Първо българско издание на книгата на Питър Тийл „От нула към едно. Размисли върху стартъпите, или как да изградим бъдещето“
Една нова книга върху проблемите на новата икономика чука по дебелите порти на традиционното бизнес мислене и гръмко се провиква с нечувани въпроси. Защо има смисъл да твориш нови неща, вместо да копираш успешни примери? Защо най-добрият директор взима малка заплата и носи тениска, а не костюм? Защо монополът е по-полезен за икономиката и обществото от така наречената „съвършена конкуренция“? Кога има смисъл да плащаш на хората, за да станат твои клиенти? Защо парите са по-маловажни от стремежа да промениш света?
И защо трябва да си правим ясни планове за бъдещето на нашия бизнес, вместо да се надяваме на невидимата ръка на пазара.
Единият е излишен и той носи вратовръзка
Много са книгите за успешния бизнес в епохата на високите технологии, които оборват традиционните доктрини. Сред тях „От нула към едно“ се откроява по няколко стряскащи причини.
Авторът й, Питър Тийл, е снажен германец, станал милиардер доста преди да навърши 50 години – и то не от наследство, а със стратегия. Бизнес резултатите му са безспорни: съосновател на „ПейПал“, той е сред първите инвеститори във „Фейсбук“ и в момента фондът му за рискови инвестиции подкрепя половин дузина обещаващи стартъпи.
Освен това Тийл е сладкодумен и високообразован юрист, който с еднаква лекота разсъждава върху „Хамлет“, бизнес хватките на Стив Джобс и Елън Мъск, проблемите на съвременното университетско образование, идиотските навици на зубрачите от Силициевата долина и настоящата стойност на технологичните компании. Тийл е толкова увлекателен разказвач, че негов студент тайно е записал думите му – и така всъщност се е родила тази книга.
Ето за това иде реч:
„…Американците издигат конкуренцията в култ и й приписват заслугата за това, че ги е спасила от опашките за хляб на социализма. Всъщност капитализмът и конкуренцията са две противоположности. Капитализмът се базира на натрупването на капитал, а при съвършена конкуренция всички печалби рано или късно се изпаряват”.
„Светият Граал на инженера е да създаде толкова добър продукт, че „да се продава сам“. Но всеки, който твърди нещо подобно по адрес на конкретна стока, лъже: или е заблуден (лъже себе си), или продава нещо (тоест си противоречи)… По-добре е да мислим за дистрибуцията като за важна част от самия продукт. Ако си изобретил нещо ново, но не си разработил ефикасен начин за реализацията му на пазара, бизнесът ти е лош. Независимо колко добър е продуктът ти“.
„…Саботьорите са хора, които съзнателно си търсят неприятности и обикновено ги намират. Децата, които смущават реда обикновено се изпращат при директора. Компаниите – смутители често влизат в битки, които не могат да спечелят. Вземете за пример Napster: самото име (похитител) насочва към неприятности. Какво може да се похити? Деца… музика… и горе-долу това е.”
„…В основното училище ни насърчават да се занимаваме с извънкласни дейности. В гимназията амбициозните ученици се конкурират жестоко, за да изглеждат всезнаещи. Докато влезе в колежа, студентът вече е прекарал цяло десетилетие в композиране на влудяващо разнопосочна автобиография, която да го подготви за съвсем неизвестното му бъдеще. Каквото и да стане, той е готов – а всъщност не е готов за нищо конкретно”.
Имах честта да съм икономически редактор на българското издание на тази книга – рядкост в жанра: ангажирана и прогресивна, а в същото време приятна, полезна и практична.
Споделете статията: