В българските публични финанси се трупат дефицити. Време е за ревизия на данъчно-осигурителната система
Мъдрият германски народ използва израза „син понеделник“, за да обозначи едно особено състояние на тялото и духа, когато ти се налага да ходиш на работа след приятен уикенд. Главата те боли, повдига ти се, забравяш си мисълта – но трябва да присъстваш на работното място, за да получиш заплата (или поне да не те уволнят).
От вчера „син понеделник“ се сдоби със специално значение и в българския език. Тъмносините, както е известна партията ДСБ, предложиха отмяна на правилото да се почива в понеделник, ако някой национален празник се пада в събота или неделя. Това, казват ДСБ, се налагало, защото се образуват дефицити, но вдигането на данъци било недопустимо и затова трябвало да се съкратят разходите. В случая – разходите на работодателите, каращи служителите си да работят в почивните дни.
От дясна партия, за каквато ДСБ се самоопределя, се очаква определена компетентност по икономически въпроси. Но предложението за премахване на неработните понеделници е икономически необмислено и ни кара да предполагаме, че или някой некомпетентен човек се е изкачил по високите партийни етажи, или ДСБ с това предложение цели не икономия, а примерно публичност. И наистина, от вчера до днес медийните публикации за тази сякаш позабравена партия са десетки, включително в централни издания.
Ще изредя три причини, поради които предложението на ДСБ е икономически необмислено. Първата е производителността на труда през почивните дни, които ще бъдат взети от работниците: тя не само ще е ниска, но може би дори отрицателна. Познайте как ще се работи в понеделника след Великден, или пък след 6-ти май, ако случайно Гергьовден се падне в събота или в неделя. Във времена, когато перспективата за 4-дневна работна седмица е все по-реална, подобна идея буди недоумение.
Второ, предложението на ДСБ е от значение основно за частния сектор и няма пряка връзка със задлъжнялостта на публичния сектор. Тоест, и да работим в понеделник след празници – какво ти, и да преминем към 6-дневна работна седмица, това няма да се отрази задължително на финансите на държавата. Да, частният сектор евентуално може да спечели повече. Но дали държавната хазна ще усети нещо от това с тези данъчни ставки?
Трето, това, че българите работят по-малко от „европейците“ решително не отговаря на статистическите данни. България всъщност е страната в Европейския съюз с втората най-дълга продължителност на работната седмица – средно 39 часа, при 36 часа средно за ЕС. Германия, която ДСБ дават като пример, е само с 33.9 работни часа на един зает седмично. Казано другояче, средният български работник работи с около 15% по-дълго от средния немски работник. Данните, които цитирам, са на Евростат.
Българите работят значително повече от германците, които ДСБ ни дават за пример
Също така не е вярно, че българите имат много повече почивни дни от средното за Европа. През 2025 г. например неработните официални празници за българите са точно 12 – което е по-малко от германската провинция Бавария, където има 15 почивни дни (но два от тях са за банките, а един е частичен). В Румъния и Словакия през 2025 г. също имат повече неработни празнични дни от България – 13.
Празниците не трябва да се броят с изкуствен интелект: в България например Денят на народните будители е официален празник, но на него се работи. В списъците на българските работодателски организации пък като „неработни дни“ фигурират както почивните понеделници, така и празниците, които се падат в събота или неделя, така че при машинно броене крайният брой се „надува“. Е, стават грешки, неволно или волно.
Има и други аргументи против сините понеделници. България е туристическа държава. През последните години нараства значението на вътрешния туризъм: българи посещават български туристически обекти. Наличието на по-дълги „празнични“ уикенди е инвестиция в националната икономика. По българските пътища, само събота и неделя не са достатъчни да посетиш със семейството например Трявна, Златоград или Свещари. Нали трябва да имаш възможност да почиваш, за да изхарчиш някъде парите, които си отделил за туризъм?
Дори не говорим за възстановяване на работоспособността на служителя чрез почивка – подобна концепция е твърде радикална за българския работодател и политическия му представител.
Намаляването на почивните дни в България е стара кауза на работодателските организации – също както ниската минимална заплата и ниската осигурителна тежест за работодателя. Доколкото може да преценим, непопулярната кауза за намаляване на броя на почивните дни е внушена на тъмносините политици от българските работодателски организации, евентуално в замяна на подкрепа на бъдещи избори.
