Оценки за шампиони

 

Който учи „за шестици“, учи некачествено. Българската система за оценяване е сбъркана. Ако не се поучим от опита на развитите страни, ще останем миячите на чинии на Европа 

„Аз съм баба, но вие сте родители – не може ли да направите нещо? Да кажете на някого… На толкова години съм станала, такова нещо не съм виждала. Нито през комунизма. Побъркаха ги децата с тези бележници, като стадо се блъскат пред вратата.“

На входа на общинското основно училище е предвиден строг режим за влизане. Децата се допускат в класните стаи, само ако покажат на дежурните учители, че носят бележници. Свалят претъпкани с помагала раници, вадят отвътре зелени книжки за оценки и с тях в ръка тръгват към коридорите. Току нещо се разсипе от разкопчаните чанти на гърба им, клякат да събират, други минават през тях. Свеж сутрешен Вавилон.

Възрастната жена, която заговори непознатия родител в училищния двор, се обърна повече към себе си, отколкото към мен. След толкова реформи, хората вече загубиха вяра в здравия разум на нашата образователна система. Никой не оспорва нуждата от дисциплина, напротив. Но в българското училище днес се държи строга сметка за незначителните детайли, а най-важните неща се пропускат.

Едно от тези най-важни неща е оценяването. През 2017 г. учениците в българските училища получават количествени оценки още от втори клас, още на 8-9 годишна възраст. Учителите ги заплашват: „Ако не направите това и това, ще ви пиша двойка!“, или ги насърчават: „Ще ви пиша шестица, ако го направите!“ Децата бързо свикват и с готовност следват моркова и тоягата. Поне докато са малки.

По-долу ще разкажа за начина на оценяване в началното образование в пет развити страни, информацията получих от български майки в чужбина. След като имаме база за сравнение, ще обясня защо и как според мен българската система за оценяване деформира учениците и вреди на обществото и икономиката. Накрая отправям призив за промяна, която разчита на подкрепа от родители и заинтересувани.

Ще открием ли Америка

„Невероятна е! Тя получи перфектни резултати и по математика, и по четене, а си остава скромен ученик. Тя е любопитна, проявява уважение и винаги е готова да помогне.“

Това е една стандартна (да си го кажем, направо отлична) оценка на ученик в щата Кентъки. Учебните системи в САЩ, включително и методите за оценяване, силно се отличават в отделните щати и има съществени разлики дори между отделните училища. Страната е разделена на „училищни окръзи за държавни училища“ и в конкретния окръг, учениците от предучилище до 3-ти клас включително получават буквичка вместо оценка.

„О“ е за Outstanding, Извънредно добре. Другите степени са „S” – задоволително, „NI” – нужно е подобрение, и “U” – незадоволително. Скалата за оценяване на по-големите е „A” – над стандартите, “B” – отговаря на стандартите, “C” – малко под стандартите, “D” – под стандартите, “U” – трайно под стандартите.

В Кентъки децата нямат бележници. На края на всеки от четирите 6 – седмични обучителни цикли в рамките на учебната година, родителите получават в табличен вид доклад за постиженията на детето (Elementary Report Card). Там освен оценки (тоест букви) по четене, писане, математика, физика, социални изследвания, изкуства и практичен живот, се оценяват също и самодисциплината, ангажираността в учебния процес и екипната работа.

„За мен като родител – обяснява Гергана – най-важно и полезно е, че в края на доклада се посочват различните функционални и социални умения на детето“. Отбелязват се и Силните страни на ученика, както и Зони, в които да расте. Родителят лесно може да си направи заключение накъде отиват нещата и над какво трябва да се работи у дома. Например: „Продължавайте да работите над разбиране при четене и обогатяване на речника, нека ученикът продължи да наблюдава и изследва света около себе си.“

Светлана, която живее в столицата на щата Тексас, споделя сходни наблюдения: „Бележници тук няма. Изпращат ни Report Card. Там се оценяват не само предметите, които изучават, но и поведение, работа в отбор, слушат ли учителя. Листът с оценки е дълъг и дава представа на родителя за цялостното развитие на детето“. В първи клас оценките са три: 1 – добър, 2 – много добър, 3 – извънредно добър.

След четвърти клас оценките се стандартизират на A, B, C, D, U – но процентите, нужни за всяка оценка отново варират. Като цяло на текущите оценки в САЩ се отдава малко внимание, по-важен е резултатът от щатските матури в края на всяка година – посочва Гергана, която преподава в американско училище. Тя преценява, че в САЩ учениците твърде много се обучават как да решават тестове, вместо да усвояват знания.

Впрочем това е разпозната слабост и през декември 2015 г. във Федералния образователен закон са внесени промени за намаляване на тестовете. Училищата тепърва се настройват.

Живот без бележник 

Във Великобритания принципът на оценяване е същият, но системата е дори по-либерална: в началното училище, което е до 11-годишна възраст, докладът до родителя пристига веднъж в края на учебната година. Ако учителят иска да сподели нещо за развитието на ученика, той го прави на родителски срещи или по друг начин. Оценяването е с думи. Посочва се как детето се справя в различни области, покрива ли националните изисквания по изучаваните предмети и какво може да се подобри. 

Василена разказва опита си: „Детето вижда доклада си за годината, но текущо не му се казва дали покрива или надминава нужното ниво. Казват му се конкретни неща, например: трябва да упражняваш таблицата за умножение и аз ще ти помогна за това. Учителят работи с детето според наблюденията си какво още му е нужно“. Според Василена, системата за оценяване в България е „катастрофа“. 

В Дания въобще няма официални оценки до 8-ми клас. Матури се полагат чак след 9-ти клас. Както се вижда от статистиките на ОИСР, това не пречи средното ниво на учениците там да е доста над средното ниво в „развития свят“. От друга страна, възниква пропаст между сравнително по-ниските стандарти в средното образование и изискванията в университетите, обяснява Мира. Конкуренцията със силно мотивираните чужденци често измества спокойните датчани, затова и във висшето образование там се предлагат много повече програми на английски език. Така или иначе, поне до 16 г. няма нито бележник, нито оценки. 

Основните принципи на учебната система в Исландия описва Весела, която наскоро завърши магистратура в исландски университет и преподава в детска градина. Тъй като децата се стресирали от цифри, наскоро там също преминали към букви за оценки. Те са A, B, C и D, като ниво „В“ се присъжда за резултат от 65 до 92%. 

Критериите за оценка на учениците в Исландия са ясно изложени в национален наръчник и включват много повече неща от знания и умения: „компетентност за устно, писмено и под друга форма изразяване на мисли, чувства и възгледи“, „креативно мислене, инициативност“, „използване на различни медии за търсене, обработка и комуникиране на знание… критично използване на информация“, „морал“, „демокрация“, „екологично съзнание“ и др.под. 

Любопитно е какъв акцент се отделя на отделните предмети в исландските училища. От 1-ви до 4-ти клас най-много време (23%) се отделя на исландския език, на второ място са „изкуствата и занаятите“ (19%). В следващото ниво до 7-ми клас водещи са „изкуствата и занаятите“. От 8-ми до 10-ти клас най-много време се отделя на чуждия език, предимно английски. Математиката е застъпена през цялото време и оползотворява около 15% от времето на учениците, но изкуствата и занаятите все пак леко я изпреварват. 

В националните изисквания на Исландия е заложено оценяването да е „формиращо“, тоест в учениците да се развива способност за реалистична самооценка, да им се помага да си поставят лични цели и да разберат къде да влагат усилията си. 

… и без домашни 

„Тук няма бележници. Учениците имат ‘Тетрадка за домашни задачи’, в която учителите понякога оставят съобщения за родителите. Те са не само за резултатите, но и за поведението и отношението на ученика и въобще за училищния живот“. Нина споделя опита си в оценяването до 6-ти клас в Заарланд, най-малката федерална провинция на Германия.

„Тук сякаш го няма това „изхвърляне“, характерно за България: учи се точно толкова, колкото трябва – нито по-малко, нито повече. Дори бих казала, че ученето се редуцира до минимално необходимото“. По думите на Нина, в немските основни училища се следи повече за качеството, отколкото за количеството на това, което се учи. Друго нещо, което липсва там по сравнение с българските училища, е „принципът на надпреварата“ – да имаш на всяка цена по-добри резултати от другарчетата си.

Нина не крие, че тази учебна умереност понякога я тревожи: „Като си спомня при нас в България какво беше…“ Но учителят на детето й е категоричен, че допълнителни сборници със задачи за самостоятелна подготовка не са нужни. Детето и без друго се справяло отлично. Онези грешки на теста не значели нищо: ученикът просто бил малко разсеян точно този ден.

Текущи оценки в основното училище в Заарланд няма. За полугодията се пишат вербални оценки. Родителите получават обратна връзка за детето също и от три контролни през срока по всеки предмет. Като цяло, учениците не знаят как се справят другите деца.

И ако домашните от пет реда фрапират българския родител в Германия, какво да кажем за детската градина, където всеки понеделник се провежда детски парламент и децата сами избират с какво да се занимават през седмицата. Вместо да търсят грешките на децата на тестове, там учителите подбират правилните отговори и ги хвалят за тях.

Средното училище в Германия прилича на река, течаща наобратно. В началото тя върви широко и спокойно и обхваща всички. След това започват да се отклоняват рекички и потоци според различните способности и желания на учениците. Гезамтшуле, Мителшуле, Реалшуле, Фахобершуле, Гимназиум… Някои деца се насочват към професионално обучение много рано, други по-късно избират да учат полувисша специалност.

Съвсем изтънява потокът на учениците, които в последните две години се подготвят за матура и университет. Там вече се учи на високи обороти и стресът е голям – но немските ученици го изпитват на 16-17 годишна възраст, а не от 5-ти клас, както е за повечето деца на амбициозни български родители. Няма гаранции, че възпитаникът на университет ще има по-добри доходи от завършилите престижните полувисши технически школи.

Парадоксално е, но германците гледат критично на своята образователна система и дават за пример финландската, където отскоро вместо предмети се изучават „феномени“. В Скандинавия също и отношението към учениците било много по-сърдечно.

Отличниците на Европа 

Изложените по-горе примери от „богатия свят“ не са в състояние да впечатлят доайените на българското образование. Възраженията им са основно в три насоки. Първо, оценките са един от последните инструменти, останали на разположение на учителите за налагане на дисциплина в клас. Второ, оценките от 2 до 6 са част от нашата образователна традиция и са „в кръвта“ на учители, ученици и родители. Експерименти с една работеща система са нежелателни. Разходите за пренастройване ще са твърде високи, учителите нямат капацитет.

Трета и най-интересна е гледната точка, че българските ученици всъщност имат предимство пред западните си връстници заради строгите и обективни оценки в нашето училище. Модерното общество не обича да бъде оценявано, защото си мисли, че е повече, отколкото е – и западният либерализъм в оценките изразява точно това. Ние ще излъжем детето, ако не му кажем с оценка на какво ниво е в момента, къде са силните му страни и накъде да се насочи.

Това без съмнение е основателно съждение – но само за реализацията на индивида. Когато въпросът опре до благосъстоянието на обществото и бъдещето на народа, нещата значително се променят. Да се върнем отново на моделите, които описахме по-горе.

От примерите на Германия и Дания се вижда, че децата не се насърчават да станат повече, отколкото семейната им среда предполага. В икономиката няма място за безкрайно количество доктори на науките. Понякога по-полезен е специалистът с технически умения и системата го награждава за избраното поприще с добра заплата и липса на стрес.

Също така, конкуренцията между учениците по-скоро се избягва, както по-късно е нежелано и съперничеството между специалисти. Никой не размахва пред другарчето си годишен доклад с буква „А“ по четене.  Конкуренцията има място в учебниците по икономика и във външната търговия, но за обществото вътре в страната по-полезно е сътрудничеството и взаимопомощта. Неслучайно децата получават отрано оценки за работа в екип, а докладите не се разлепят на училищната стена, а се изпращат лично на родителите.

„Качественото учене идва само тогава, когато децата учат от личен интерес, а не заради оценка“, – твърди Невена, която има 20 – годишна практика в преподаването на математика. Думите й се потвърждават от примерите тук. Децата на Германия, САЩ, Исландия и т.н. не се „юркат“ да покриват стандарти, а да научават неща и да придобиват умения. Ако те демонстрират интерес и талант, той се разкрива отрано и върху него се работи.

Изброените подходи към оценяването на Запад имат нещо общо под повърхността: децата в училище се подготвят с презумпцията, че те ще останат да живеят и работят във въпросната страна. Затова толкова се набляга и на тяхното психическо здраве, и на социалната им компетентност. Друга е образователната цел в България.

Макар и да звучи страшно, в България учениците се третират като стока за износ. Те трябва да са емоционално неутрални машини, които могат да се конкурират и да печелят битки на чужд терен. Да са по-добри от датчани, германци, американци – но не като българи, а като кандидати за датчани, германци, американци. Общество с подобна състезателна установка е непълноценно и неустойчиво в дългосрочен период.

В българските училища днес се поставят „бележки“ още от втори клас и в училищата цари повсеместно бележкарство – посято е семето на бъдещия конформизъм. В най-формиращата възраст децата се приучават да гледат на себе си, като се сравняват с другите. Те се програмират да следват общоприетите изисквания за по-високата оценка, за да не се изложат с четворка или тройка – вместо да научават нови неща като играят и правят грешки.

Учителят, дори доброжелателен и отдаден човек, под знака на оценката се превръща в архетип на Началника. Нека не търсим други обяснения защо в България най-малко хора се решават да започнат свой бизнес. Много вероятно е да се окаже, че предприемачи днес са именно тези, които в училище са обръщали най-малко внимание на оценките.

Промяна е възможна 

Поредният документ на Министерството на образованието и науката от ноември 2016 г. предвижда премахване на количествените оценки от първи до трети клас от следващата година. Но второкласниците и третокласниците „в заварено положение“ ще продължат да влизат в час с бележника напред. А какво ще се случи до 7-ми клас? Като цяло, наредбата на МОН не променя подходите за оценяване.

Българската традиция в оценките „от две до шест“ е силна, но поддръжниците й не са в състояние да отговорят на фундаменталния въпрос: ако наистина е толкова важно учениците още от началните класове да получават цифри, за да бъдат „конкурентни бойци“, защо тогава страните, които не правят така, се справят по-добре икономически и социално от нас?

Текущите оценки и бележниците в началното, а и в основното училище са отживелица. На някой тя може да се стори незначителна, но може би точно тя е в основата на дългосрочните ни икономически и социални беди. Сегашната система за оценяване не работи в обществен интерес. Тя не способства изграждането на балансирано и проспериращо общество. Отделно от това, тя грубо моделира младите умове на България, като убива в зародиш качества, които са решаващи за новите времена: независимост и инициативност, склонност към експеримент, търсене на собствени пътища, сътрудничество.

Ако сте на същото мнение, подкрепете петицията до Министерството на образованието. Настояваме до 01.06.2017 г. да се създаде работна група, която в рамките на една година да систематизира световните практики за оценяване в средното образование, да анализира българската система спрямо световните образци и да изготви предложения за промяна.

avatar

mittag

LEAVE A COMMENT