В Иран САЩ защитава хегемонията на долара, докато Тръмп връща услуга на Големия Петрол. Милиардите от любимия съюзник Европа са приятно допълнение
Когато не знаеш какво точно се случва, провери какво става с парите. Най-важните пари, доларите на САЩ, силно пострадаха след избирането на Тръмп за втори президентски мандат: между 20 януари 2025 г. и 20 февруари 2026 г. доларовият индекс се смъкна с 11.5%. Но от избухването на Иранската война на 28 февруари 2026 г. до днес, 12 март, доларът засилва позициите си с около 3.5%.
Какво обяснява поскъпването на долара, при положение че световната търговия страда, а бюджетният дефицит на САЩ ще набъбне още повече заради разходите около войната? Готовият отговор е „търсене на сигурност“: инвеститорите се тревожат, а доларът, респективно държавните ценни книжа на САЩ, се смятат за сигурни активи.
Но могат да се намерят и други обяснения. Ако САЩ и Израел пречупят Иран, те ще контролират петрола и газа му, което ще се отрази благоприятно на печалбите на американските инвеститори и на фондовите пазари. В тази връзка американският сенатор Линдзи Греъм наскоро заяви, че САЩ ще направят „тонове пари“ от войната с Иран.
Освен акциите в енергийния сектор, ще поскъпнат и книжата на военно-промишления комплекс, в т.ч. „Локхийд Мартин“, „Боинг“, „Нортроп“ и много други. Очакваният ръст на плячката и акциите засилва търсенето на долари с инвестиционна цел.
Друг, по-дълбок пласт на обяснението напомня за прочутата договореност между Съвета за сътрудничество в Персийския залив (Саудитска Арабия плюс ОАЕ, Кувейт, Катар, Бахрейн, Оман) и Съединените щати. Арабските страни са се задължили да продават петрола си само за долари в замяна на ангажимента на САЩ да им осигури военна защита и да им доставя оръжия. Съществуването на серията от споразумения, сключени през 1970-те, официално се отрича, но през 2016 г. разследване доказа, че те не са мит.
Петродоларите, които САЩ и останалият свят плащат на арабските страни за техния петрол, се връщат в САЩ под формата на инвестиции в държавен дълг. Сделката е още по-добра за американците, защото в долари се котира не само петролът, но и горивата и химикалите, а нагоре по веригата – сондите и платформите за добива.
Доларовата екосистема на петрола е голяма част от причината защо светът още ползва парите на САЩ за глобална валута, независимо че държавният дълг на САЩ надхвърли нетно 100% от БВП, а заедно със задълженията на спонсорираните агенции „Фани“ и „Фреди“ и вътрешноправителствения дълг, вече гони 155% от БВП.
През юни 2024 г. в интернет плъзнаха съобщения, че договорът между САЩ и Саудитска Арабия, подписан от Хенри Кисинджър и саудитския принц Фахд през 1974 г., е изтекъл и не е бил подновен. Източници, близки до американското статукво, определиха тези сведения като „фалшиви новини“, свързани с Китай и криптовалутни среди. През 2025 г. Тръмп и престолонаследникът Мохамед бин Салман разсеяха съмненията, като се договориха за доставка на американски оръжия на стойност 142 млрд. долара.
На 18 ноември 2025 г. приятелството между САЩ и Саудитска Арабия се задълбочи още повече и Белият дом заяви, че арабите обещават да инвестират 1 трилион долара в Америка, за да създадат добри работни места и доходи на американските семейства десетилетия занапред. И изведнъж на 10 март 2026 г. споменатият сенатор Греъм отправи явна заплаха към страните от Персийския залив: това, че те не се включват в действията срещу Иран, докато американски войници загиват, щяло да има „последствия“.
По всичко личи, че дружбата между САЩ и страните от Персийския залив е охладняла. Реалността на обещания трилион е трудно да се коментира, но източници вече изчислиха, че дори само договорената сделка за доставка на оръжия за 142 млрд. долара ще повиши себестойността на петрола за Саудитска Арабия до 92 долара за барел.
Говори се, че непредвидимостта спрямо приятели и врагове, която е част от хегемонния подход на САЩ, след 2024 г. е убедила арабите да приемат и други валути в замяна на своя петрол, например юани и евро. Впрочем Иран от десетилетия не продава петрола в долари, както доскоро правеше и Венецуела. По странно съвпадение, точно когато Либия искаше да се откаже от долара в полза на африканска валута, срещу Муамар Кадафи беше проведена военна операция; същото се случи и в Ирак малко след като Садам Хюсеин започна да продава петрола за евро.
По официални данни, 20% от петрола в света вече не се търгува в долари – дял, нарастващ след войната в Украйна. Ако Рияд наистина е решил да намали зависимостта си от долара, ударите на САЩ срещу Иран може всъщност да имат съвсем друга мишена.
В по-общ план, доларът на САЩ бавно, но уверено губи почва под краката си. В началото на XX век той формираше 71% от валутните резерви на правителствата в света. По най-нови данни на МВФ за третото тримесечие на 2025 г. делът е спаднал под 57%. Военните удари може да са срещу, но може да са и в подкрепа на нещо. Примерно на долара.
Парите дават и други обяснения за войната. САЩ са най-големият производител на петрол в света. Като износител те са трети след Саудитска Арабия и Русия. Скокът на цените на петрола заради войната е повече от добър за започналите войната. По груби изчисления, скок на цената на петрола от 60 на 90 долара на барел увеличава печалбите на компаниите от САЩ със 123 млн. долара на ден.
Ценовият скок е добър не само като печалби от износ, а и като разширяване на ценовата премия върху горивата между САЩ и останалия свят, особено Европа, Япония и Корея. След Иранската война разликата в полза на САЩ се задълбочава. Възможно е компании да се преместят в САЩ заради по-ниските енергийни разходи, което ще е триумф за икономическата политика на Тръмп.
Като износители на енергоносители, САЩ правят многоходови комбинации, насочени срещу Европа и Китай. След агресията срещу Украйна енергийните доставки от Русия за Европа секнаха; САЩ незабавно се притекоха на помощ, носейки през океана втечнен газ. Само през първата половина на 2023 г. Европа купи втечнен газ за над 40 млрд. евро.
ЕС вложи големи пари за изграждане на нова газопреносна мрежа, която да го отвърже от Русия: общо 84 млрд. евро, вкл. 17 млрд. евро за терминали за втечнен газ. Когато Ормузкият пролив беше затворен заради войната, цените на газа скочиха.
И тъкмо навреме за САЩ. От началото на 2025 г. на световния пазар се беше настанила неприятна за Щатите тенденция на понижение на световните цени на газа, която бе прекъсната от операцията във Венецуела, но за кратко. С избухването на Иранската война цените на газа подскочиха от около 30 евро/Мвтч до над 60 евро/Мвтч, след което се върнаха назад, но над 50 евро/Мвтч. Тоест, налице е 60-70% ценови ръст при газа за Европа в рамките на две седмици.
Експерти изчисляват, че газовите компании на САЩ печелят по 1 млрд. допълнително всяка седмица заради по-високите цени във връзка с войната. Също така посочват числото 20 млрд. долара като очаквана месечна свръх-печалба, ако Ормузкият проток остане затворен по-дълго. Чистата печалба само от един танкер, превозващ втечнен газ от САЩ до Европа, сега е нараснала до 50 млн. долара.
Крайната дестинация на петрола и газа, минаващи през Ормузкия пролив, е на първо място Източна Азия. Докато компаниите от САЩ печелят пари, държавата САЩ печели световно господство, като омаломощава своя противник Китай, лишавайки го от енергийни доставки. И „приятелската“ Европа е омаломощена – което пак е добре дошло за САЩ, защото Кристин Лагард от Европейската централна банка напоследък много говори за „глобален момент за еврото“.
И все пак Тръмп остава верен на „Америка на първо място“. През пролетта на 2024 г. той организира среща в курорта си Мар-а-Лаго с мениджъри на петролни компании и им поиска 1 млрд. долара политически дарения в замяна на обещана дерегулация на сектора. „Кралят на фракинга“ Харолд Хам, собственик на компанията, разработваща находището Бакен в Северна Дакота и един от най-богатите хора в света, лично му даде 4.3 млн. долара.
Та този добър човек в интервю от 16 януари 2026 г. заяви, че компанията му спира сондажните дейности в Бакен. Причината била твърде ниската цена на петрола; при глобално свръх-предлагане и спадащо търсене, с цени около 50-60 долара за барел, просто не си заслужавало. По-рано Хам е казвал, че са нужни 80 долара за барел, за да се осъществява нефтодобив в геологично по-трудни находища в САЩ.
В началото на април предстои посещение на Тръмп в Китай. Войната срещу Иран засегна китайските икономически интереси: Китай получаваше с големи отстъпки около 90% от иранския петролен износ. Също тъй сериозно са засегнати китайските геополитически интереси, виждащи в Иран ключов съюзник по Пътя на коприната.
В Европа, скокът на цените на енергията ще покачи инфлацията; високата инфлация ще принуди ЕЦБ да повиши лихвите си; като минимум ще се образува стагфлация (инфлация и нулева икономическа активност), а може би и по-сериозна рецесия с безработица и т.н. В условия на война хората не са добри потребители на дълготрайни стоки. Ако има нещо добро, което може да се каже за Европа, то е, че след войната в Украйна вносът на природен газ се сви с около 17%, а на петрол с 4%. Европа излиза от въглеродните горива – но твърде бавно.
След разрива на Европа с Русия (за който САЩ допринесоха), САЩ се превърнаха в най-важен доставчик на енергоресурси за Европа с 19% дял. Само вносът на втечнен газ от САЩ в ЕС нарасна над 4 пъти в рамките на 4 години. След това се появиха Досиетата Епстийн. После САЩ и Израел нападнаха Иран и светът вече не е същият.
Споделете статията: