Как Големо село осъди България

От Димитър Събев

Под повяхнала лондонска палма се крие един от най-големите замърсители на Европа. Българският данъкоплатец е на път да му даде още 2 милиона лева за „пропуснати ползи“

Обезщетение и лихви в размер на 2 007 931 лв. трябва да изплати българската държава на собственика на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД. Административният съд в Кюстендил присъди тази сума на въглищната централа в началото на март, тъй като през 2012 г. не й били отпуснати допълнителни квоти за емисии и това довело до „пропуснати ползи“. Новината сякаш не събуди обществена реакция, в предизборно време и на фона на много ниско доверие към институциите. Но ситуацията около този съдебен спор е скандална и вика за справедливост.

Мръсни права за старите момчета

На първо място трябва да се знае, че ТЕЦ „Бобов дол“ е една от най-мръсните промишлени инсталации в Европа. Според доклад на Европейската агенция по околна среда от 2011 г. ТЕЦ „Бобов дол“ със седалище в с. Големо село е на 41-во място сред замърсителите на континента. Ежегодно изпуска в атмосферата над 2 млн. тона въглероден диоксид и десетки хиляди тонове азотни и серни оксиди и прах. Щетите за здравето и околната среда се оценяват между 311 и 723 млн. евро годишно.

През 2015 г. ТЕЦ „Бобов дол“ беше глобен със 177 хил. лв. заради превишение от 2 до 5 пъти на нормата за емисии на прах. Наложени бяха и няколко санкции за общо 140 хил. лв. заради неизпълнение на условия по Комплексното разрешително. През септември 2016 г. планова проверка на регионалната екоинспекция установи, че двете сероочистващи инсталации от началото на годината не са работили общо 137 часа. В пещите на централата са изгаряни не само въглища, а и брикети и кокс – нерегламентирано. Киселинността в изпусканите отпадни води е много над нормата. Списъкът на несъответствията е дълъг.

На ТЕЦ „Бобов дол“ са разпределени почти 11 млн. квоти за периода 2008–2012 г. Цената им варира, средно за периода е около 15 евро и съответно за петилетката българският ТЕЦ е получил права за въглеродни емисии на стойност около 300 млн. лв. Но ръководството на централата счита, че му се полагат още и изисква дял от неразпределения резерв. Правило на Схемата за търговия с емисии е, че преди квотите да се разпределят между регистрираните горивни инсталации, се оставя резерв от около 10%, който се пази за нови предприятия или пък държавата го продава на пазара и вкарва парите в бюджета.

ТЕЦ „Бобов дол“ е пуснат в експлоатация в началото на 1970-те и е трудно да разберем по каква логика би следвало да получи нещо от резерв „Нови участници“. Такава е и позицията на Министерството на околната среда и водите. ТЕЦ „Бобов дол“ не отговаря на нито един от четирите критерия за нова инсталация и е постановен отказ на неговия иск. Съдията в Кюстендил днес мисли другояче. Отново да изтъкнем, че присъденото обезщетение касае не загуби, които „Бобов дол“ евентуално е претърпял преди време, а пропуснати ползи.

Кой се топли на студения резерв

И други инсталации от ерата на социализма се облизваха за резерва „Нови участници“. Половинвековният ТЕЦ на „Брикел“ ЕАД през 2010 г. натискаше за квоти и МОСВ трябваше да обяснява какво означава „нов“. Специалното в случая с „Бобов дол“ е, че разположеният на 50 км. южно от София ТЕЦ се ползва също и за „студен резерв“. През 2011 г. този резерв е бил активиран, централата е работила повече от планираното, наложило се е да купува квоти на пазара и сега представя сметката в размер на 2 млн. лв.

Само че за това вече й е било платено, при това щедро. Плащането за поддържане на резервни мощности в моменти на пиково потребление на енергия е драстичен пример за безплатен обяд. Още през 2013 г. в. „Банкер“ писа: „ТЕЦ Бобов дол съществува единствено благодарение на парите, които получава от държавата за това, че не работи“. Архивите на Електроенергийния системен оператор говорят, че например за периода 10.2014 – 06.2015 г. „Бобов дол“ е взел 10.98 млн. лв., за юли още 1.25 млн. лв, и така нататък.

Наскоро енергийният експерт Еленко Божков обясни нагледно „студената игра“. Един ТЕЦ може да има три блока. Единият блок е нает за студен резерв, другите работят за свободния пазар, включително за износ. Ако някой блок, който работи за пазара случайно се повреди, мястото му се заема от този, който стои в резерв. Авариралият блок пък веднага се превръща в студен резерв: фирмата взима от държавата пари за него, но при нужда той не може да се ползва. Така може да се обяснят мистериозно замръзналите въглища в Бобов дол, които тази зима едва не докараха страната до режим на тока.

Така стигаме до следващия скандален момент: по думите на Божков, 70% от сумите, които държавата плаща за студен резерв отиват в централи с един собственик. Става дума за над 15 млн. лв., разпределени между „Брикел“, „Бобов дол“, „Топлофикация Русе“ и „ТЕЦ Марица 3“. В българската бизнес преса е прието да се казва, че тези и още ред други фирми „се свързват“ със самоковския бизнесмен Христо Ковачки. Шумното мълчание на държавните институции не може да замаже саждите, които този бизнес оставя в регистрите.

Квоти за офшорки

През юли 2014 г. в два последователни дни Комисията за защита на конкуренцията с председател Петко Николов издаде серия еднотипни решения. С тях КЗК заяви, че няма основания да се подозира концентрация на собственост, след като 13 регистрирани на Сейшелските острови компании – мини за въглища, топлофикации и ТЕЦ, бяха залпово продадени на нови собственици във Великобритания и Кипър. Причината за тази бърза пререгистрация ще намерим в приемането на закона ЗИФОДРЮПДРСТЛТДС, който спъва достъпа до енергийния сектор на компании, регистрирани в офшорни зони (Виж предишно разследване на Bodil.bg).

Една от компаниите, които мигрираха от Сейшелите в Лондон, е ТЕЦ „Бобов дол“. По-точно, собственикът на 100% от акциите на ТЕЦ-а – „Консорциум енергия МК“ АД, който пък беше собственост на 4 сейшелски офшорки: Shalott (с 64% от капитала), Joseth (22%), Amraphel (4%) и Perlot (10%). Купувачът от Лондон се нарича Stockett Limited, който е учреден на 20 май, тоест 40 дни преди сделката. Едноличен собственик на купувача е г-жа Ерлен Родригес, която по-рано не е притежавала други дружества.

Директорите на другите 12 британски и кипърски компании, вкупом закупили сейшелските собственици на български въглищни мини и ТЕЦ, също не бяха притежавали друг бизнес по-рано. Всички фирми се оказаха регистрирани на 20 май 2014 г. За всички тях КЗК постанови, че няма признаци на концентрация между предприятия. След 13 години вярна служба начело на КЗК, миналата година Николов зае по-спокойния пост на шеф на Патентното ведомство.

Седалището на българските въглищари

Купувачът на ТЕЦ „Бобов дол“ е регистриран на улица „Катлийн роуд“ 19 в лондонския квартал „Батърси“. На същия адрес е седалището на собствениците на „Мини Чукурово“, „Топлофикация Перник“ и „Брикел“ ЕАД.

“Катлийн роуд” в лондонския квартал Батърси – странно място за седалище на собственика на два български ТЕЦ-а

Кварталът в югозападната част на Лондон, досами железопътния възел Клапман Джанкшън е работнически, предпочитан от по-скромните слоеве на средната класа. „Катлийн роуд“ е тиха улица, от двете й страни са наредени типични двуетажни британски къщи, впрочем леко запуснати. На номер 19 – там, където би трябвало да кацнат двата милиона от МОСВ, няма признаци на живот. Няма табелки с имена на фирми, градинката отпред е обрасла, заключената врата е олющена, зад щорите на прозорците е тъмно.

В съседна градинка, почти изсъхнала, стърчи палма и листата й сякаш нашепват на вятъра: ако ти трябва данъчен и административен рай, не е нужно да ходиш чак до Сейшелите…

За дълговете и кредиторите

На 28 февруари 2013 г., когато „властта се търкаляше по улиците“, МОСВ отпусна на ТЕЦ „Бобов дол“ над 420 000 допълнителни квоти, което по тогавашни цени се равнява на около 5 млн. лв. С парите, които съдия Даниела Петрова този месец присъди на ТЕЦ „Бобов дол“, централата ще може да си купи три пъти повече квоти, отколкото през 2011 г. Студеният резерв на ТЕЦ „Бобов дол“, за който плащаме доста над 10 млн. лв. годишно, не можа да се активира последната зима. Междувременно централата прави постъпки да изгаря в пещите си не само въглища, а вече и отпадъци.

Към 2015 г. Сейшелската въглищна империя (въпросните 14 фирми) имаха натрупани загуби и дългове от около 1 млрд. лв., в това число 55 млн. лв. просрочени данъчни задължения, 36 млн. лв. забавени заплати и осигуровки, 406 млн. лв. търговски задължения и т.н. ТЕЦ-ът в Големо село по план трябваше да бъде изведен от експлоатация още през 2014 г., но Първа инвестиционна банка предостави 100 млн. лв. кредит за реновация при 8% лихва, така че енергийният регулатор удължи лицензията му за производство на ток.

Не се знае дали МОСВ ще обжалва решението на Кюстендилския административен съд. В регистъра на Върховния административен съд все още няма подадена жалба. Законовият срок е две седмици, но решението на съда може да се е забавило няколко дни по трасето до МОСВ. До края на март остава надежда, че някой ще опита да защити нашия интерес.

avatar

mittag

LEAVE A COMMENT