Но тази заявка е показателна за нещо много по-важно – защото всички знаем, че в днешната икономика почивните дни са фикция и хората в България и по света често работят и събота, и неделя, и по национални празници, и по религиозни празници, и вечер след работа, за да компенсират недостатъчните си доходи от основна заетост. Тук става дума за нещо далеч по-важно от синия понеделник: това, че десните ни политици, от които очакваме работещи решения, робуват на овехтели и направо грешни икономически теории.
„За нищо на света да не вдигаме данъците!“ – прогласяват те. По добре да режем разходи: от майчински, пенсии, училища, болници, социални помощи, инфраструктурни разходи. Тук проличава разликата между държавника и партийния апаратчик. Държавникът – ляв или десен – знае, че разходи и дефицити са напълно уместни, когато се правят в името на развитието на страната и народа. Индоктринираният политически активист, за разлика от това, има програма с опорни точки, която следва без замисляне.
А най-важната опорна точка на един широк и самовъзпроизвеждащ се политически кръг гласи „да не позволим вдигане на данъците!“
Данъците в България са ниски – но за кого? Със сигурност не за бедния човек
По данни на Евростат, през 2024 г. с правителствени приходи на ниво 36.7% от БВП, България е на дъното на този показател в Съюза. По-нисък дял на данъчните приходи от България има само Малта (два малки острова), Ирландия (със силно надут БВП, защото там са седалищата на глобални корпорации) и Румъния (с неадекватна данъчна система, която през 2025 г. вече наложи вдигане на данъците). България рязко изостава от останалите в ЕС по отношение на данъците, които събира от бизнеса и населението. Средно за ЕС данъците формират 46% от БВП.
Но знаете ли какво? Ако си един обикновен гражданин в България, данъците ти никак не са ниски. Всъщност ти плащаш по-висок процент от дохода си като данъци, отколкото в много страни в Западна Европа. Западноевропеецът например плаща (говоря условно, но ставките са горе-долу такива) 5% ДДС върху цената на хляба, млякото и местните плодове и зеленчуци, 12% върху цената на месото и местното сирене, 0% върху основни лекарства и бебешки храни. Е, ако иска нощни барове, вносни деликатеси и кожени ботуши, за тях ще плаща 24% ДДС.
А нашенецът за всичко плаща 20%. Не е никак нисък нашият данък. Ама как да е по-нисък ДДС, след като корпоративният данък е само 10%? В „клуба на богатите“, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, корпорациите средно плащат 21% данък.
Да не говорим, че човек с по-ниски доходи в една типична европейска страна ще бъде подпомогнат с необлагаем минимум: ако заплатата му е под даден праг, той/тя няма да плаща данъци и осигуровки. В България не само че няма необлагаем минимум, ами ако си беден, плащаш по-висок процент от заплатата си като данъци и осигуровки в сравнение с богатия. Графиката ясно показва регресивността на данъчната система в България.
Затова, като говорим, че нарастващите бюджетни дефицити се превръщат в проблем и се налага реформиране на данъчната система в България, това не означава, че данъците трябва да се вдигнат „на калпак“ и данъчната тежест върху малкия човек да се увеличи още повече. Именно това е внушението, което коментатори, обслужващи интересите на богатата прослойка в обществото, искат да оставят. Нищо подобно. Реформирането на данъчната система би трябвало да доведе до отслабване на данъчната тежест върху по-бедните и по-висока данъчна отговорност за богатите: до прогресивност – нещо, което Международният валутен фонд отдавна препоръчва на България.
Сините понеделници на ДСБ са симптом, че политиците, които би трябвало да са най-компетентни по финансови въпроси, остават в плен на стари доктрини (рейгъномика, остеритет и т.н.) и пропускат много важни променливи в социално-икономическото уравнение в България: демография и качество на публичните услуги. А тези две неща наистина са „променливи“, защото десният данъчен фанатизъм лесно може да ги промени към още по-лошо състояние.
Бизнесът – говоря за добрия бизнес – не се интересува толкова от нивото на данъците, колкото от наличието на подготвени кадри, добри транспортни услуги и сигурност. Тези неща се постигат с пари. За да има ръст на икономическата активност в България са нужни повече публични инвестиции, реализирани с по-адекватни данъци.
Споделете статията: