КаЦа с Мед

Лукойл си има компания! Представяме ви още една голяма фирма в България, която замърсява околната среда, не плаща данъци – и иска още

“Регистрираните стойности по показател кадмий (Ca) в пункта за мониторинг „Долни Воден“ през 2015 г. са с тенденция на намаляване на регистрираните нива. Стойностите, регистрирани в АИС „Куклен“ през 2015 г. също превишават нормата“.

Този шедьовър на новоговора откриваме в годишния доклад на пловдивската Регионална инспекция по околната среда и водите. Той касае Комбината за цветни метали, основан през 1961 г. в плодородното поле над Асеновград. В превод: КЦМ отдавна цапа въздуха, земята и водите, но напоследък се забелязва подобрение.

Страшно е дори да си представим какви са били екологичните стандарти през зрелия социализъм. В периода 1996-2002 г. нивата на кадмий, измервани в Асеновград и Куклен превишават 5-9 пъти нормите. След това емисиите на тежкия метал намаляват. Въпреки направените инвестиции за пречиствателни инсталации, концентрацията на кадмий остава над европейската и национална норма от 5 нанограма на кубичен метър.


Кадмият се счита за „изключително токсичен метал“ и на много места в света минната дейност и металургията са причинявали масово натравяне на населението с него. Симптомите са болки в гърба, омекване на костите, бъбречна недостатъчност и ред други. Такъв е случаят с болестта „итай-итай“ в Япония, причинена от хронично натравяне с кадмий през първата половина на XX в. Минната компания „Митсуй“ е осъдена да плати милиарди йени компенсации на засегнатите.

Далеч не само кадмият е екологичният грях на КЦМ. По-стари доклади на РИОСВ говорят, че металургичният комбинат е вливал непречистени промишлени води в р. Чепеларска. Също и подпочвените води са засегнати от дейността му: проби на поровите води в района на КЦМ сочат 4-6 пъти превишение на показателите за амоний.

Относно почвите, доклад от 2008 г. посочва: „Основен замърсител на почвите в контролираната от РИОСВ – Пловдив територия е КЦМ. Замърсяванията са стари… Очистването на почвите е един много дълготраен процес“. Предприятието отговаря, като сее лавандула върху отровената земя.

Всяко индустриално производство замърсява. Бедата е сторена още през 1950-е с избора на неподходяща локация на металургичния комбинат за цветни метали – в урбанизиран район с голям потенциал за земеделие и постоянни ветрове. Днес са нужни много допълнителни усилия и вложения, за да се ограничи вредата от старата грешка.

Само че КЦМ няма никакво намерение да свива дейността си, за да намали екологичния си отпечатък върху Пловдив и Асеновград. Напротив, през последните години предприятието търси експанзия в цялата страна, а може би и извън нея.

Освен това, КЦМ не плаща корпоративен данък.

Продажби Оперативна печалба Печалба преди данъци Платени данъци
2008 465757 -82751 -105059 -3211
2009 370507 22967 2539 1936
2010 530972 21588 -8248 -57
2011 579996 11101 -2417 -543
2012 593336 11823 18346 -1722
2013 594836 18863 39442 -1693
2014 589029 15349 -24489 -2445
2015 602466 24738 -22254 -2256
Общо 4326899 43678 -102140 -9991

Таблицата (в хил. лв.) е изготвена на база годишните финансови отчети, които “КЦМ” АД подава в Търговския регистър. КЦМ е част от холдингова структура, но това не променя общата картина: едно от най-големите предприятия в България не е плащало корпоративен данък от почти десетилетие. Нещо повече – то отчита не „данъчни задължения“, а данъчни приходи в размер на 10 млн. лв. за осем години.

Приходи от данъци обикновено имат държавите и общините, но у нас все по-често и Големият Бизнес… Според Закона за корпоративното подоходно облагане, ако една компания допусне годишна загуба, тя може да си я приспадне от данъчното задължение през следващите 3 години. Българските счетоводители под благосклонния поглед на НАП са усвоили тази техника до съвършенство и редица компании не просто не плащат с години данък печалба, но и превръщат данъците в солиден корпоративен актив.

