Замръзналите доходи в условията на ускорена инфлация ще събудят недоволство срещу Героите от Протеста
За четвърти път през последните пет години България ще посрещне Нова година без Закон за държавния бюджет. Този факт означава най-малко две неща: първо, че данъкоплатците всяка година дават на вятъра 100 милиона лева (колкото приблизително струва издръжката на Народното събрание), тъй като бюджетът на държавата е едно от най-важните неща, които очакваме от депутатите. Очакваме, ама все го няма. Второ, че е настъпила нова фаза в развитието на българското общество и икономика, която изисква нова рамка на държавните финанси – фискално пренастройване, за което партиите не са готови.
Хаосът в държавните финанси подкопава благосъстоянието на народа, затова да оставим политическите лозунги. Важно е да разберем, че протестите през декември, след които правителството подаде оставка, бяха не толкова срещу съдържанието на бюджета, колкото срещу това кой ще го изпълнява. Дори да не предвиждаше по-високи осигуровки и данъци, Проектобюджет 2026 пак щеше да е неприемлив за протестиращите.
Приемането на държавен бюджет е изпитание за всяко управление с крехко парламентарно мнозинство; ако ще се сваля правителство, това е моментът. Повишаването на данъчната тежест в България стана неизбежно с по-щедрия подход към държавните разходи, въведен основно от Асен Василев между 2021 и 2024 г. Това бе смела и правилна за България стратегия, но ако ще правиш повече разходи, трябва да имаш повече приходи. А всяко вдигане на данъците дава на опозицията безценен повод да критикува властта.
Затова не съм далеч от мисълта, че Асен Василев и компания предприеха обмислена двуходова операция за дискредитиране на ГЕРБ. Те първо разшириха разходите – с което направиха вдигането на данъците неизбежно, ако не искаме дългът да набъбне. И когато ГЕРБ в отговор леко повишиха някои данъци и осигуровки, Василев и ко изведнъж се превърнаха в данъчен ястреб и изконна десница. Така че отговорът на въпроса „Кой разпореди това безобразие“ може да ви изненада. Ако подозренията ми са верни, данъчният ход на ПП-ДБ би направил чест и на Макиавели.
Но тепърва ще видим кой ще се смее последен. Бойко Борисов е известен играч на белот, а случайно или не, управляващите партии досега бяха четворка. Коментирайки протестите и оставката, от устата Борисови се изплъзна репликата „Направиха ми услуга“. Липсата на редовен бюджет замразява доходите в много сфери. Според чл. 87 от Закона за публичните финанси, ако годината започне без приет държавен бюджет, „извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи“.
Между ноември 2024 г. и ноември 2025 г. индексът на потребителските цени се повиши с 5.2%. С други думи, ако човек преди година е получавал 1000 лева, сега от същия доход той реално ще вземе 948 лева – заради инфлацията. С въвеждането на еврото цените ще се вдигнат още, а доходите на стотици хиляди хора на бюджетна издръжка ще останат същите.
Кой ще е виновен за това? Борисов има отговор: „Тези, които свалиха правителството“. И формално ще е прав, защото в проектобюджета за 2026 г., дори в ревизираната му втора версия, беше предвиден ръст на възнагражденията за някои дълго пренебрегвани сектори. Гневът на онези, за които сто лева са много пари, ще се насочи не срещу корупцията, а срещу тези, които свалиха оцапаното, но дащно правителство „Желязков“.
В дългосрочен план ползата за България от прогонването от властта на „Новото начало“, с неговия брутален контрол на Прокуратурата, съда, масовите медии и не знам още какво, е несравнимо по-голяма от затрудненията около липсващия бюджет. Но доколко народът е в състояние да мисли дългосрочно през зимата? И кой гарантира, че прогонването на Пеевски няма да освободи място за някой по-лицеприятен, но също тъй вреден персонаж? На жълтите павета до розовото прасе Ивайло Мирчев, съпредседател на ПП-ДБ, се дереше по микрофона: „Те не са като нас, те са различни от нас!“ – сякаш и без неговата намеса разделението не разяжда българското общество като проказа.
С или без Пеевски във властта, политическата конюнктура не вещае нищо добро за масите. ПП-ДБ се позиционират като партия, представляваща интересите на работодателите и хората с високи доходи. А те вече имат силен аргумент да настояват данъците им да се променят само в низходяща посока: нали Протестът искаше точно това?! Това, което те ще настояват да се промени, са само разходите и регулациите – да бъдат все по-ниски.
Очаквам, че докато умници като Любомир Дацов ни учат как е в наш интерес да имаме ниски доходи, за да не преядем, Кодексът на труда ще става все по-гъвкав – разбирай, трудовите права ще деградират. Вносът на работници ще продължи да отслабва позициите на организирания труд в България. И накрая мнозина от онези, които доверчиво викаха срещу безобразния бюджетен дефицит, ще се сблъскат с дефицит в собствените си доходи.
Иронията е, че всичко това се случва в момент, когато България би трябвало да се надява на по-добро. Еврозоната може да крие средносрочни рискове, но в българския случай тя ще отмени валутния борд, който стерилизираше парите в икономиката, подценявайки така българския труд и българските стоки. Възможно е еврозоната да доведе до чувствително повишаване на доходите в България. Това, разбира се, е неприемливо и затова вместо позитивни очаквания за нещо, за което през годините бяха правени много жертви, сега сред хората се насажда страх. И се натискат бутоните, които забавят икономиката и ограничават ръста на доходите – о, простете, на разходите за труд.
Показателно в тази връзка е, че наскоро в УНСС се проведе научна конференция, на която мастити финансисти предложиха да си конструираме някакъв наш валутен мини-борд в рамките на еврозоната, та да имаме инструмент, с който да спираме пристигащите пари. Няма кой да ни накаже така, както можем да се накажем сами.
Но каквото и да направят тези „доброжелатели“, ползите от еврозоната няма да изчезнат напълно. Затова е много важно коя партия ще управлява при въвеждането на общата валута, защото народът ще асоциира икономическото подобрение с нея. Именно затова ПП-ДБ се активизираха в края на 2025 г.: не можеше да се позволи националният успех да се асоциира с ГЕРБ. Ако сме честни, когато и да си отидат Бойко и Пеевски, все ще е късно, но свалянето на една управляваща коалиция е едно, а победа на избори – в месеци, когато липсата на редовен бюджет ще започне да се усеща – е друго. Когато радостта от по-ниските данъци се сблъсква с реалността на по-ниските доходи, второто натежава несравнимо на везните.
В ПП-ДБ има подготвени икономисти (разбира се, не говоря за Мартин Димитров), които знаят, че богата държава не се става с данъци, скроени по мярката на бедна държава. Не бих се учудил, че ако днес в ролята на финансов министър беше Асен Василев, той щеше да е по-смел от ГЕРБ+ при вдигането на данъците и осигуровките за 2026 г. Само че този път Василев имаше друга роля – да намира дефекти в бюджетните опити на политическите си противници. А това не беше трудно.
Приетият от ГЕРБ+ през март бюджет за 2025 г. беше нереалистичен и с приходите, и с разходите си: в края на годината ясно се вижда, че и от двете страни на баланса „висят“ близо 5 милиарда лева. В Проектобюджета за 2026 г. ситуацията бе идентична: и приходите, и разходите бяха надписани. Трудно е да приемем сериозно прогнозата за 13.3% ръст на данъчните приходи за догодина със същата данъчна структура, скромен икономически растеж и инфлация под 5%. Планът за ръст на приходите от ДДС беше дори над 20%.
Бюджетът за 2025 г. и проектобюджетът за 2026 г. повториха подхода на ГЕРБ от края на 2010-те години, но с обратен знак. Между 2014 и 2019 г. Министерството на финансите под ръководството на Владислав Горанов умишлено планираше по-малки от реалните приходи, за да може натрупалият се в края на годината бюджетен излишък да се харчи по усмотрение. Сега, явно също умишлено, се планират по-големи от реалните приходи: отново се образува луфт, улесняващ заобикалянето на строгите разчети при харченето на държавните средства.
През последните седмици се казаха много неща за бюджета, но нещо неизказано остана. Каквито и да са ни данъците, в една икономика с ниска добавена стойност няма как да се съберат големи приходи. По думите на водещи американски индустриалци, „преминаването от индустрии с ниска към индустрии с висока добавена стойност няма как да стане по естествен начин“. Тоест е необходим ангажимент от страна на държавата, за да може икономиката да превключи на по-висока предавка: не грантове и субсидии, а индустриална политика, инвестираща в бъдещето.
Такива неща трябва да виждаме в бюджетите на България: държавни разходни политики за повишаване на технологичното ниво, за модернизиране на енергетиката, за научни постижения, за преодоляване на демографската криза. Дали месечните ни осигуровки са с 30 лева по-високи или по-ниски няма да промени бъдещето ни. Но всички в България ще усетим, ако имаме дори само една компания на световно равнище. Кога ли ще видим в държавните ни бюджети и в дискусията около тях не тънки партийни сметки, а проблясък на стратегическо мислене?
Споделете статията: