. долара, или над 50 млн. лв. по тогавашния курс. В годишния отчет са вписани три пъти по-малко приходи – 15.942 млн. лв.

Общо за периода 2009 – 2013 г. от България, където единствен производител на манган е мина „Оброчище“, са изнесени 410 хил. тона руда. Тяхната стойност се изчислява на около 105 млн. лв. За същия период предприятието е отчело 53.88 млн. лв. приходи. Разликата в размер на 51.7 млн. лв. трябва да намери своето обяснение, с помощта на прокуратурата.

Още един нюанс: през 2008 г. цената на мангана в света достигна исторически рекорд от 14.1 долара за dmtu. Това е пет пъти над настоящите нива. И в рекордната година „Евроманган“ успява да отчете 1.2 млн. лв. загуба.

Рудничари или камериерки

След няколко отчаяни протеста, включващи пътна блокада и тридневна стачка на 300 метра под земята, през юни миньорите в Оброчище извоюваха „от собствениците“ увеличение на заплатите с 30%. По-рано те вземаха от 460 до 610 лева, сега малко повече. 300, по изключение 350 евро е заплатата за месец работа на смени под земята, в шахти с висока влажност и лоша вентилация, в голямо находище на подземни богатства в Европейския съюз.

През май т.г. паднала скала премаза краката на синдикалния лидер на миньорите в Оброчище. През април 2015 г. след срутване в шахтите загина 39 – годишен мъж, а друг беше тежко ранен. Управителите на мината тогава не взеха официално отношение.

Може би единственото положително нещо в тази манганова мина е нейният малък размер. Британската Orevest, един от многобройните собственици през годините, в началото на 2000-те имаше намерение да разкрие нови рудници в околността и да изгради завод за фероманган. Импулсът бе спрян от влиятелното ръководство на „Албена“. Директорът на курорта Красимир Станев с основание се притесни, че минна експанзия на 2 километра от хотелите може да причини замърсявания и да попречи на туризма.

Държавните институции не са толкова мнителни като бизнеса. Регионалната екоинспекция във Варна не иска да види проблем в това, че мангановите руди се трупат на открито, докато чакат да бъдат извозени. Пласментът им често се бави и рудата може да престои навън с месеци. Въпреки високата й влажност, рискът от прахово замърясване съществува – в плодороден район, където се произвеждат органични храни за гостите на „Албена“.

Също и за водите от мината РИОСВ казва по-малко, отколкото би следвало. Оставя се без коментар факта, че в подпочвените води на р. Батова съдържанието на манган е над допустимата норма (0.85 мг/дм3 за 2016 г., сондаж „Автотранс Албена“). Прокуратурата в Добрич проверява сигнали за заустване на непречистени води от мината директно в реката.

Тревога в Църква

Мина „Оброчище“ е разположена в горния край на село Църква. Самото село Оброчище лежи малко по-долу, в низината на р. Батова, която се влива в морето южно от курорта „Албена“. През социализма тук се произвеждат средно 60 хил. тона манганова руда годишно. Находището е богато, съдържанието на метал доближава 28%. В миналото в предприятието са работели 330 души – толкова се хранели в стола, непроизводствения персонал бил над 130 души. С високи заплати и други привилегии, общественият статут на миньорите бил завиден.

Днес от мангановата мина се добива малко повече руда, но с много по-малко работници. Към 2016 г. там са заети 215 души – а в някои години производството надхвърля 100 хил. тона. В Църква живеят само 2-3 от старите миньори, но много семейства в селото са свързани по някакъв начин с рудника. Повече миньори с останали в по-голямото Оброчище – двата миньорски блока там са още пълни.

Бай Никола от Църква, името е сменено, е пред сърдечна операция и не трябва да говори, за да не си спомня миналото и да не се вълнува. Това обяснява жена му на прага, докато бърза да ме отпрати. Но на пенсионирания през 1991 г. с 30 години стаж бай Никола му е интересно да отговаря на въпроси. Усмихнат ми разказва набързо за мангановата мина. Излиза крачка пред портата, за да не го види жена му, и споделя истории: какво има вътре, какво е станало при приватизацията, какво е откраднато. Казва ми: „Тук има много разходи, повече ще се спечели, ако този рудник се остави и се бие нов разрез, нова дупка“.

Жена отваря и в друга къща на стар миньор: мъжът й го няма, няма да дойде скоро и няма какво да каже по въпроса. Като цяло, бившите и настоящите работници в мината не са разговорливи. А и моментът е неподходящ: концесионерът е намерил пари и наскоро е платил на хората някакви суми. В надежда да запазят поминъка си, те избират да мълчат.

Питам бай Никола дали се вижда с други миньори от онова време. “Да”, отговаря ми – „Всеки път, като ходя в Добрич“ – областния град. Всичките му бивши колеги страдат от проблеми със сърцето и дишането. Работата в мангановата мина удря дихателните пътища и белия дроб и сега хората боледуват – обяснява той. Тогава жената се включва зад гърба му: „Напекло те е слънцето в градината, затова ще ходиш на операция!“

Повечето от работещите в мина „Оброчище“ вече не са местни. В миналото бройките се запълвали основно от близките балчишки села, предимно Оброчище, Батово и Одърци. Сега се наемат най-вече хора от Бургас. За мениджмънта това е двойно печеливш залог: избягва се появата на местна опозиция, а и наетите отвън работници са по-лоялни към работодателя.

Освен ако малките им заплати за тежкия труд под земята не се забавят с месеци.

На края на държавата

Когато протестите заради неплатените заплати ескалираха, на предна линия излезе Мая Манолова, националният омбудсман. Тя посети обекта три пъти, дори влезе в шахтите под земята, за да убеди миньорите да преустановят стачката и да излязат на светло. Камерата на съпътстващия оператор запечата нейните думи в подгизналия рудник: „На фона на това, което виждам тук – това, което договорихме, ми изглежда абсолютно мизерно. 158 лева като увеличение… трябва да е само някаква начална първа стъпка“.

Миньорите не останаха равнодушни, че важен човек като омбудсманът им идва на крака. Но през юли заплатите им отново се забавиха – само месец, след като бяха увеличени. Ръководството на мината се изхитри и не ги допусна до работните места, за да не възобновят подземния протест. Спомена се за аванс по доставка за Китай. Миньорите пак млъкнаха, притихнаха и държавните институции.

Омбудсман Мая Манолова

Жечо Станков, заместник – министър на енергетиката, на 4-ти юни оповести на входа на мина Оброчище, че държавата преустановява действието на концесията за срок от 14 дни. Той произнесе формулите: „информирахме премиера“, „сформирана е работна група по казусите във вашата мина“ и „да седнеме, да се разбереме (с вашите собственици)“.

Заедно с това зам-министърът не остави съмнение, че инвеститорът не е изпаднал в немилост. С временното спиране на концесията той не се гони, а само му се напомня да не прекалява чак толкова с хората. „Разбирате, че една мярка, свързана със спиране на концесионен договор, е значително крайна…. Такава крайна мярка много крайно се е случвала на територията на цялата страна“, каза Станков.

Наистина ли проблемът на мина „Оброчище“ се крие в това, че концесионерът не разполага с 200 хил. лв. в края на месеца да плати заплатите на хората? Това ли е проблемът: че „Евроманган“ не може да финансира работата на мината за още една година, докато се натрупа и продаде новата продукция, извадена изпод земята? Властта очевидно казва „да“.

На пръв поглед държавата полага някакви усилия да запази за известно време 200 нископлатени работни места. Но под повърхността нещата са много по-мрачни.

„Евроманган“ дължи на собственика си значителни средства. Назначена експертиза показва, че към 30.09.2016 г. предприятието има близо 55 млн. лв. (31.4 млрд. долара) висящ дълг. Мината дължи на “Пойнтър Трейдинг” 14.5 млн. долара главници и лихви, над 10 млн. долара на регистрираната в Швейцария „Олберг Холдинг“, над 6 млн. долара е дългът към някой си „Стийлекс“.

С такива кредитори не е чудно, че през последните години предприятието има по 6.7 млн. лв. разходи за лихви, дори когато работи на загуба и не може да плати на миньорите. Ако държавата реши да се намеси, за да стабилизира производството, ще попадне в малък финансов капан. А от бездействието й губят всички, освен некоректните собственици. Явно са нужни по-крайни ответни мерки.

К като Кипър

Едноличен собственик на „Евроманган“ АД по документи е регистрираната в Никозия „Пойнтър Трейдинг Лимитид“. Въпросната фирма се притежава от „Белсърв Кънсалтънс Лимитед“, отново от Кипър. Директорът на „Белсърв“, който подписва документите на „Пойнтър Трейдинг“, е кипърската гражданка Мария Папапавлу.

Папапавлу не е чужда на българския минен сектор. През 2014 г. тя стана собственик на „Мина Черно море – Бургас“ ЕАД, след като нейната Magiva Holding, учредена само месец по-рано, купи въглищната мина от сейшелската офшорка Sevar Limited. Тази сделка бе част от голямата миграция на офшорната империя, основана от Христо Ковачки.

„Магива“, „Пойнтър“, „Белсърв“ и „Евроманган“ са малка част от активите на Папапавлу. Базата данни на Investigative Dashboard разкрива 66 компании, в които тя е директор: Slapond, Eftagon, Mezastar, Astelion…

И така до Mirthbridge, където заедно с Мария Папапавлу акционер е Дмитрий Ананиев –московски милиардер, собственик на една от най-големите руски банки „Промсвязьбанк“, и най-голям спонсор на Руската православна църква.

Горната информация не позволява да се твърди със сигурност, че мина Оброчище „е на Ковачки“ или „на руски олигарси“. Но има ясна диря, която води в тази посока. Папапавлу е „професионален директор“, една от няколкото секретни обвивки около реалния собственик. „Евроманган“ е в същите ръце, които стискат сенчестата „империя“, обхванала двайсетина български топлофикации, ТЕЦ и мини за въглища.

Поне е сигурно, че в Оброчище важат „Сейшелски“ принципи на управление: притежаваните предприятия се товарят със заеми. Те започват да работят на загуба, не плащат корпоративни данъци. Материалните запаси и по-ценните части се продават. Разходите за лихви скачат. Мизерни заплати и ужасни условия на труд са делът на работниците. Собствениците остават скрити зад многостепенни офшорни структури.

В съвета на директорите на „Евроманган“ в последните години се появяват украински имена, което загатва и за близостта на завода за манганови сплави в гр. Никопол, на север от Харков. Той е сред най-големите в света и се контролира от украинския милиардер Виктор Пинчук.

Минало и бъдеще на Оброчище

През 1999 г. „Евроманган“АД получава концесия върху находище „Оброчище” за срок от 25 години. В концесионния договор ясно са посочени правата и отговорностите на страните. Държавата „може да прекрати едностранно договора за концесия при неизпълнение от страна на концесионера на основни задължения или при нарушаване на условие по концесията“.

Дотук видяхме поне три основания за предсрочно прекратяване на концесионния договор: 1) рискови условия на труд в мината, опасност за околната среда в защитена зона „Долината на р. Батова”; 2) манипулиране на данни за продажбите, тоест незаконно избягната концесионна такса; 3) изнася се манганова руда, а не концентрат.

Относно третото основание, в договора на няколко места е записано, че условие за концесията и основно задължение на концесионера е мангановата руда да се преработва в концентрат (точки 1.3, 4.2, 5.1.3, 5.1.4, 5.2.5). Данните от USGS, службата за геологическа информация на САЩ, не оставят съмнение, че в износа преобладава необогатената руда, а не концентрат с 32-34% метално съдържание. Самите „Евроманган“ рекламират на сайта си, че продават необогатена руда.

Съществуването на мина „Оброчище“ в сегашния й вид не е в интерес на хората и държавата. Ако се позове на чл. 68 от Закона за подземните богатства и прекрати концесията, българската държава няма да „отправи лоши сигнали за бизнес средата“. Напротив, тя ще убеди инвеститорите и хората, че в България националният интерес и доброто на хората имат значение. Да се поддържа работеща сегашната мина, означава да се удължи агонията на миньорите, рискуващи живота си за 600 лв. на месец.

Регионът на Оброчище дава много други възможности за поминък. Селото е получило името си от древно светилище, ползвано от траки, милетски гърци и римляни, където сега се издига въздействаща седмоъгълна гробница на шиитски светец. За разкопки на това място средства не са осигурени. Но то и така привлича туристи. Горите по поречието на Батова са богати и редки екосистеми. В плодородната низина е възможно интензивно земеделие.

Мангановата мина „Оброчище“ винаги е била противоречив проект. Независимо от богатите залежи, в рамките на СИВ България внася от СССР многократно повече манган, отколкото произвежда – за да осигури пазар на украинските мегазаводи. Малкият добив, съхранил се до наши дни, не решава никакви икономически или регионални проблеми.

Може да настъпи ден, когато България ще подходи по-отговорно към мангановите си залежи – като изнася не руда и бедни концентрати, а по-скъпи сплави. След 20 или 50 години суровинният пазар ще е съвсем различен и на дневен ред може да излезе изграждане на модерен металургичен завод в Добруджа. Без манган няма стомана, а известните манганови залежи в света бързо намаляват.

Но в момента икономическото забавяне на Китай и натрупаните в тази страна стокови запаси потискат цената на мангана. Консултанти в отрасъла съветват производителите да изчакат по-добри времена.

Сигурно и „Евроманган“ е в режим на изчакване. Но какво чака държавата? Дълг от 55 млн. лв. е натрупан в предприятие, в което се подозира, че са укрити над 50 млн. лв. приходи. Опасни, ужасни условия на труд на миньорите съжителстват с ниски екологични стандарти. Национален стратегически ресурс се държи от куха фирма с преднамерено укрит собственик. Да се отнеме концесията на такива им е малко.

avatar

mittag

1 Comment

  • Румяна Иванова

    На фона на толкова несполучили концесии в България, управляващите приемат друг договор за концесиите, продиктуван от гнусните интереси на корпорациите и наложен от техния васал ЕС. Авторът на публикацията е прав, малко е да бъде отнета концесията на концесионерите на мина “Оброчище”, държавата трябва веднага да влезе в ролята си. Дали нашите управляващи са прочели за новата стратегия на лейбъристите във Великобритания, оповестена още в началото на 2016г. Те казват, че:”Ще подкрепяме основно служители на компании, които ще бъдат продадени, или компании, които ще бъдат пуснати на фондовия пазар, като дадем на работниците първата опция за закупуване на компанията”.Правителството ще ги финансира, като отпусне заем на работниците, за да поемат контрола.Такава компания като мина “Оброчище”няма да може да бъде закупена и превърната в акционерно дружество.Целта на тази стратегия е да доведе до промяна на капиталистическата йерархическа икономическа система в система от работнически кооперативи.Това определено може да се случи в България само, когато напуснем ЕС, махнем валутния борд и направим българския лев, суверенна валута.Политиците от големите страни вече открито говорят за поправка на неолибералния модел на развитие на икономиката, с цел поправка на разпределението на финанси и ресурси, оказали се в 1% от населението на Земята.Може да очакваме от едно бъдещо демократично избрано правителство в България да направи едно справедливо преразпределение на активи и пари, правейки нов модел на развитие на икономиката и защитавайки труда на всеки свой поданик.Това правителство няма да бъде избрано от сегашните представители на статуквото. Те просто не могат!

    23 July 2017 at 17:13

LEAVE A COMMENT