Това не е невиждана практика, но подходът на КЦМ е действително фрапантен. Все пак при продажби над 4.3 млрд. лв. за последните осем и оперативна печалба от близо 120 млн. лв. за последните седем години, компанията не просто не внася, а едва ли не събира корпоративен данък. Счетоводната загуба, разбира се, не е попречила на директорите да си начисляват многохилядни заплати. Нито пък банките, финансиращи неспирните разширения, са изпитали някакво притеснение.

След като през 2014 г. стана съсобственик на рудника „Върба Батанци“ – заедно с „Минстрой“ на бившия вицепрезидент на “Мултигруп” Николай Вълканов, КЦМ се оглежда за нови завоевания. Това не е свойствено за предприятие, работещо от десетилетие на загуба.

Наскоро КЦМ влезе в светлината на прожекторите с опита си да открие волфрамова мина в близост до Велинград – място с разработен здравен туризъм и с висока консервационна стойност. Комбинатът намекна, че има интерес и към други обекти, например находището на манган край село Оброчище до курорта Албена.

От показаното по-горе проличава каква е обществената полза от КЦМ. Платените данъци изразяват прихода на обществото от съществуването на това предприятие. Докладите на РИОСВ пък говорят за разходите за обществото заради дейността му. Ще се намери ли някоя родна институция, която да реши тази задача?

Още три факта ще ни помогнат да си съставим по-пълна картина за бизнеса на този национален шампион. Ръководителят на КЦМ и почетен гражданин на Пловдив, Никола Добрев обича да изтъква как навремето комбинатът е спасен от разпарчетосване от регистрираната в Швейцария глобална компания за търговия със суровини „Трафигура“. По думите му, това е едва ли не корпоративна легенда, оставила завинаги звезден блясък върху българското дружество.

Началото на „Трафигура“ е свързано с Марк Рич – скандален бизнесмен, осъден в САЩ за данъчни измами и нелегална търговия с Иран. През 2006 г. кораб с товар на „Трафигура“ изсипва отровни отпадъци пред Абиджан, столицата на Брега на слоновата кост, и причинява смъртта на 17 и натравянето на 30 000 души. Компанията не признава вината си и отчаяно опитва да прикрие стореното. Все пак по-късно е принудена да плати стотици милиони на засегнатите. По времето на този международен скандал „Трафигура“ държи 26% от КЦМ, а един от основателите й е член на борда на директорите на българския комбинат.

Второ – измерването. Емисиите на кадмий в региона се следят от три станции. Едната е в асеновградския кв. Долни Воден, другата в Куклен и се поддържа от предприятието, третата e в рамките на гр. Пловдив. Станцията на предприятието в близкия гр. Куклен дава значително по-ниски стойности по сравнение с тази на РИОСВ в Асеновград: 5.9 ng/m3 спрямо 10.9 ng/m3. Пределната норма е 5 нанограма.

Въпросът за измерване на въздействието е още по-актуален за работниците на КЦМ. Провеждани са изследвания за броя на хоспитализираните работници от предприятието в Клиниката за професионални заболявания и е направен извод, че в последните години те намаляват. Но това не отговаря на въпроса за реалния ефект върху здравето. Все пак научаваме, че 37 работници на КЦМ са били хоспитализирани в периода 2005-2009 г.

Накрая, КЦМ преработва в пещите си значителни количества вносни оловни и цинкови концентрати. Всъщност националният ресурс е не повече от ¼ от преработваните суровини. В този процес КЦМ и неговите международни партньори касират оперативните печалби, а отровните отпадъци остават за България.

Значителна част от концентратите се внасят от Македония. Търговските таблици на ООН говорят за македонски внос на оловни и цинкови концентрати и скрап в България на стойност около и над 100 млн. долара годишно.

Когато говорим за успехите на българския износ през последните години трябва да знаем, че значителна част от него се случва по следния модел: Добив на руда в чужбина с ужасно ниски екологични и трудови стандарти, както и доставка на скрап – преработка на концентратите и скрапа в България при съмнителни екологични и данъчни условия – износ на готови цветни метали, които се търгуват на борсата или се доставят на чуждестранни металургични предприятия по предварителни договори.

С подобен износ от типа ишлеме европейска държава не би следвало да се гордее. Нито пък следва да приемаме за национално богатство една компания, която върти стотици милиони, но не плаща върху тях данъци.

avatar

mittag

LEAVE A COMMENT