Разговор с проф. д-р Евгений Гонтмахер, Висше училище по икономика, Москва
Уважаеми проф. Гонтмахер, много хора с леви убеждения вярват, че Русия си остава Обетованата земя на социалния идеал. Но погледнати отстрани, политиките на Кремъл не винаги изглеждат насочени към добруването на широките народни маси. Според вас, социална държава ли е днешна Русия?
Краткият отговор на този въпрос е „не“. Не, Русия не е социална държава в смисъла, който се влага в тази дума в Централна и Западна Европа.
Но за да се задълбочим в тази тема, нека първо изясним какво е „социална държава“, тъй като строго определение за това няма. Според мен, социалната държава има два главни аспекта. Първо, в нея трябва да съществува мрежа за социална безопасност (social safety net), която гарантира, че нито една група в обществото няма да падне на социалното дъно.
Тук спада и концепцията за „социално изключване“ – която в Русия не се използва. В това отношение страната ни още живее в XIX век. Идеята за „социална държава“ днес в Русия се възприема просто като раздаване на пари. Не се обръща внимание, че големи групи хора нямат достъп до базови социални услуги.
Вторият аспект на социалната държава е, че тя предполага равен достъп до социални услуги на всички хора в обществото. Пълната равнопоставеност, разбира се, е недостижим идеал, но към него може и трябва да се стремим. По този показател Русия отново не прилича на социална държава.
Все пак, създава се впечатление, че в Русия се дават много пари за „социални разходи“?
Както отбелязах, социалната политика днес в Русия се разглежда просто като раздаване на пари, за да може хората незабавно да видят, че им се „дава“ и да станат лоялни към властта. Но даже и този подход се използва недостатъчно: при настоящето равнище на брутния вътрешен продукт, социалната сфера би могла да се финансира 1.5 и дори 2 пъти повече, отколкото сега.
Какво пречи да го правим? Крайната неефективност на държавата, а също и корупцията и изнасянето на пари в офшорни фирми.
Освен това, структурата на бюджетните ни разходи е изкривена. От много години в Русия тече дискусия, че разходите за отбрана и безопасност трябва да се съкратят, а освободените средства да се пренасочат към образование и здравеопазване. Държавните разходи за здравеопазване в Русия сега са 3.5% от БВП, докато в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) те са не по-малко от 5-6%. Същото се отнася до образованието: разходите са 4.5% от БВП, а в OECD – 7-8%.
Тогава, как ще сравните „социална Русия“ с другите европейски страни?
В европейските страни социалната държава е в по-добра, но далеч не идеална ситуация. Състоянието на здравеопазването в ЕС се видя от кризата с COVID-19. Например, Италия – страна, която се даваше като пример за равенство на достъпа до социални услуги, се оказа неподготвена.
В САЩ, където за здравеопазване отиват колосалните 15% от БВП, системата е още по-неефективна.
В България ситуацията в социалната сфера не е по-добра: 1/3 от населението на страната емигрира и затова пенсионната и здравната системи изпитват голямо напрежение.
Може би водещите примери за социална държава са в Скандинавските страни. Специално трябва да се отбележи Финландия, където има много социални иновации във всички сфери. Това дава ефект, който се вижда от индикатори като продължителност на живота, продължителност на здравия живот, излечимост на болестите и т.н.
В обобщение, мога да кажа, че качеството на живота в Европейския съюз е много по-високо, отколкото в Русия.
В последните години динамиката на социално-икономическите процеси в Русия е отрицателна. Вината може да се прехвърли на цените на нефта, но няма съмнение, че институционалната система в Русия е архаична: и като икономическа структура, и като качество на държавата, и като загриженост за тези, които се нуждаят от социална помощ.
Проф. Гонтмахер, рисувате не много розова картина, и все пак в България и други пост-съветски страни още е жива носталгията към „добрия живот при социализма“.
Мога да говоря за Русия – носталгията по миналото, по социализма, може да се обясни с два фактора: първо, възрастните хора са склонни да забравят лошото и да помнят само доброто. А младежите въобще не помнят тези времена и мислят за тях положително, заради разказите на възрастните, които често изпитват носталгия по младостта си.
Второ, желанието на недоволните хора да преосмислят настоящето предизвиква интереса им към миналото – но то, както вече казах, далеч не винаги се възприема критически.
Често се коментират успехите на демографската политика в Русия след 2000 г., която е пречупила негативната тенденция в раждаемостта. Съгласни ли сте с това?
Действително имаше известни успехи. Още през 2006 г. беше въведена програмата за „майчински капитал“ при раждането на второ дете (няколко хиляди евро). Жените получиха и по-високи плащания при грижа за деца и др. под. Коефициентът на раждаемост (брой деца, които ражда средностатистическата жена) се увеличи от 1.3 до 1.7. Но това пак не е достатъчно, за да осигури разширено възпроизводство на населението – този коефициент не трябва да е под 2.1
Освен това, независимо че средната продължителност на живота нарасна до 72 години, този показател остава далеч по-нисък не само в сравнение с европейските страни, а и с много други, по-слабо развити от Русия в икономическо отношение държави като Египет.
А днес, когато перспективите на икономическия растеж в Русия не са оптимистични, насочването на допълнителни средства за здравеопазване и семейна политика е малко вероятно. Затова, целият напредък, постигнат след 2000 г., може сериозно да се обезцени.
Как стои въпросът със социалната политика в селата?
В Русия протича концентрация на населението в градовете, особено в най-големите – Москва, Санкт Петербург, Новосибирск, Нижний Новгород, Ростов на Дон и др. По тази причина, в малките градове и селата остават все по-малко хора, особено младежи в трудоспособна възраст. Селото бързо остарява. Адекватна социална инфраструктура там няма. Закриват се малки болници, училища, предприятия от сферата на обслужването. Освен това си остава типичният руски проблем – пътищата, които са предимно в лошо състояние. Това рязко снижава качество на живота в малките градове и в селските райони.
Как да се справи с това руската власт все още не знае.
Как оценявате ефектите от въвеждането на 13% плосък данък върху социалната ситуация в Русия?
Въвеждането на 13% доход върху доходите на физическите лица изигра положителна роля. Много сравнително богати хора започнаха официално да показват доходите си, изчезнаха опашките в данъчните бюра, опрости се администрирането на данъците. Но общественото мнение в Русия е все повече настроено за въвеждане на прогресивна скала на този данък, за да може богатите да плащат повече не само като абсолютен размер, а и като дял от доходите си.
Това е свързано с широко разпространеното мнение, че руската социална политика е несправедлива – че тя само символично защитава интересите на необезпечените хора и позволява на богатите да стават още по-богати на фона на стагнацията на доходите на останалите в обществото. Затова очакваме в най-близко бъдеще някакви решения в това направление, особено ако властта предприеме популистки мерки.
В Русия сякаш не се прави много, за да се спре изтичането на капиталите на най-богатите хора в офшорни сметки – съгласен ли сте с това?
Да, така е. Причината е, че бизнесът и властта в Русия много често се сливат в неформални съюзи. Тук се крие коренът на корупцията във висшите органи на държавната власт в Центъра и регионите. А за безопасното съхранение на „спечелените“ по подобен начин пари, офшорките са най-добрият вариант.
Какви са официалните данни за бедността извън столицата и големите градове – и съответстват ли те на реалната ситуация?
За цяла Русия официалната бедност съответства на 14% от населението. В малките градове и в селата като цяло тя е по-висока – 20-25% в зависимост от конкретния регион и населено място.
Какъв е средният размер на пенсията в Русия и осигурява ли той нормално съществуване?
За 2019 г., средната пенсия в Русия възлиза на 14 хил. рубли на месец (317 лв. по курс на деня, бел.ред.). Това е по-високо от официалната линия на бедност за пенсионерите – около 9 хил. рубли (204 лв.). Освен това, съществува правило, според което ако пенсията е по-ниска от екзистенц-минимума, разликата до това ниво се доплаща на пенсионера.
За 14 хил. рубли е много трудно да се осигури нормално съществуване, особено в столицата и в големите градове, където животът е по-скъп. Но според официалните данни нито един пенсионер не може да бъде официално признат за беден – по причина че той не получава по-малко от екзистенц минимума.
Въпросът как се изчислява „бедността“ в Русия е голям. Използваният в Русия подход се отличава принципно от подхода, прилаган в страните-членки на ЕС. По други, алтернативни оценки, бедността в Русия засяга не по-малко от 25% от населението и значителна част от това число са пенсионери.
Споделете статията: