От Мила Страшимирова
Зададохте ли си въпроса дали еко-талибаните сега ликуват заради появата на коронавируса? Нали така ще има по-малко хора, които да дишат въздуха, да тъпчат тревата и да ядат от благата на майката Земя…
Всъщност, гладът взима много повече жертви от който и да e вирус, но тъй като е банален и ежедневен, никой не му обръща внимание. По данни на ООН, в света всяка година заради недохранване умират 3.1 милиона деца на възраст под 5 години.
Само през първите 23 дни на месец март 2020 г., от глад в света са умрели 575 000 души. За сравнение, всички смъртни случаи, свързани с COVID-19, до този момент са 16 500.
Колкото и да отричаме – ние хората в богатите страни на умерения пояс, състоянието на света не е розово. Анимацията Смелата Ваяна e много добра метафора за нашето положение: когато й отнемат най-ценното, майката Земя се превръща в огнен демон. Когато поругаваме и унищожаваме всеобичащата зелена доброта, ще си навлечем огнено възмездие.
Но думата ми беше за коронавируса. Всеки човешки живот е безценен, но смъртността от коронавируса е под 5%, докато биполярното разстройство е много по-смъртоносно – 20%. Всяка година в автомобилни инциденти в света загиват 1.25 млн. души – но не се отказваме от колите си, нали?
На някой определено му е изгодно да всява паника и да настройва хората едни срещу други. Например, един премиер дълбоко си отдъхна, когато фокусът на общественото внимание се премести от къщата в Барселона и кризата с боклука към епидемията и карантината.
Както и да ви звучи това, в една седем или осем милиардна популация е съвсем нормално да има от време на време епидемии, които избиват по няколко десетки хиляди души. Това е напълно в реда на нещата.
Голямата разлика е, че този път това не се случи на цветнокожи хора там, някъде на юг, които сякаш са абонирани за епидемии като денга и ебола, а се случи на нас – хората в богатия умерен пояс.
И все пак, зарадваха ли се „еко талибаните“, тези извратени и маргинални хора, на човешко страдание, защото облекчавало Земята?
На практика, безпрецедентното затваряне на центровете на световната икономика облекчава нас самите. Първите изчисления показват, че през март 2020 г. задръстванията в мегаполиси като Лондон и Ню Йорк са спаднали в пъти. Концентрациите на въглероден моноксид, изпускан от колите и камионите, са спаднали с до 50%.
Рискът да се заразиш със SARS – вирус, много подобен на COVID-19, е двойно по-голям за хората, които дишат мръсен въздух. Казва го не друг, а д-р Аарон Бърнстейн, директор на Центъра за климат, здраве и глобална околна среда на Харвардския университет.
Не оспорвам, че редовият еко активист рядко премисля напълно това, за което протестира. Но тези хора са необходими на света като пчелите: докато събират меда на недоволството и отчуждението в нашата цивилизация, те опрашват цветята на промяната. Те са глашатаи на неприятна истина, изпратени сред хора с много дълбоки тапи в ушите.
Земята ще продължи да съществува, с нас или без нас. Животът ще продължи да вирее – с нас или без нас. Затова не се впечатлявайте от някакъв грип, който застрашава живота на уязвимите ни родители. Но нека ни бъде ясно, че в това общество, към което ни тласкат модерната икономика и култура, епидемии като COVID-19 ще се превърнат в нормално състояние. Ако не променим пътя и сърцата си, това е само началото.
Още текстове от Мила Страшимирова може да прочетете в сайта Чиста Родина
Споделете статията: