Растението на спасението

Репресията над индустриалния коноп и марихуаната в България подарява поне 70 млн. лв. годишно на криминалния сектор

Знаете ли кога хората са излезли от пещерите? Професор Александър Фол има отговор: когато открили конопа. Те се научили да правят тъкани и дрехи от водолюбивото растение и за да си берат коноп на воля, изпълзели от задимените дупки и тръгнали по поречията да проучват света, в който живеят.

Ето думите на самия Фол: „…в хорските дела решително се намесил конопът, който много се харесал на всички“.

Но днес, вероятно 8 – 10 000 години след онова славно време, мнозина въобще не харесват конопа – дотам, че отглеждането му е забранено в повечето страни по света.

Хората лека-полека се осъзнават и отхвърлят вредните забрани. Марихуаната – която не е нищо друго освен селектиран коноп с високо съдържание на веществото THC – е легализирана в Канада, Грузия, Уругвай и Южна Африка, както и в 10 щата на САЩ.

В още над 50 държави по света, притежанието на малки количества марихуана за удоволствие не се преследва от закона (Изредени са в Уикипедия).

В 30 държави, в добавка и в още 21 щата на САЩ, марихуаната е официално разрешена за медицински цели. Говорим за уредени и мъдри общества като Австралия, Чехия, Дания, Гърция, Израел, Финландия, Германия, Италия, Швейцария, Холандия, Норвегия, Перу – и, разбира се, БЮР Македония и Ямайка.

Дори ако не страдаш от тежка болест, а от мъчително безпокойство, безсъние и досадно главоболие, може да отидеш при твоя личен лекар и той да ти предпише марихуана. После отиваш с рецептата в специална билкова аптека и пристъпваш към лечение.

Марихуаната и особено извлеченото от нея масло има мощни лечебни свойства, които още не са изцяло изследвани, тъй като академичните медици предпочитат почтените синтетични дроги. Но болни от рак и други тежки болести ползват (на практика, незаконно) марихуана и някои заявяват, че са се излекували благодарение на нея.

Но не е ли марихуаната опасна, вредна за здравето? Преценете. Институтът за здравна метрика и оценки (IHME) публикува данни за риска от смърт по различни причини за страните по света. За България, за 2016 г., загубените години човешки живот заради транспортни инциденти са около 52 хил. (Ако човек загине на 20 години, счита се, че са загубени 55 години живот, ако средната продължителност на живота е 75 год.).

От падания – от високо, подхлъзвания по стълби, заледени тротоари и т.н., у нас се губят над 86 хил. години живот. От удавяне загубата е 5750 години. От контакти с животни – усойници, разярени бикове, мечки стръвници, избягали от зоопарка крокодили и др. под. – загубата е 1278 човешки години.

От смущения, причинени от употребата на канабис, за 2016 г. са загубени 500 години живот. Освен че е 100 пъти по-малък от пътните инциденти и 170 пъти по-малък от паданията, рискът, свързан с употребата на канабис е 30 пъти по-малък, отколкото от злоупотреба с алкохол.

Тогава може би марихуаната е забранена, защото подтиква към антисоциално поведение? В Германия хашишът и тревата са познати като Gesellschaftsdrogen, или социални наркотици. Употребата им обикновено се извършва в компания, те разчупват леда и насърчават общуването между хората. Ако е имало антисоциални прояви след употреба на марихуана, те обикновено идват, след като тревата е смесена с алкохол и по-тежък наркотик – от хора, които и така спадат към проблемния контингент.

Хиляди българи с добра професионална реализация, също така и отговорни родители, използват марихуана в свободното си време. Според оценките на Европейския център за мониторинг на наркотиците и пристрастеността, българите на възраст между 35 и 64 години, които употребяват марихуана, са 21 500.

В категорията 25-34 години, консуматорите са 74 000, а под 25 години броят им е 86 000. Или общо 181 000 българи са посочили през 2016 г., че са пушили марихуана поне веднъж през последните 12 месеца.

Тези данни сигурно са занижени, тъй като се базират на извадкови изследвания, в които вероятно не са попадали големи групи ползватели. А и се задава неудобен въпрос – дали е извършено нещо незаконно. Но да им се доверим.

Един грам марихуана на дребно върви около 15 лв. Ако приемем, че възрастните консуматори харчат за трева три пъти повече от младите, а младежите купуват средно един грам месечно, то годишният пазар на марихуана в България е около 55 млн. лв.

Европейски изследвания сочат, че трева, която се отглежда в България, се контрабандира в Западна Европа. Да кажем, за скромните 15 млн. лв.

Правителството поставя извън закона производството на нещо, което не е опасно, за поне 70 млн. лв., като оценките може значително да са занижени. Ако беше обложен с акциз, този нелегален пазар можеше да донесе на бюджета 50 млн. лв.

Още през 2009 г. предложих – къде на шега, къде сериозно, България да погледне на легализацията на марихуаната като антикризисна мярка. Дадох и обяснения защо въпреки всичките му полезности, Голямата политика забранява конопа.

Приходите от изваждането на светло на местния пазар на марихуана може да са съпоставими с ползите от легализацията за международния туризъм. Кафенета, сувенири, продукция, нов либерален имидж на страната.

Държавата не просто се лишава от осемцифрени приходи, но ги подарява на криминални структури. А пазарът на дребно на марихуана не би могъл да съществува, без органите на властта съзнателно да си затварят очите.

В момента притежаването дори на 1 грам коноп е незаконно и може да донесе присъда. Органите на властта преследват дребните ползватели и пласьори и с това оправдават заплатите си – докато големите разпределители и трафиканти уговарят протекции и нови пазари на високите етажи на властта.

Дори ако приемем, че българското общество е пуританско и легализирането на едно растение, докарващо наслада, не е приемливо, то какво обяснение има за рестриктивния статус на индустриалния коноп?

С него не може да се надрусаш, но може да го използваш за направа на тъкани, като строителен материал, за храни и фуражи. Рибарите знаят какъв ефект върху шарана има захранката с конопено семе. Изследователи препоръчват промишлено производство на масла от коноп за хранителната индустрия – те са богати на протеини и на киселините Омега 3 и Омега 6, нямат глутен, нито са ГМО.

Конопените тъкани са не само по-здрави и трайни от памучните – отглеждането на памук силно изтощава почвите и като цяло има негативен екологичен ефект. По същия начин, индустриалният коноп може да бъде щадящ природата заместител на соята.

България продължава да субсидира с около 100 млн. лв. годишно производството на тютюн. Твърди се, че в Родопите не може да има друг поминък от бедните планински почви – с изключение на конопа, който вирее отлично по поречията на реките в южните ни планински райони. И по-малко разходи за държавния бюджет, и повече приходи за местните жители: кой има интерес от ограничаването на индустриалния коноп?

Страх ни е, че планетата ще се затрупа от пластмаса? Тъкани от коноп могат да заменят нефта в опаковките на продуктите. Памперсите се разграждат за 500 години – направете ги от коноп и ще се стопят за един сезон. Пресирани плоскости от коноп се ползват за изолация на сгради, от коноп се изготвят и плоскостите за вратите на BMW.

Освен това, екстракти от коноп се използват широко в козметиката. Масла от марихуана доказано помагат при детска епилепсия, болест на Паркинсон, хронични болки, глаукома, мускулна дистрофия и други мускулно-нервни симптоми.

Дори да останем на пушенето: марихуаната е голям бизнес с продукт, който не е по-вреден – всъщност много по-безвреден, от алкохола и тютюневите цигари. Счита се, че към 2018 г. продажбите на медицинска марихуана в САЩ ще достигнат 2.9 до 3.8 млрд. долара. Границата от 5 млрд. долара ще бъде достигната вероятно до две – три години.

Става дума за легален бизнес, който плаща данъци и открива работни места. Това също така е дребен и среден бизнес – към 2017 г. се оценява, че в САЩ има 20 000 до 28 000 фирми, които се занимават законно с медицинска марихуана.

Повечето страни на Балканите (Гърция, Македония, Турция, Румъния, Хърватия, Словения) са предприели някакви стъпки към вдигане на стигмата от марихуаната.

В България министър-председателят публично заплашва, че зорко наблюдава нивите с канабис от въздуха и тези, които отидат да ги жънат, ще бъдат вкарани в затвора (?)

Министерството на здравеопазването през май 2018 г. заяви, че науката не разполага с убедителни данни за медицинските ползи от марихуаната, затова за легализация на употребата с медицински цели не можело да става и дума. Не можело да се коментира и декриминализиране за лично ползване, защото „всяка доза крие риск“.

Очевидно някои хора и институции държат до последно да си останат в пещерите.

На снимките: 1. Творци в Кристияния. В този квартал на Копенхаген продажбата на марихуана и хашиш се извършва свободно на улицата и не се преследва от полицията. 2. Див коноп в Добруджа.