Когато държавата си тръгна от Перник

От Димитър Събев

Градът, разположен на 30 км. от столицата се задъхва от пушеци, докато призрачни концесионери газят закона и прибират милиони

Перник е осеян с табели „Продавам въглища“. Даден е мобилен телефон за връзка, а цената навсякъде е 10 лева за чувал – никой не прави дъмпинг там, където играе винкелът. Местните разказват, че в изоставените мини досами града има поне 300 въглищарски дупки. От една дупка на ден се вадят 10-20 чувалчета. За този мръсен бизнес почивен ден няма: дори дупките да са недостъпни 6 месеца в годината заради проверки, дъжд или мраз, стойността на „изкопните работи“ пак се измерва в няколко милиона лева годишно. Вярва ли някой, че всичките пари, изваждани нелегално на хвърлей от центъра, ги прибират простите копачи?

3От години Перник оглавява класациите за град с най-мръсен въздух в Европейския съюз. Хората боледуват и се оплакват от високото съдържание на прахови частици в атмосферата, но през зимата продължават да горят евтиния местен кюмюр. Така че има достатъчно работа за „къртици“ – така тук наричат нелегалните въглищари. Десетки пришълци от Кюстендил, Дупница и други околни селища вливат силите си в местната мургава трудова армия. Ваденето на въглищата става по най-примитивния метод, често – с помощта на удобно дребните детски телца и ръчички. Има съмнения за 14 смъртни случаи в дупките.

Едно от местата, където дълбаят Пернишките къртици доскоро е било официална мина, дадена на концесия на „Рекоул“ АД. Дружеството се контролира от група белгийски инвеститори, с управител Филип Уотле. През 2005 г. държавата подписва с „Рекоул“ концесионен договор за находището на кафяви въглища в участък „Гладно поле“ за срок от 10 години. През 2015 г. белгийците не преподписват, като твърдят, че разходите по обекта са твърде високи. Тръгват си, без да извършат задължителната рекултивация на терена.

Тръгват си от Гладно поле, но не и от България. Те продължават да преследват у нас бизнес интересите си, включително под етикета „зелени“. И трябва да се каже, че органите на държавната и местната власт у нас им оказват съдействие. А изоставената въглищна мина минава в разпореждане на къртиците и техните покровители.

Къртици в обектива

Микробусът подминава жилищния квартал, слиза от асфалта и поема по черен път покрай жп линията. Внезапно колата спира и водачът махва с ръка: „Ето ги там, по принцип може да се приближим и по-близо, но и оттук се виждат.“ На около 200 метра от пътя има надупчени кафяво-черни сипеи, по тях щъкат няколко човешки фигурки. Виждаме ги добре, и те ни виждат и спират на място, а щом посягам за фотоапарат, замятат качулки и се затичват нагоре по склона.


Въпреки бързата им реакция, на няколко снимки ясно се виждат лицата на нелегалните въглищари. На този склон те са точно десет, сред тях една жена и младеж на видима възраст под 15 години. Часът е малко преди обед, на работната площадка вече има струпани сигурно петдесет издути чувала. Поне става ясно, че директните извършители лесно може да бъдат разпознати и санкционирани, стига местната полиция да прояви желание.

На няколкостотин метра встрани минава ул. „Парижка комуна“. Днес са докарали дърва и ги режат с моторен трион на улицата, така че мъжете са излезли пред къщите и охотно отговарят на въпроси. Всички приписват слягането на земните пластове на прокопаните галерии. „Ето, моята къща, след земетресението й нямаше нищо – сега да ви заведем, да видите пукнатини!“

6Хората са убедени, че циганите не нанасят толкова вреда, колкото изоставянето на мината. „От въглищата белгийците оставиха отсевки и вечерно време, като духне вятърът насам, като позахладнее – няма дишане.“ Гората, която дели махалата от мината е почти изсечена.
Заради екологичните вреди от минала и сегашна добивна дейност на много места в България се е натрупал гняв сред местните хора. На този фон жителите на Перник се открояват със своята отчаяна самоорганизация. Начело с упорития инженер Галя Гергинова, стотици „Съседи на Рекоул“ опитват да привлекат вниманието на държавните органи към своите проблеми. Подкрепени с подписки писма се изпращат до Прокуратурата, до местните Народни Представители, до Председателя на Народното събрание, до Министерството на околната среда и водите, до Областния Управител, до Общинския съвет и т.н.11

Реакцията на властите, извън образуваните дълги преписки, прехвърляни от бюро на бюро, изглежда нулева. Поне журналистите не остават безучастни и бедата на перничани се отразява редовно в националните медии. Но по отношение на конкретния проблем, институциите в държавата за съжаление не могат да се похвалят с видими резултати.

Спасителен фалит

Без да вдига излишен шум, на 26.09.2016 г. фирма „Рекоул“ АД подава в съда молба за обявяване в несъстоятелност. Формален повод са разногласията между инвеститорите: белгийската група държи 66% от капитала, а 34% от акциите са собственост на българи, сред тях Алекси Алексиев и Иван Марков, бивши директори съответно на „Мини Перник“ и „Мини Марица Изток“. За да се платят висящи търговски задължения към гръцки контрагент, в началото на 2016 г. белгийците предлагат увеличение на капитала от 50 хил. лв. на 2 млн. лв. Българите не се съгласяват и не осигуряват нужните за подобно решение 2/3 от гласовете. Фирмата няма с какво да се разплати и най-съвестно обявява фалит.

Всъщност „Рекоул“ започва да потъва много по-рано. Отчетите, подавани в Националния концесионен регистър говорят, че фирмата не плаща концесионни възнаграждения на държавата от второто полугодие на 2013 г. Натрупаните неплатени такси са в размер на 76 288 лв., без да броим лихвите за просрочията. На практика, още от средата на 2011 г. предприятието започва да се разплаща с държавата с 3-4 месеца закъснение.

Компанията не е пример за подражание също и като данъкоплатец. За периода 2007-2014 г. платеният данък върху печалбата е общо минус 52 хил. лв. Тоест, „Рекоул“ не само че не внася корпоративен данък в хазната, а отчита приход от данъци (това става възможно заради ЗКПО, който позволява загуби от минали периоди да се приспадат от данъчната основа). През първата си година мината е на добра печалба, но след това минусите започват да се трупат и счетоводната загуба за целия период гони 5 млн. лв.

9Няма нищо странно в провала на една минна концесия в зората на ерата на възобновяемата енергия, но внимателният анализ на годишните счетоводни отчети повдига въпроси. Повече от половината, 56% от разходите на „Рекоул“ за периода са направени за външни услуги (общо 14.5 млн. лв.). Вместо да купуват тежка техника, концесионерите от Белгия плащат на други фирми от града да извършват въгледобива на техния участък. Една от тях, „Нови минни технологии“ ООД, се управлява еднолично от дама, родена през 1990 г.

В качеството си на физическо лице единият от белгийците отпуска заеми на фирмата, в която е акционер и събира от „Рекоул“ лихви от порядъка на 10% годишно (1.27 млн.лв. разходи за лихви за периода). Себестойността на въглищата през първата година на концесията е осчетоводена под 25 лв. за тон, две години по-късно себестойността на хартия скача до 79 лв.

Тогава защо да ни учудва, че управителят на „Рекоул“ Филип Уотле плаща добри пари за охрана на рудника на фирма „Сова Секюрити“ с управител… Филип Уотле? В годишния отчет от 2007 г. – явно докато все още не са уточнени компетенциите на българските и белгийските инвеститори, четем следните корпоративни бисери: „В дружеството са отчетени недокументирани разходи в размер на 16 649.80 лв… Дружеството е направило превод по банкова сметка на Филип Уотле в размер на 3200 евро, който превод е направен без никакво основание и в противоречие със законодателството на Република България…“

Вероятно ровенето из мръсните ризи на белгийско – пернишка фирма не е най-занимателното четиво, но изнасянето на горните факти, пресяти от Търговския регистър, е все пак от полза. След поредния сигнал на засегнатите перничани до Прокуратурата, заместник – окръжният прокурор Бисер Михайлов им препоръчва да се обърнат към Териториалната Дирекция на Националната Агенция по приходите. Току-виж НАП препрати данните към Министерството на културата, а пък там преценят, че нямат подготвени кадри и нещата отново се потулят. Да помогнем на държавата в случай на евентуален интерес към Перник.

Виждат се само от Космоса

Микробусът се връща към жилищните квартали. Спираме на пътната отбивка, вдясно от нас стърчат няколко масивни панелки, вляво се стелят познатите кафяво – черни насипи. „Там копаят нелегално. Сега ги предупредиха, иначе тук можеше да снимате багери и камиони“ – твърди инж. Гергинова. Докато сочи с ръка към нерадостния пейзаж, тя разказва:„В регистрите на Министерството на енергетиката не намерих нищо за този рудник. Питам чиновниците – чий е? Отговарят ми, че на това място няма никакъв рудник. Ама как да няма, казвам им, от бюрото си ще го видите, влезте в „Гугъл Ърт“, дори от космоса се вижда…“

"Рудник ли? Какъв рудник?!"

“Рудник ли? Какъв рудник?!”

В интерес на истината, заместник – министърът на енергетиката Жечо Станков е извършил проверка на място и незаконната дейност край рудник „Стара Тева“ най-сетне е била официално регистрирана. Иззети са 50 чувалчета с неустановен произход, но физически лица при тази акция не са октрити. След това проверките зачестяват. За една година в Пернишко са направени над 10 внезапни проверки с конфискувани 60 тона въглища, но тази активност по-скоро демонстрира мащабите на проблема, отколкото ефективността на контрола.

Перник се е разраснал до сегашния 80 – хиляден град само благодарение на въгледобива. За изминалите 125 години от откриването на първия рудник оттук са иззети над 330 млн. тона въглища. Евтиното достъпно гориво обяснява последвалото изграждане на енергетика и тежка промишленост. Но днес Градът на миньорите пада жертва на своите подземни богатства: въглищните пластове лежат твърде близко до повърхността. Икономическото развитие по принцип е нещо желателно, но цената, която перничани плащат за него под формата на мръсен въздух и рушащи се домове, става прекалено висока.

Живеем във време на промяна: договарят се глобални споразумения за опазване на климата, които вещаят непосилни разходи за държавите и предприятията, замърсяващи атмосферата. Там, накъдето се е запътила Европа скоро няма да има място за топлоелектрически централи, изгарящи въглища. Но българските политици обръщат гръб на световната конюнктура и застават зад максимата „Печалба ли е – добра е“. Вместо да вземе мерки за ограничаване замърсяването в града с най-лош въздух в ЕС, българското правителство през 2015 г. удължи с 15 години концесията на откритите въглищни мини, разположени в самия Перник.

5„Господин Ковачки е концесионер на целия град. Неговата концесионна площ попада и върху този квартал, и върху другия, центърът на Перник е също негов. Това е безумие: как може да се грижиш за собственост, да влагаш пари, да инвестираш?! При положение, че това е концесионна площ на… на Някой. Живеем в абсурдна илюзия“, възкликва Галя Гергинова.

7Концесионният регистър потвърждава, че без търг или конкурс, или пък нова екологична оценка, правителството на България е удължило концесионния договор за експлоатация на „Пернишки въглищен басейн“ до 2029 г. Концесионер е „Мини открит въгледобив“ ЕАД – част от „Сейшелската въглищна империя“, осветлена от предишно разследване. Фирмата, пък и цялата група от над 15 въглищни мини и топлофикации в цялата страна, се свързва с бизнесмена Христо Ковачки. В Пернишкп концесията с площ от 139 квадратни километра се простира от витошкото село Кладница през града до с. Ярджиловци. Очакват се 300 нови работни места и около 5 млн. лв. концесионна такса за държавата.

При подобен интерес с офшорен адрес не е странно, че циганите, които копаят въглища често с риск за живота си, се ползват като гръмоотвод в тази човешка драма.

Ауди и падащи къщи

„Мене циганите ме биха, понеже им хвърлихме една пиратка у бункеро, те дойдоха с милиция и ни арестуваха, че сме били стреляли по тех“ – разказва подвизите си 60 – годишният кореняк Любомир Паунов. „Единият циганин тук, пред вратата на къщата ме удари. Малък, такъв, но много жилав, як – он да е бил бивш миньор, да изкарва на ден по 100 чувала, ехе. Ония дойдоха с деца, викат „Вие ни плашите децата“. С една тухла ме удари. Сино се къпеше, излезна, лопата взема, жената почна да пищи – да бехме се изтрепали…“

2Тази сцена се е разиграла преди две или три години в приятния квартал „Рудничар“, кацнал върху зелен хълм зад Стоматологията, досами центъра на Перник. Родната къща на президента Първанов отстои на няколкостотин метра, но е от другата страна на хълма, асфалтовият път свършва до нея и тук трябва да шляпаме в калта. А под жълтеникавите локви, само на 2 метра дълбочина, лежи дебел 4 метра пласт качествени кафяви въглища. Те попадат в полезрението на циганските бригади, които влизат в близките изоставени стари бункери и от тях прокарват под къщите дълги подземни галерии, дълбаейки за въглища.

Скришен 70 – метров тунел подрива основите на три къщи. Стените и стълбищата им се напукват и имотите са евакуирани. Констатацията на „Геозащита – Перник“ не оставя място за съмнение: „В обсега на улицата и прилежащите терени се наблюдава видимо потъване от извършващия се незаконен добив на въглища.“ Любомир Паунов в тази връзка разсъждава:

„Подкопаха ни – копаха 5 години. Тук живея от 60 години, къщите не бяха мръднали, ни земетресения, ни нищо. Галерии направиха като швейцарско сирене. Оттам влизат, от бункеро, изнасят, съберат го, и вечер джиткат. Продават ги и никой не ги закача – копат и за тях. Идват клиенти и си купуват, 10 лева чувала – знаеш ли какъв е бизнес. Сите карат „Ауди“ 4, 6, кабрио. Пълнят чанти у суперо, не мога от тях да се вредя.“

В този конкретен случай в квартал „Рудничар“ безстопанствеността е толкова голяма, че държавата е принудена да вземе някакви мерки. От две години – откакто има денонощна полицейска охрана, цигани не са влизали да копаят в старите бункери. Основания за оптимизъм все пак няма: разсипията просто е приела различна форма. Огромната къртичина е станала повод за проект на стойност над 700 000 лв., с които пари експертите от Минно – геоложкия университет опитват да запълнят подземните дупки.

1По наблюдения на съседи, тлъстата инвестиция не е спряла слягането на почвите. „Само си дадоха парите, нищо не стана. За хората – таратанци“, обобщава Паунов. Щетите по неговата къща от земетресението са компенсирани с 335 лв.

Зелени въглищари

„Рекоул“ може и да не е най-големият грешник в Пернишкото въглищно поле. Но това не прави липсата на реакция от страна на властта по-малко възмутителна. Освен че не е плащала данъци и дължи поне 76 хил. лв. от концесионни такси, фирмата е изоставила открития рудник, без да извърши рекултивация на терена. Фонд „Напускане“, който според концесионния договор е трябвало да се попълва с 40 хил. лв. годишно, е празен – потвърдено е от отговор на депутатски въпрос от Министъра на енергетиката Теменужка Петкова. При започване на процедура по несъстоятелност, събирането на дължимите пари се отлага далеч напред във времето.

Да, но хората, които не се съобразиха с елементарните екологични стандарти в Перник, вървят към нови зелени енергийни върхове на други места в България. Управителят на „Рекоул“ Филип Уотле беше член на журито, което връчи „Българските зелени награди“ за 2015 г. Той се определя като „привърженик на чистата енергия“ и има дял в голяма овцеферма във Видинско. Но е изоставил въглищна мина, без да осигури рекултивацията й.12

Г-н Уотле не е случаен човек: той е заместник – председател на бизнес клуб „България, Белгия, Люксембург“. В това си качество той се нареди зад прочутото писмо в подкрепа на съдебната реформа, подписано от 10 чуждестранни търговски камари у нас. Дали в обхвата на съдебната реформа попада и преследване на некоректни концесионери? Впрочем Уотле движи проект за оползотворяване на геотермалната енергия в Стрелча, започнат в партньорство с бившия кмет Иван Евстатиев – който от месеци е в ареста.

Уотле притежава европейски патент за производство на пелети от въглищен прах след нагряване. Неговият метод може и да подобрява икономическите показатели на рудниците, но как ще въздейства на въздуха, който дишат перничани? А на водите, досами изворите на Струма? Освен край стария „Максим табан“ в Перник, Уотле иска да прави въглищни пелети и край Белоградчик, което щяло да е стимул за местния екотуризъм. Ако „Рекоул“ АД бъде обявена в несъстоятелност, съгласно Търговския закон управителят ще бъде лишен от право да ръководи компании за срок от две години. Но това няма да попречи на белгийските инвеститори да продължат да преследват зелените си интереси в България, обвинявайки ни пътьом, че нямаме навици да опазваме околната среда, а съдебната ни система не работи.

Няма място за ксенофобия: в „Рекоул“ са замесени и двама българи – стари директори от системата на родния въгледобив. Проф. д-р т.н. Иван Марков, бивш изпълнителен директор на „Мини Марица изток“ ЕАД, през 2013 г. беше обвинен за нанасяне на щети на държавната фирма, която ръководеше – и наскоро оправдан от Старозагорския окръжен съд. След изнасянето на присъдата той заяви: „През цялото време съвестта ми беше чиста.“

Вечер, когато хората в Перник пускат телевизорите си, от екрана енергетиците излъчват чиста съвест, министрите – непримиримост към злоупотребите, народните представители вникват в човешките проблеми, а бизнесмените се грижат за работните места и икономическото развитие. В това време вятърът носи към къщите праха от „Гладно поле“, „Стара Тева“ и незнайните стари и нови насипища. Хората гледат в екрана, преглъщат – и незнайно защо, започват да кашлят.10

avatar

mittag

1 Comment

  • Илиев

    Евала за статията, с кеф я изчетох! Поздравления за автора!

    28 October 2016 at 08:49

LEAVE A COMMENT