На руско-турската граница всичко е спокойно

Израел воюва в името на мира. Западните компании извличат ресурсите на Африка за доброто на Африка. САЩ са загрижени за съдбата на мигрантите, пристигащи в Европа.  

Лъжа, в лъжа и заблуда тъне целият свят. А заблудата се сгъстява, ако гледаме на света през очилата на многобройните и разнообразни масови медии.

„Наемен убиец“ (Hitman), посредствен екшън от 2007 г. ще онагледи за какво говоря. Сюжетът на филма е пълна боза – някаква мистериозна Организация разпраща перфектно обучени асасини из целия свят. Това е първият слой на лъжата.

Под първия много скоро прозира втори слой: сюжетната линия се прехвърля от Африка в Москва. Но столицата на Руската федерация е скъпа дестинация: и за филми, и просто за туристи. Затова продуцентите на филма са избрали да заснемат московските сцени в София.

Гиздавата фасада на Народния театър „Иван Вазов“ трябва да внуши на глобалния зрител „московско чувство“. Катедралата „Александър Невски“ сигурно изглежда в очите на света още по-руски. Режисьорът е поставил пред нашите импозантни сгради стотина статисти, държащи в ръце плакати, надраскани на нещо като руски език, блъскащи се като за филм при пристигането на „президента“ – лошият герой. Впрочем по-късно във филма се оказва, че това не е самият президент, а двойникът на президента.

Този втори-трети слой лъжа скоро е задълбочен: вътре в „Александър Невски“ – в това, което според филма е централният храм на Русия – вместо истинските (?) красиви стенописи с Библейски сцени виси грандиозна, но измислена икона на Богородица. Заблудата ескалира, когато руските служби в желание да се отърват от непослушния наемен убиец започват да стрелят по катедралата с тежки картечници от хеликоптер; зрителят ясно вижда как златните куполи на „Невски“ политат във въздуха на дребни парченца и в снагата на красивата църква зейва рана.

Лъжа върху лъжа върху лъжа върху лъжа. Но не е ли такъв и реалният (?) живот. Вероятно е точно такъв, защото зрителите са припознали нещо в този непретенциозен филм, който сега се върти по „Нетфликс“: заснемането му е струвало към 20 милиона, касовите приходи са над 100 милиона долара. Ако вярваме на статистиката, разбира се.

Политическият живот дава многобройни, макар и не тъй синтезирани примери за същото. Една лъжа, ако бъде казана и показана убедително и повторена от много медии, лесно ще се впише в сценария на касовия филм. Ще се спра по-долу на четири случая.

Първо, нещо тъй фундаментално като отношенията между Глобалния Север и Юг плуват в океан от лъжи. Съвременните историци са съгласни, че поне 12 милиона чернокожи са били изтръгнати от Африка и продадени като роби в периода от края на XV до началото на XIX век. Тази статистика не показва цялата страшна действителност: до пазарите за роби в Новия свят достигат само 42% от пленниците от африканските села. Останалите загиват – при нападението на селото им, по дългия път до крайбрежието, люшкайки се в трюма на презокеанския кораб. Африка е лишена от над 28 милиона души, за да има достатъчно работници на захарните и памучните плантации в Америка.

Ако добавим онези вероятно още 6 милиона африканци, продадени като роби в Близкия изток и Азия, може да си представим какъв демографски ефект има историческият досег на Африка с белите. Европа прави дори нещо повече – вдъхва едва ли не генетичен страх у африканеца, пропива го с недоверие: към съседи и близки, които, подмамени с европейски ром и дрънкулки, лесно може да се превърнат в роботърговци или посредници в този бизнес с човешка стока. Недоверието, отпечатало се върху културата на континента през четирите века Робство, днес е основна пречка за изграждането на функциониращи държави.

Европа не иска да се говори за това. Европа твърди, че помага за развитието на Глобалния Юг – независимо че именно тя превърна Юга в място, нуждаещо се от помощ. Европа и нейните израстъци в Северна Америка и Австралия дори си приписват цивилизаторска роля: ако не бяхме ние, черните още щяха да тънат в мизерия и неграмотност. Доколко това е истина показват инвестициите в образование и инфраструктура в колониите, започнали да се образуват в третата третина на XIX век. Те са нищожни.

За сметка на това са огромни печалбите от суровините, извличани от Юга. Тези печалби са запазени чак до първата третина на XXI век и още са смазката на глобалната икономика. Демократична република Конго, една от най-богатите на природни ресурси страни в света, е и една от най-бедните страни в света. Западните компании, извличащи ресурсите на Конго, без да плащат за тях на жителите на Конго, са известни поименно.

Независимо от това, един цял „развит“ свят се вайка за бедите на Черна Африка и моли заможната си средна класа да прави дарения за водата, ваксините и образованието на бедните африканчета. Белите отварят заводи, където месечната заплата е двуцифрена и работният ден трае от тъмно до тъмно – и казват, че за Юга е по-добре да има такива заводи, отколкото да няма никакви. „На никого не му е било лесно, всъщност ние им помагаме да се развият“. А „световните“ финансови институции на белите, Световната банка и Международният валутен фонд, събират лихви от заемите, които отпускат на опустошените от белите страни.

Още много може да се каже за това, но да минем към друга, свързана лъжа – мигрантите. Някои в Европа са толерантни към тях, други ги мразят или се страхуват от тях. И двете групи тънат в заблуда.

Гъстотата на населението в Нидерландия е над 500 души на кв.км, десет пъти повече от България. Лондон е още по-пренаселен. Чисто физически не е възможно богатият Северозапад да приюти всички, които искат да се преселят там. Също и финансово е невъзможно социалната система на Запада да се разпростре и върху бежанците, които с години не работят, а дори и да работят са с ниска квалификация. Да сме автоматично „толерантни към бежанците“ означава умишлено да си затваряме очите.

Но да сме „против бежанците“ означава да приемем лъжата, че „те“ са зле, защото сами са си виновни. Робството и колониализмът, както и пораженията от междуособните войни, раздухвани от модерния империализъм, са факт. Бежанските вълни са провокирани от Запада. Западът има вина дори и за климатичните и водните бежанци. Да кажем, че няма да направим нищо във връзка с мигрантите и бежанците, освен да ги отпъждаме и да се браним от тях от стените на нашата крепост, е все едно да си заровим главата в пясъка, докато зад гърба ни са набъбнали много неприятни неща.

Ситуацията не е неспасяема, просто се изисква различен подход. За да реши бежанската криза, Европа се нуждае от две прости неща: 1) инвестиции от много милиарди в развитието на Юга (и да спре да подклажда там войни); 2) регламентирани условия за работа и живот в чужбина.

Инвестициите в Юга са по-логични, отколкото изглежда на пръв поглед. Западът вече не е в състояние да постига икономически растеж, но Югът е напълно готов да расте. Западът се нуждае от растеж, защото е финансиализиран. Югът е този, който ще му осигури растежа. А регламентирането на миграцията си представям като режим, който дава право на работа на подходящите хора, но не и право на трайно усядане. Всяка година богатите страни ще публикуват квоти за прием на работници в определени сектори и с определени характеристики. Кандидатите също ще се регистрират, ще посочват желанията и уменията си – и ще се разпределят автоматично между приемащите страни. При много желаещи за някоя конкретна дестинация ще има максимален срок за работа там – примерно, 1 година. После от ягодите в Англия мигрантът отива на полето с тикви в България.

Не казвам, че това е добра система, но е система, която може да организира един днес стихиен процес, водещ до социална несигурност на Запад, възход на крайни партии – и десетки хиляди човешки животи, загубени в опит да се достигнат заветните западни брегове. Има ли Западът интерес да спре хаотичния бежански поток? Ако отговорът е „да“, има начини, по-ефективни и умни от оградите. Ако отговорът е „не“…

Но какво е „Запад“? Америка е на запад от Германия. Съвпадат ли интересите на Лондон, Вашингтон, Париж, Берлин и Рим? Всичко, което САЩ прави във външната си политика в Близкия изток, Русия и Африка, го прави за сметка на Европа: бежанците от подклажданите от САЩ войни не тропат на оградата на Тръмп, а се блъскат към границите на Европейския съюз и Обединеното кралство. Ирак, Афганистан, Сирия, Либия, Украйна. Нигерия е нефункционираща държава и огромен източник на мигранти, защото милиардните приходи на западните нефтодобивни компании изискват там да се установи клиентелистки режим.

Една от най-гъстите лъжи лежи около Израел. Еврейската държава твърди, че с военните си удари по ивицата Газа и Ливан се стреми да си осигури сигурност и мир. Не е ли очевидно, че ако една страна изсипе купища ракети по столицата на съседа си, поне век няма да има нормални отношения с този съсед? Израел уби от есента на 2023 г. до този момент над 40 хил. палестинци в Газа, а в Ливан над 2000 души и провокира изселването на 1.2 милиона. Военни операции в такъв мащаб не са прелюдия към траен мир. Без САЩ плътно зад гърба си, Израел не би предприел подобни действия срещу арабското човешко море. САЩ търсят по някаква причина дестабилизация в региона, около който се върти Старият свят.

Заблуди сее и Палестина. Големият брой на децата сред жертвите на войната освен човешката болка повдига въпроса откъде се взимат толкова деца в тъй размирно време. Палестина воюва с утробите на своите жени: в Газа днес живеят 2.1 млн. души. За последните 50 години населението на Газа се е увеличило с 490%, или близо 6 пъти. Все едно България днес да е стигнала 50 милиона.

Въпросът за комплексните отношения между САЩ и съюзна Европа ни връща към нашите земи, където отново предстоят избори. Делян Пеевски, този с 4 години по-млад от мен феномен, разцепи партията, която съвсем доскоро се считаше за гарант за етническа, евроатлантическа, корупционна и всякаква друга стабилност. През 2021 г. Пеевски беше санкциониран по Закона „Магнитски“, с който САЩ наказва чуждестранни лица във връзка с пране на пари и нарушаване на човешки права.

Доскоро в България важеше аксиомата: ако си турчин и/или мюсюлманин, гласуваш за ДПС. Ръководството на ДПС може и да се облажва, но все пак сериозно се грижи за интересите на турците и/или мюсюлманите, както и на някои други гравитиращи групи. Ако не си турчин и/или мюсюлманин, за нищо на света не гласуваш за ДПС.

През годините в ДПС се появиха имена, завършващи на „-ев“, „-ов“ и „-ски“, но масата остана турска. Предизборните плакати на Ахмед Доган в отдалечените планински села не се сменяха – те оставаха да греят сезон след сезон на мегдана, както вождовете на БКП навремето, ясно декларирайки етническата и/или религиозната ориентация на местните.

Как може да повярваме, че човек, публично посегнал на рахата на Доган и с име, завършващо на „-ски“, ще получи от същия този електорат достатъчна подкрепа, за да го вкара в парламента?

Разбира се, съдът помогна, давайки на Пеевски търговската марка „ДПС“. (Още една заблуда – че живеем в правова държава, при положение че съдебната система и прокуратурата в историята си не са взели нито едно решение, ощетяващо с 4 години по-младия от мен политически и бизнес феномен.) Пеевски ще участва в броенето на гласовете, освен това ще се бори с всичките си демократични сили срещу купуването на гласове.

Но всичко това не е достатъчно да ме убеди, че партията на турците и/или мюсюлманите ще даде и минимум гласове на човек, публично посегнал на олицетворението на политическото единство на турците и/или мюсюлманите. ДПС на Пеевски, този борец срещу тютюнопушенето в България, в социологическите прогнози взима 6-7% от народния вот, само на крачка от оригиналната партия, от която се отцепи.

Чудя се в тази връзка кой е кино-аналогът на социологическите прогнози. Висящата във фалшиво руската катедрала фалшива Богородица? Или направо дигиталните куршуми, изстреляни срещу дигиталния образ на фалшифицирания руски храм?

САЩ включиха Пеевски в списъка „Магнитски“ – най-влиятелния (?) човек в една партия с поне на думи евроатлантическа ориентация, която гарантираше, че многобройното мюсюлманско население в една от най-слабите брънки на ЕС няма да създава проблеми. След това Пеевски разруши ДПС. Не виждаме ли американски опит за нов Ливан в Европа, за подпалване на чергата от вътрешната страна на европейската врата?

Американски Пеевски срещу руски Доган? Американски Доган срещу руски Пеевски? Или по-скоро Русия и САЩ са обединили сили срещу общата мишена България, най-слабото звено в Европейския съюз – любимият на всички съюзник, който обаче трябва периодически да се отслабва, за да е послушен?

Който и да държи юздите на този медиен и цигарен магнат Пеевски, той също така контролира решенията на българския съд и действията на прокуратурата и милицията – което е голямо нещо дори за малка страна като България. Надали скоро ще надникнем зад кулисите, защото там се крият много преплетени тела и интереси и няма да ни позволят да разберем кой с кого, така да се каже, се обича. Но поне вече ясно разбираме, че ни лъжат.

Систематично и ефективно ни лъжат. Толкова много, че лъжата се превръща в реалност, а истината става недостоверна. Във финала на филма наемният убиец пресече с влак границата между Турция и Русия. Ами да, колко по-лесен щеше да е животът, ако ги нямаше всичките тези междинни дребосъци.