Град Шънджън в провинция Гуандун не е от големите в Китай – със своите 20 милиона жители той не намира място на много географски карти. Но Шънджън олицетворява най-високите постижения на Китай в сферата на иновациите и високите технологии, в т.ч. телекомуникации, чипове, дигитална логистика, електроавтомобили, дронове, роботи, биотехнологии, оптика, социални мрежи, компютърни игри и още много други. Оказва се, че Шънджън е китайски и световен образец също и по отношение на градското планиране и опазването на околната среда в градски условия.
Посетих този град в периода от 3 до 17 юни 2025 г. като гост на семинар относно ролята на Региона на Големия залив в инициативата за национално развитие на Китай „Един пояс, един път“. По-долу споделям лични впечатления и размисли, ще преразкажа съдържанието на някои лекции и ще цитирам коментари от китайски учени и отговорни лица.
Благодарение на стратегическата си позиция на границата с Хонконг, Шънджън придобива статут на специална икономическа зона (СИЗ) още през 1980 г., в първите години на икономическото отваряне на Китай към света. С по-ниска 15% ставка на корпоративния данък, някогашният рибарски градец стремглаво се разраства и постепенно се превръща в гнездо за иновации и развойна дейност, както и в един от финансовите центрове на Китай.
Освен голямата фондова борса, на която се търгуват акции на хиляди средни фирми с технологичен профил, тук е седалището на компании като Huawei, на най-големия производител на електромобили в света BYD, на Tencent – водеща в гейминга, социалните мрежи и интернет услугите китайска корпорация, на финансовия и застрахователен конгломерат Ping An, на Китайската търговска банка и много други.
По официални данни, постигнатият през 2023 г. брутен вътрешен продукт в рамките на града възлиза на 500 милиарда долара. Още през 2018 г. Шънджън изпреварва Хонконг по абсолютен размер на БВП.
Заедно с бизнеса, главоломно нараства и населението на Шънджън – над 60 пъти за 40 години. Още от самото начало, натоварените с изграждането на специалната икономическа зона експерти се стремят да планират градска инфраструктура за бъдещето, на високо ниво: пътища с по 4-5 платна, разклонена линия на метрото, надеждни доставки на вода и електричество, канализация, зелена покривка. Те разполагат с 2020 кв. км – площ, с около 50% по-голяма от тази на българската Столична община.
Да продължим сравнението, средната гъстота на населението в София днес е около 1000 души на кв. км., около 10 пъти по-ниска от тази в Шънджън. Въпреки това Шънджън разполага с поразителните 41.2% зелени площи – дял, приблизително равен на този в нашето „Красно село“. София се хвали със своите 417 парка и градини, Шънджън има 1320.
По време на престоя ми в китайския град посетих шест или седем от тях. Усещането понякога е специфично, защото много от парковете на Шънджън са разположени на хълмове – теренът край делтата на Перлената река е обсипан с десетки обрасли със зеленина „тепета“. Жилищни блокове с 40-60 и повече етажи (с други думи, високи 120 до 200 метра бетонни сгради) са се надвесили над малък къс зеленина, издигнал се в сърцето на града.
Независимо от това, парковете на Шънджън са удивително богати на живот. Климатът е тропически и растителността избуява. Някои мангрови гори по крайбрежието са превърнати в добре поддържани зони за разходка – места за усамотение, спорт и отмора на многобройното население.
Освен това, Шънджън е важно място за наблюдение на птици, разположено на прелетния път от Австралия и Тихия океан към Източна Азия. Към 2024 г. тук са регистрирани 426 вида птици, над 200 от тях гнездящи. В интернет изобилстват публикации на възхитени от Шънджън туристи-орнитолози.
Паркът Хонгху в квартал Луоху е открит още през 1985 г. Представлява дълго водно тяло, обрасло с лотоси („едно от най-важните местообитания на лотос в Южен Китай“), с характерна дървесна растителност по брега и добре поддържани алеи – обиколката на езерото е около 4 км. Дните през юни, когато лотосите цъфтят, са особено обичани от китайците и двете ми посещения в парка протекоха между многобройни радващи се на цветята и птиците хора, някои облечени в традиционни носии, други изпълняващи гимнастически упражнения, трети нарамили половинметрови обективи.
С моя непретенциозен Lumix успях да заснема голям кукал (Cintropus sinensis), известен още като шпореста кукувица или врана фазан.
Малайските жълти чапли (Ardeola speciosa) бяха многобройни, приближаваха се до брега и позволиха хубави снимки.
Една познайница от река Марица, малката чапла, с елегантното си бяло перо на шапката достойно се вписваше в птичото царство на Хонгху.
Любимец ми остана червенобузият булбул, който е често срещан в Шънджън, но винаги радва с веселия си вид.
Паркът – хълм Вейлин е по-малък и по-див. Подсичайки върха, по склона минава на места стръмна пътека, дълга около два километра. Тръгвайки си от хълма надвечер, над главата ми прелитат плодови прилепи – едри хранещи се с плодове бозайници, тук известни с името летящи кучета. Охлюви с издължени, стигащи една педя черупки пресичаха пътя. От стената на дърветата се носеше оглушителен шум от дребни животинки – насекоми, птици, жаби и какво ли още не. Разминавах се с китайци, които спортуваха, съзерцаваха, правеха гимнастика, танцуваха. Един се спускаше бързо по стръмен склон с гърба напред.
Ценна находка бе крайбрежният екологичен мангров парк. В деня, когато го посетих, упорито валеше от сутринта, така че условията за снимки и наблюдение на птици не бяха добри. Но се разходих около час из прекрасната растителност; от поставена на входа табела се запознах с историята на опазването на това място от урбанизация.
Първоначално градоустройственият план предвиждал по крайбрежието да минава голям булевард, свързващ два основни квартала. За да не се унищожи ценната мангрова растителност, булевардът бил изместен с 200 метра във вътрешността на града. Да напомня, плътността на населението в Шънджън е около 10000 души на кв. км.
Пристанищният регион на Гуанджоу, Шънджън, Хонконг и Макао – наричан след 2015 г. Район на Големия залив – се оформя като глобален център на финанси и иновации. Националното планиране на Китай го разглежда като съизмерим на три други пристанищни залива – Сан Франциско със Силициевата долина, Ню Йорк и Токио. Като абсолютен размер на БВП районът в Южнокитайско море бързо догонва другите три, но разликата в БВП на човек от населението остава чувствителна. Затова плановете на СИЗ Шънджън предвиждат до 7.5% ръст на БВП в следващите две десетилетия.
Имах възможността да поставям въпроси на китайските лектори на семинара; интересувах се как икономическият растеж ще се отрази на околната среда в Шънджън. Реакцията им бе от типа „благодаря за въпроса“. Проф. Ханлянг от Партийната школа на Шънджън каза:
„Имаме много стриктни ангажименти към екологията. През 2005 г. взехме решение да отделим до половината от земята за консервация и това не подлежи на преразглеждане. За да решим проблема с недостига на земя, предприехме експанзия към околни градове. Формирахме Специални региони на сътрудничество с градовете в радиус 1.5 часа път с кола“.
„Също така, протича прехвърляне (релокация) на интензивни откъм земя индустрии към съседни градове като Донгуан и други. Трето, старите производствени мощности в Шънджън се използват повторно и се рециклират. Много важно е, че търсим развитие във въздуха и под земята (строим нагоре във въздуха и дълбоко под земята). Също така, отвоюваме земя от морето. Тези мерки показват, че в Шънджън индустрията и екологията могат да съществуват съвместно“.
По ниво на прахови частици PM2.5 Шънджън отговаря на критериите за чистота на въздуха в Европейския съюз. За това допринася факта, че половината от 2-та милиона автомобила в града са електрически, включително всички таксита и автобуси. Електрически, разбира се, са и милионите семейни скутери.
Проф. Джонг Жиан от Шънджънския университет, който е един от ранните директори на специалната икономическа зона, посочва: „Електромобилите изискват електричество и зарядни станции. Днес високите технологии движат екологичния прогрес“.
„Половината от земята на Шънджън е защитена – повтаря проф. Джонг. – Когато „Хуаей“ поискаха допълнителна земя за разширяване на производството си, в града решихме да пожертваме част от икономиката в името на екологията. Пренасочихме ги към Донгуан“.
Специалистът иска да даде още примери: „По време на индустриалния период реките ни бяха дълбоко замърсени, миришеха лошо заради химическата индустрия и битовото ползване. Приложихме нови технологии на пречистване, използвайки нови материали. Сега в реките има живот“.
Китай използва Шънджън като лаборатория, където изпробва различни модели и инструменти. Говори се за „Шънджънска скорост“ – нещо, което се случва поразително бързо. Говорят и за „Шънджънско синьо“ – тук няма фабрични комини, чийто дим да скрива слънцето. Шънджън служи като витрина – самите домакини признават, че не навсякъде в Китай екологичните и битови условия са толкова благоприятни, както тук.
Не ми е известно какво е вдъхновило ръководството на общината и на специалната икономическа зона в Шънджън да възприемат екологичния принцип половината от земята да се отдели за консервация. Но си спомням, че точно това е препоръката към човечеството, която през 2016 г. отправи ветеранът – биолог Едуард Уилсън: половината от площта на Земята да се освободи от човешко присъствие, за да се запази 85% от биоразнообразието.
Още през 2010 г. Програмата за околна среда на ООН в доклада си „Към зелена икономика. Пътища за устойчиво развитие и изкореняване на бедността“ отбелязва големия екологичен потенциал на азиатските гъсто населени територии. Препоръчано бе урбанизацията да протича с планиране на жилищни квартали с плътност от 100 до 1000 (3000) души на хектар, свързани с чист и ефективен градски транспорт, с надеждни доставки на вода и електричество и добре функциониращи канализационни и пречистващи системи.
В примера на Тянджин в Китай, икономиите при изграждането на инфраструктура в гъсто населени зони са оценени на 55% спрямо „разпръснатия“ сценарий. Докладът на UNEP подчертава, че високата гъстота на градското население, при съобразяване с изискванията на общественото здраве и градската психология, насърчава трудовия пазар, благоприятства свързаността и позволява по-мащабни екологични решения.
Тези ранни оценки се оказаха верни. В Шънджън днес са пресметнали, че единица икономически продукт тук се създава с 1/3 от енергията и с 1/11 част от водата спрямо средните показатели за Китай. Екологичният ангажимент на Шънджън се изразява не само в добре поддържани паркове, но и в обща ефективност на градската демографско-икономическа система.
Оценката за екологичния резултат в Шънджън е положителна, но този витринен проект тепърва трябва да се разгърне на територията на Китай. Той трябва да се ползва като модел за развитие и на много други пристанищни територии по целия свят.
