Митове, ритуали и тайнства на изпитите след седми клас
Национално външно оценяване (НВО, да не се бърка с Началното военно обучение) се случва три пъти в живота на българския ученик – в четвърти, седми и десети клас. Резултатите от НВО би трябвало да разкрият на Министерството на образованието как учениците усвояват учебния материал и съответно какво е бъдещето на националния интелект. НВО има огромно значение и за учениците и техните семейства – но само в седми клас. От практиката не е известно някъде да е възникнала голяма тревога във връзка с изпитите, които учениците полагат в края на четвърти и десети клас.
Особеният статус на НВО в края на седми клас идва от това, че оценките от изпитите по български език и математика се използват за образуване на бал за кандидатстване в т. нар. елитни гимназии. В областните градове профилираните гимназии са една-две, в София дузина. Да учи детето ти в елитна гимназия е цел, дълбоко врязана в ценностната система на българските майки, което неминуемо се отразява и на българските бащи. „Елитна“ е широко понятие: някои родители считат за провал всичко по-ниско от Софийската математическа, други просто търсят прилично училище в морето от посредственост.
Както с повечето неща, за които има високо търсене при ограничено предлагане, цената се покачва, тоест за да намериш място в добрите гимназии трябва да изкараш много точки на НВО. Нужно е да си факир в решаването на тестове със задачи, писането на литературни тези, преразкази и т.н. – каквото поиска Министерството. Всяка година хиляди български семейства се подлагат на този тест за издръжливост. Целият седми клас (много майки започват да се грижат за това още в шести и дори пети клас), минава в уроци за високи резултати на НВО. Няма събота и неделя, няма национален празник, няма време за почивка: трябва да се зубри.
Емоциите на родители и ученици, пък и на учители, ескалират в края на седми клас. Пример за това колко сериозно взимат родителите тези изпити са „пробните матури“, симулация на НВО по математика и български с релевантно оценяване на резултатите. Тези пробни изпити се предлагат от частни школи, записват се за участие хиляди ученици, а при една от школите цикъл от шест пробни изпита – по три по български и математика – струва 360 лв. С частните уроци, школи и учебници, бизнесът около НВО в седми клас е за милиони.
Но това, което виждаме на повърхността като усилен период в живота на българския ученик, страдащ от високите амбиции на модерната си майка, има много по-дълбоки корени. Майките и учениците в България, без да го разбират, пресъздават един архаичен модел, присъстващ в най-старите пластове на човешката история, който през хилядолетията се е променил и прикрил, но на практика е съхранил и разширил значението си: посвещението на младежа в света на възрастните, наричано също така инициация.
От пра-древни времена младежите на племето между 13 и 15 години – възраст, когато току-що започват да съзряват полово и умствено, са подлагани на комплекс от ритуали, включващи различни изпитания и след това разкриване на тайнство. Мирча Елиаде в книгата си „Посвещаване, ритуали и тайни общества“ [1958] подробно описва разни версии на инициационния ритуал в австралийски, африкански и други първични общества. Има много различни детайли, но общата схема е следната:
Нощем от постелите им, или седнали на ритуалната поляна, участващите в посвещението младежи биват грабвани от майките си. Закарват младежите в гората или пустинята и ги подлагат на гладен режим. Не им позволяват да заспят, държат ги будни до много късно, и неспирно им рецитират свещеното знание на племето. Татуират ги (особено момичетата); в някои австралийски племена им избиват по един зъб; обрязват момчетата; нарязват кожата им с кремъчни ножове. Повечето ритуали включват символично умиране, например чрез поглъщане от чудовище или печене на огън. Накрая неофитите „възкръсват“ за нов живот.
През цялото време театралният момент е много силен. Възрастните, които нарязват кожата на децата и им набиват в главите племенното знание, носят маски. С танци те пресъздават мита за Сътворението, когато техният създател, често във функцията на син на върховния Бог, е положил основите на вселената, създал е свещената скала, пуснал е кенгуруто да бяга и е развързал възлите на водата. В транс танцуват и посвещаваните, доскоро деца.
Колкото и да е театрален моментът, последиците са съвсем реални: след като бъдат посветени, младежите се опитват да се завърнат при племето си, но майките им ги пъдят, удряйки ги с клони; новопосветените биват прогонвани в степта, където трябва да се оправят цяла година сами.
Този ритуал съдържа в себе си самата същност на племето. Той отговаря на въпросите „Кои сме?“ „Откъде произхождаме?“ „С какво сме различни?“ „Какво трябва да пазим?“ „С кого да воюваме?“ Без да има общ отговор на тези въпроси, общността не може да е трайна. Инициационният ритуал запазва живота на племето – без него то ще изчезне, ще се стопи.
Превъртаме хилядолетия (но със сигурност младите българи, славяни, траки и други подобни са практикували инициационни ритуали) и стигаме до голямата необходимост от инициационен ритуал, която изпитва през Възраждането българският народ, незнайно как преминал през четири тъмни века. Нужно е младежите да се посветят, да се направят българи. Неусетно изпитите на българския възрожденски ученик поемат структурната роля на инициационния ритуал в малкото племе, което винаги е било на крачка от загиване.
Не е никак случайно, че в народотворната книга „Под игото“ – този текст, разбира се, е централен елемент от българското НВО – най-драматичния момент от първата част на творбата е „Радини вълнения“. Когато след провокацията на низкия Стефчов ученичката на Рада Госпожина отговаря вярно на въпроса на Огнянов, очите на днешния истински българин се навлажняват, все едно роден спортист възкачва световния подиум.
„Райно, я ми кажи, при кой български цар българите станаха християни?“ Устните на българите, сами преминали през подобно посвещение в младостта си, като в захлас редят свещените текстове за сътворението на народа: „Българският цар Борис покръсти българите!“ Тогава прогърмяват думите на Събка: „От гръцко робство избави българите цар Асен, а от турско робство ще ги избави цар Александър, от Русия!“ Ако направиш правилния литературен коментар на този апотеоз, ще вземеш много точки на НВО.
Нали Вазов е народен поет, ролята му в НВО е много по-голяма от горния пасаж и се простира чак до баба Илийца. Тя е една храбра българка, смела родолюбива жена със силно изразени християнски добродетели. Разбира се, трябва да кажеш това по правилния, според Министерството, начин. От много десетилетия насам баба Илийца се пада на изпити след седми клас през две-три години, но това с „християнските добродетели“ е приемано като верен отговор чак след 1989 г., всъщност след 2022 г.
Кой беше казал, че колът на баба Илийца стърчи забит в умовете на поколения българи? Но свещените текстове, които посвещаваните трябва да наизустяват, все пак се променят. За високи точки на изпита по български от НВО е нужно да използваш езикови клишета; преди Ковид вярното клише бе „текстът е богат на внушения“; днес е правилно да се започне с „идейно-емоционалния център на творбата е…“
Предвид тези и още много други страшни инициационни ритуали на НВО по български език, изпитът по математика е като свеж повей на разума. Но той, разумът, е като вятъра – идва и си отива. В наши дни НВО по математика се състои от две части, като втората част е за добрите ученици с амбиция за гимназии. Първата е тест с душегубителни задачи, които не изискват и капка мисъл от ученика, а само автоматично разтваряне на скоби и повдигане на степени. Безброй български деца намразват завинаги математиката заради затъпяващите безкрайни упражнения по решаване на първи модул.
Защо го е дало Министерството? Ами за да прикрие истинските (не)знания на учениците. Дори да играеш тото, с минимум съобразителност ще изкараш за тройка. И по-слабите ученици може да се научат като папагали да познават „а“, „б“ и „в“ в теста. А това, че децата може да използват математическите си знания за практически цели, като например да изчисляват проценти (на инфлация, на забогатяване, на демографски срив – на нещата от живота) и да строят графики, звучи като потъпкване на канона на инициацията.
Преминал през десетки хилядолетия, моделът се запазва. Също като в каменната ера, днешните напъпили български младежи трябва месеци наред да се лишават от сън, да търпят бой с пръчки и печене на бавен огън (преносно, надявам се), докато жреците-учители им рецитират в ушите космогоничните митове на племето и свещените формули на сътворението. Като две тръби с различен диаметър, които бавно и упорито пълнят басейн, математиката и българският език изливат мъдростите си върху детето, докато то накрая става… различно. Нов човек, почти възрастен.
Някои казват, че в това турбо зубрене се крие българската интелектуална сила. Страната на златните български момичета и на момчетата като от желязо издига високи изисквания пред своите чеда. Ако не си много ученолюбив и придирчив към гимназията си, ще минеш през НВО без проблеми. Ако искаш нещо повече – е, ние ще ти го дадем. Освен алгебра на ниво, достойно за западен десетокласник, българският седмокласник трябва да разпознава анафорите, литотите и синекдохите, само щом ги види в свещения текст.
Те може и да са прави – светът е за силните, а инициацията под формата на НВО оставя неизличими следи в младия български ум. Но е вярно и това, че вече не живеем в каменната ера, та да е нужно да режем кожата на децата си с кремъчни ножове. След Вазов и Йовков са се раждали и други български писатели, а математиката може да е и творческо занимание. Най-важното, истерията около НВО се отразява силно отрицателно на психиката на по-крехките деца; най-безобидният резултат е, че те намразват ученето, математиката и литературата, за цял живот.
Със сигурност има възможност местата в гимназиите да се запълнят с по-щадящ изпит. Възрастта 12-14 години е ранна за толкова интензивно учене; ако ще има подобно отсяване, уместно е то да се случи на 15-16 годишните, които могат да са много по-мотивирани и се очаква вече да знаят какво искат да учат в бъдеще. Ако Министерството толкова си иска количествените данни за постиженията на учениците, нека не обвързва НВО с приема в професионални и профилирани гимназии.
Едно време добрите гимназии имаха правото сами да разработват изпита, с който си подбират подходящите кандидати. След унификацията, въведена от МОН през 2003 г., с един и същ изпит гарантираш, че ще пишеш тройка, а не двойка на слабия ученик – и ще извадиш душичката на тези, които са над пет и се борят за шест.
Съмнително е, че скоро ще видим подобрение към по-добро в Националното външно оценяване на българските ученици след седми клас. Това е така, защото за да го постигнем, трябва да надскочим себе си – а преди това да признаем какви сме. На родна почва, архаичният ритуал на инициацията цъфти и процъфтява, някои учители и школи правят от това милиони, а Министерството зорко следи да няма останал неразказан космогоничен мит, непоказан свещен предмет или неизяден от чудовището младеж. Все пак сме българи.
Най-доброто, което учители, ученици и родители могат да направят в този случай е да се опитат да не забравят, че цялото това биене, рязане и безсънните нощи са просто театър.
На паметта на Алек Попов
Споделете статията:
Благодаря.