Министерството на регионалното развитие и благоустройството представи за обществено обсъждане Проект за Национална концепция за регионално и пространствено развитие 2026-2040 г. На желаещите да вземат отношение по този ключов документ за националното развитие в следващите две десетилетия бе даден срок за внасяне на предложения и становище от 9 март до 8 април 2026 г. Потънал в изследвания и проекти, бях на път да подмина И това, но няколко колеги – икономисти и журналисти – ми обърнаха внимание, и накрая все пак се зачетох в 350-те страници на Проекта. Много от това, което видях, никак не ми хареса. Затова набързо подготвих лично становище до МРРБ. Публикувам го тук по-долу:
Представеният за обществено обсъждане Проект предлага вдъхновяваща визия за регионалното развитие на България в следващите десетилетия, на която трябва да бъде дадена гласност. Оценявам позитивния подход и научното разбиране за нуждата от постигане на умерена полицентричност в развитието на България. Проектът за Национална концепция е добре структуриран, с разклонено дърво на целите – които цели вдъхват надежда за национално бъдеще с по-добра околна среда, по-високо благосъстояние и по-стабилна демография.
В същото време Проектът страда от дефекти, които силно препоръчвам да бъдат отстранени в окончателния вариант.
- Фундаментална е липсата на приоритизиране на проектите, което всъщност прави концепцията неприложима, или най-малкото – уязвима за превратно политическо тълкуване. От една дългосрочна национална концепция по принцип се очаква да е „обтекаема“, но в предложения текст няма стратегическа визия за това какво ще направи България първо, и какво ще направи второ и трето.
- По отношение на енергетиката, в Проекта ясно е заявено, че ще се придържаме към европейските цели за чиста енергия. Това означава изход от въглищната енергетика – както е и отбелязано. Но в същото време няма концепция относно наложителната рекултивация на територията на „Марица-изток“, върху 0.2% от територията на цялата страна.
- В текста е споменато (Приоритет 4.3) за „Пространствено управление на енергийния преход“, което е наложително, но тази задача остава пожелателна и неуточнена; именно на задачата за пространствена организация на инсталирането на нови ВЕИ, и на рекултивацията, трябва да се обърне внимание в Националната концепция – за сметка на много текстове, които трябва да отпаднат от сегашния Проект.
- В тази връзка, просто не е сериозно в Национална концепция за регионално и пространствено развитие да се хвали „стриктното изпълнение на бюджета преди кризата на ковид“ (стр. 106) и да се говори за ползите (?!) от плосък данък и валутен борд – виж стр. 150. Подобни „ползи“ от научна гледна точка са крайно спорни, меко казано. Тази конкретна забележка касае нещо по-общо:
- Десетки страници в и без това ненужно обемистата концепция касаят идеологическо оправдание на политики, които всъщност имат централно отношение към регионалния упадък на България. Такъв например е Индексът на икономическата свобода по света (стр. 148) на Института Фрейзър: според тяхната методика, „високата свобода“, която се представя за нещо добро за регионите, пряко зависи от ниските данъци. Но нали именно хроничният недостиг на средства в държавния и местните бюджети се дава като обяснение за липсата на инвестиции в регионално развитие?! От гледна точка на екип, разработващ Национална концепция за регионално и пространствено развитие, позоваването на източник като Института „Фрейзър“ – който не е академичен, а идеологически – е белег за опасна индоктринация и е неприемливо.
- Същото касае петкратното позоваване в текста на Института за пазарна икономика, който върши отлична работа в някои отношения, но е частна институция, а не научен институт, и следва частни интереси. Доколкото прочетох в текста, в този Проект за Национална концепция няма позовавания на разработки на институтите от Българската академия на науките или на Софийския университет (СУ е споменат веднъж като водеща институция на висшето образование в страната).
- Във връзка със забележка 3, в противоречие с десетки заявени цели и приоритети в Проекта на Националната концепция, на стр. 267 в текста на фиг. 36, която чертае развитието на електропреносната система до 2040 г., все още фигурират не само големите ТЕЦ в „Марица-изток“, но и ТЕЦ във Варна, Русе и Димитровград, да не говорим за „ТЕЦ Бобов дол“. Време е старите подложки на картите да се преначертаят.
- На стр. 57 са представени емисиите по сектори за 2022 г.: положението е динамично и данните трябва да се осъвременят към 2024 г. Транспортът се превръща в най-важен източник на емисии в страната: признаването на този факт ще изисква и по-различен подход към пространственото развитие от страна на МРРБ.
- Териториалният аспект от добива на полезни изкопаеми в България е неприемливо премълчан, което вдъхва тревоги. Това не е оправдано, защото България е на 24-то място в света по добив на мед, пред Филипините и Южна Африка. В тази връзка:
- По отношение на „рисковете от антропогенна дейност“ (фиг. 40 на стр. 298) не е отчетен антропогенният натиск от добива на цветни и благородни метали в Средногорието – прилагам сателитна снимка от екрана на смартфона ми за състоянието на терена, МРРБ сигурно има по-качествени изображения. Нито пък е отбелязан антропогенният натиск, очакван с евентуално, но крайно нежелателно разширяване на златодобива в Родопите.
- По отношение на планинските и полупланинските територии, в списъка им са включени 109 общини: изключени от списъка са именно областните планински градове, с всичките им връзки и социално-икономически мрежи с останалите планински общини. Подобно изключване на безспорно планински общини от списъка на планинските общини само по себе си създава изкривена картина на социално-икономическото състояние на планинска и полупланинска България, представяйки планинските региони като бедстващи и „отчаяно нуждаещи се от инвестиции (в мини)“.
- Във връзка с горното, скорошен мой труд за социалната икономика на планинските райони статистически показа, че по дял на преработващата промишленост българските планински общини са сред най-развитите в Европа. Самото изследване на NORDREGIO, на което се позовава и разглежданият Проект, признава много високото на фона на ЕС развитие на преработващата промишленост в планините. В Проекта за Национална концепция, обаче, тези факти са пренебрегнати: планинските общини са представени като пълна „периферия“, което говори за риск от прилагане на грешни политики за бъдещето им развитие.
- На стр. 18-19 в Проекта се дава грешно тълкуване за причините на високата положителна миграция в страната. Напоследък не се заселват само хора от трети страни „заради повишаване на заплатите, засилено търсене на работна ръка, приемливи условия за социална и икономическа интеграция“, както се твърди в Проекта. Общо между 2020 и 2024 г. в България са се заселили нето 150 хил. души. Повече от 1/4 от тях (около 40 000 души) са българи. Другите най-важни източници на миграция са Турция и Украйна. Фактът, че 40 хил. българи нетно са се върнали в България за последните 5 години е нещо добро, което не трябва да се крие – независимо че е предизвикателство за статуквото.
- В пространствената Проекто-концепция не е отчетен и изразеният процес на завръщане на българи от града към селото: за периода 2020-2024 г. общо 120 хил. души са се изселили от градове и са се заселили в села, което не може да бъде обяснено единствено с пандемичните ефекти. Това движение към земята изисква много по-различен от възприетия в Проекта за Национална концепция подход; подходът в Проекта може да се обобщи със спорното твърдение „всичко важно в България ще се случва в градовете“. Процесите през последните години отхвърлят и аксиомата, върху която стъпва Проектът за Национална концепция – че териториалното развитие е „силно консервативно“ (стр. 97). Напротив, налице е видима структурна промяна, при която потребностите на селското население стават все по-важни, и това изисква напълно различен от демонстрирания в Проекто-концепцията териториален подход.
- Вероятно очаквано за вносителите на Проекта за Национална концепция, идеята за предоставяне на „достъп до образование за всички, макар и компромисно… чрез съвременни форми на дистанционно и отворено обучение, особено в отдалечени и обезлюдяващи се райони“ трябва да претърпи промяна, защото не е добре обмислена. Закриването на селски училища е равнозначно на деградиране на селището и преустановяване на въздействието на българското образование и насърчаване на лоялност към българската държава сред населението. Относно дългосрочните въздействия от дистанционното образование сред децата, пандемията от 2020-2021 г. показа достатъчно. Важно и отсъстващо в пълнота в Проекто-концепцията е и организирането на здравни услуги в региони в демографски упадък. Всичко това дава основание да се обобщи, че въпросът за предоставяне на публични услуги не е добре разгледан и решен в Проекта на Национална концепция за регионално и териториално развитие.
Надявам се да съм бил полезен с моите принципни и конкретни критики, и в МРРБ да има експертен капацитет, който да ги обсъди и отрази. Прилагам и линк към телевизионно интервю, посветено на значителните дефекти на Проекта за Национална концепция за регионално и пространствено развитие на Република България.
Споделете статията: