АЕЦ Белене: парадоксално, но в България все още е останало нещо голямо за крадене
36.5% от българските домакинства не са били в състояние да поддържат домовете си достатъчно топли през зимата на 2017 г. Година по-рано домакинствата, забавили по принуда плащането на сметки за електричество, газ, топлина или вода, достигат 28.7%.
Това са двата основни показателя за енергийна бедност, които Евростат следи. По първия България е начело в Европа, по втория отстъпваме само на Гърция. Като цяло, делът на енергийно бедните в България е 1/3: три пъти над средния за ЕС.
В същото време, през 2016 г. България е изнесла електрическа енергия на стойност 506 млн. долара, което я нарежда в първата десетка на износителите на ток в ЕС. Общо за периода 2007 – 2016 г. изнесеното от страната електричество възлиза на 4.889 млрд. долара. Данните са на UNCTAD, комисията за търговия и развитие на ООН.
Отчитайки валутния курс и инфлацията, за десет години от България е изнесена електрическа енергия на стойност 9.1 млрд. лева. Почти по милиард лева годишно.
Трудно е да не се види връзката между двата факта. Българските централи произвеждат евтин ток, който посредниците продават с печалба, докато населението плаща на запазените интереси скъпия, предвид доходите си, ток от „регулирания пазар“.
Печелят шепа олигарси, губи цялото население, но създалата се ситуация е бетонирана с това, че в България енергетиката рядко е предмет на системен анализ. Енергетиката е партийна политика, източник за бързо забогатяване, лоялност към чуждестранни правителства, профсъюзен коз, националистически фетиш, дори религия – всичко друго, но не и национално отговорна и икономически целесъобразна дейност.
Характерно е колко бързо българските политици слагат кръст на предишните си енергийни убеждения, щом почувстват вятъра на печалбите. Премиерът Бойко Борисов се извъртя поне пет пъти за проекта за втора атомна централа.
През март 2010 г. той твърдеше, че Белене е „висша форма на корупция“ и „гьол, пълен с жаби за 800 млн. лв.“ През март 2011 г. Борисов заяви: „Ще строим Белене, как няма да строим“. Между март 2012 г. и август 2016 г. Белене отново стана „гьол“, платен от всеки българин с по един „Мерцедес“. А през 2018 г. се оказа, че без втора АЕЦ икономиката на България ще фалира.
През зимата на 2013 г. енергийният министър на ГЕРБ Делян Добрев доказа с научни прогнози за населението и потреблението, че „България не се нуждае от изграждането на нова голяма електроцентрала„. През 2018 г. същият човек като председател на парламентарната комисия по енергетика подписа Решението, което възлага на енергийния министър да търси инвеститор за изграждането на АЕЦ Белене.
В същия ден левицата и десницата си стиснаха ръцете и дружно призоваха духа на уж погребаната АЕЦ Белене. А въпросният министър, Теменужка Петкова, маже след премиера и плаши народа: „Ако не се намери инвеститор за АЕЦ Белене, ще бъде застрашен целият енергиен сектор.“
Застрашен от какво? Вероятно от загуба на печалби за запазените интереси. В секретен документ на Посолството на САЩ от 2006 г. се посочва, че посредниците, изнасящи ток от България, правят тлъсти печалби за сметка на държавата.
В същия документ американските дипломати преценяват, че проектът за АЕЦ Белене съществува, за да се облагодетелстват износителите на ток. Плячката от АЕЦ Белене щяла да е толкова голяма, че всички конкуриращи се политически и енергийни групировки щели да получат парче от тортата.
Ако повдигнеш въпроса защо (престъпно и ненаказано) закупеното оборудване за АЕЦ Белене не се употреби като седми блок на АЕЦ Козлодуй , веднага те причисляват към лаиците. Както премиерът обобщи през 2011 г.: „Това да не е бидонче, да го местиш от една площадка на друга“. Технологично решение лесно ще се намери, но какъв е смисълът от него, щом възможностите за крадене чувствително ще намалеят?
Както преди тегленето на новия държавен дълг през 2014 г., днес Бойко Борисов отново пуска сирената за пожар: ако не направите това, което ви казвам, ще фалираме. Белене или Смърт!
Няма значение, че 1) населението на България намалява, с това и търсенето на ток, че 2) енергийната ефективност се повишава, че 3) цената на алтернативните инвестиции в зелена енергия се понижава, че 4) Белене е сеизмичен район, че 5) няма план за съхранение на използваното ядрено гориво, няма и 6) гарантирани пазари за реализация на тока от втория АЕЦ.
Икономиката е без значение в българската енергетика. Ако не беше така, щеше ли малката фирма „Инерком“ да действа като предизвестен купувач на активите на най-голямото електроразпределително дружество в страната? Шефовете на въпросната фирма Инерком се оказаха известни единствено на енергийната министърка Петкова. При това семейно.
Няма икономика и когато Комисията за енергийно и водно регулиране година след година нарушава Закона за енергетиката и определя цени като за приятел за „ефективната енергия“ на старите топлофикации и ТЕЦ-ове. Скорошен доклад на „Грийнпийс“ разкри, че определената от КЕВР цена на соларната и вятърната енергия в България е вече с до 30% по-ниска по сравнение със субсидираната енергия на частните въглищни централи.
Впрочем сегашният председател на КЕВР Иван Иванов, на теория бранител на обществения интерес, е бил специален информатор по енергийни въпроси на Посолството на САЩ. (Виж Уикилийкс, т. 20). Защо ли КЕВР не прояви особена инициатива, когато работодателските организации атакуваха непазарните печалби на т.нар. американски централи в Маришкия басейн в размер на половин милиард лева годишно.
В другия лагер, Росатом и Газпром също не страдат от липса на информатори и застъпници в България. От бивш енергиен министър, известен с инициалите си, дочух, че навремето Газпром са искали петстотин милиона, за да построят Южен поток през българска територия. Нашите излезли с ответно предложение: „Ама защо така, да ги направим милиард“.
Днес от България се изнася ток за един милиард лева, докато един милион домакинства седят през зимата на студено, за да плащат по-малки сметки. Ситуацията няма да се промени и с втора, и с пета АЕЦ. Трябва да е ясно, че токът от Белене, ако въобще текне, няма да отиде при домакинствата, нито при предприемачите. Той е предназначен за партийните олигархични кръгове.
Всъщност в този зомби проект има желязна икономическа логика. Рискът от авария – за цялото общество. Отпадъчното гориво – за цялото общество. Гаранциите и лихвите по кредита – за цялото общество. Възмущението на международната общност – за всички българи. Печалбите от продукцията – вероятно за енергийно бедните?
Споделете статията: