Данъчните грехове на България

Съществува неписано правило – държавата насърчава това, от което печели. Понякога неволно, друг път съвсем съзнателно, тя поощрява дейностите или продуктите, които носят пари в бюджета. Това пък води до определени структурни изменения през годините.

Нека за начало разгледаме от какво всъщност печели българската държава. Най-любопитни са цигарите. През 2022 г. от акцизи и ДДС върху тютюневи изделия в бюджета са влезли около 3.725 милиарда лева. Тази сума е равна на 10.7% от всички държавни приходи и надхвърля с близо половин милиард средствата, постъпили по европейски програми.

България е страната с най-висок процент пушачи в ЕС. По-малко известен факт е, че България е и страната с най-голям процент смъртни случаи, причинени от тютюнев дим. Според глобална база данни, поддържана от Института за здравна метрика във Вашингтон, с 328.5 смъртни случая заради тютюн на 100,000 души страната ни е номер едно в света.

Дали бюджетът се пълни с тютюневи пари, защото българите пушат много – или българите пушат, защото бюджетът има нужда от техните пари? Въздействието е двупосочно, разбира се. Но фактът, че България е също така и страната с най-ниски акцизи върху цигарите в ЕС говори много. Държейки акцизите ниски, правителството прави цигарите достъпни, хората пушат повече, бюджетът се пълни, всички са щастливи. Ако изключим онези преждевременно умрели над 20 хиляди души годишно, и техните семейства.

Много са примерите как бюджетният интерес ощетява обществения интерес в България. Да вземем втората най-важна акцизна стока – горивата. През 2022 г. акцизите върху горивата са донесли над 2.4 млрд. лв. В бюджета са влезли и още 2.016 млрд. лв. от ДДС при вноса на горива и смазочни материали.

Като добавим приходите от ДДС върху продажбите на бензин и дизел на вътрешния пазар, горивата осигуряват над 15% от държавните приходи. На този фон, да помислим за състоянието на БДЖ. Със своите скорост, чистота и надеждност, Българските Държавни Железници старателно отблъскват романтиците, които искат да ги ползват, въпреки всичко.

Но погромът в БДЖ е в интерес на бюджета. Железниците изискват постоянни грижи и много пари, докато от горивата на петролна основа идват милиардни приходи. В държавния бюджет за 2023 г. са записани над 196 млн. лв. субсидии и 49 млн. лв. капиталови трансфери за „БДЖ – Пътнически превози“, и над 152 млн. лв. капиталови разходи за Национална компания „Железопътна инфраструктура“: дотук 450 млн. лв. годишни разходи.ак

От другата страна на везните стоят над десет пъти повече, и то приходи. Да добавим сладки обществени поръчки по изграждане, ремонт и поддръжка на магистрали и шосета. Да не забравяме за политическата роля на рафинерията в Бургас, както и кой стои зад водещите дистрибутори на горива и големите автобусни компании. Не, не, българското правителство няма интерес БДЖ да си стъпи на краката и да се превърне в конкурент на ДВГ.

По същата спорна – макар и съвсем рационална логика правителството има интерес постоянно да повишава минималната работна заплата, защото така засилва данъчно-осигурителните си приходи. Размахало знамето „Повишаваме доходите на населението“, правителството обикновено премълчава, че то солидно печели от тази уж социална мярка.

Ако сегашната минимална работна заплата от 780 лв. на месец бъде повишена на 1000 лв., работникът ще спечели 171 лв. повече. Правителството ще прибере 91 лв. допълнително.

Това, разбира се, не означава, че правителството трябва да съдейства за поддържане на заплатите ниски. Но със сигурност биха се намерили и по-ефективни и фокусирани средства за повишаване на доходите на уязвимите групи – ако целта беше това.

Да се докоснем и до въпроса за разработването на нови находища на благородни и цветни метали, срещащи енергична съпротива от местното население из цялата страна. Българите масово са против нови мини, което е разбираемо, тъй като добивната индустрия влошава качеството на околната среда и понижава стойността на недвижимите имоти наоколо.

Но централната, а и местната власт рядко се вслушват в притесненията на местните. Да направим сметката: през 2021 г. три големи и четири по-малки минни компании са добили благородни и цветни метали на обща стойност 2.4 млрд. лв. Освен 104 млн. лв. корпоративен данък, те заедно са направили около 55 млн. лв. концесионни плащания за Министерството на енергетиката, а с осигуровките и данъците върху работните заплати общите им отчисления към бюджета достигат 250 млн. лв.

Дори с ниска данъчна тежест, българското правителство печели от добива на злато и мед. При липса на политическа алтернатива, местното недоволство често губи битката срещу добивната индустрия по високите етажи на властта.

Дотук ясно видяхме, че фокусирайки се върху събирането на приходи, правителството е склонно да пренебрегва дългосрочния обществен интерес. Но какво може да се направи?

Първо условие за решаване на проблемите е да започне да се говори за проблемите. Защото за данъчни реформи в България сякаш никога не е подходящо време да се говори. Особено когато се приема държавния бюджет за следващата година.

Всяка година в края на лятото започват да валят оправдани – и огромни претенции към бюджета. За да отговори на тях, в условията на наслагващи се вътрешни и външни кризи, правителството никак, ама никак не може да си позволи смели данъчни реформи, защото това може да застраши: а) приходите, т.е. поетите нови ангажименти; б) резултатите на политическите партии на перманентните избори.

Журналистите също носят вина, защото не желаят, или не могат, да влязат в дълбочина. Те ежегодно демонстрират професионални висоти, прибягвайки до своите дълго изграждани контакти из властта, за да осветят политическите интриги, съпътстващи до последния момент приемането на бюджета.  Данъчната реформа е много по-скучно, при това опасно поле за изява. Нека политиците говорят за нея.

Но политиците си имат златно правило: „Никога не е добро време за данъчни реформи“.

И така, година след година, бюджетът се пълни с парите на пушачите – в страната с най-висока смъртност в света, пълни се с парите на автомобилистите – в страната, за която китайците мислели, че е най-голяма в Европа, защото от единия до другия й край се пътува 10 часа с влак, пълни се с парите от минималните заплати на най-бедните, пълни се с огризките, които минните компании подхвърлят на бюджета от милиардните си печалби.

Посоката, в която трябва да поеме данъчната реформа в България, е европеизация. А това означава балансирано разпределяне на данъчната тежест.

Европейската данъчна система разпределя данъчната тежест поравно между три източника: преки данъци (върху доходи на физически лица и компании), косвени данъци (акцизи и ДДС) и социални осигуровки. През 2021 г. преките данъци са донесли 32% от данъчно-осигурителните приходи на една средна европейска страна. За България процентът е 20.7%.

Делът на данъците върху продуктите и вноса (косвените данъци) средно за ЕС е 33.2% – за България е 49.3%. Делът на нетните социални осигуровки средно за ЕС е 34.3% от всички данъчно-осигурителни приходи – за България е 28.8%.

Разминаването е тотално. Нужна ни е данъчна реформа, която ще изглади данъчните ни различия с европейските. Това означава:

• Прогресивен данък върху доходите на физическите лица, съчетан с необлагаем минимум. По-висок корпоративен данък.
• Премахване на максималния осигурителен праг, заради който богатите в България внасят по-малък процент осигуровки от бедните.
• Намаляване на ДДС и отказващо високи акцизи върху цигарите.

Голямата данъчна тайна, за която икономистите не говорят, е, че държавата може да събере данъци от каквото поиска. Казват: „Не може да вдигаме акцизите на цигарите, за да не откажем пушачите, че приходите от тютюна са ни много важни.“ Нищо подобно – вместо на цигари и дизел, бюджетът може да разчита на стотици други неща, включително големи наследства, топ заплати, концесии за златни мини, хазарт, сладки газирани напитки и т.н.

Когато започне да печели не от минимални, а от по-високи заплати, българската държава усърдно ще започне да работи за повишаване на доходите на населението. Когато започне да прибира по-висок дял от корпоративните печалби, държавата ще е по-внимателна към нуждите на инвеститорите. Когато важността на т.нар. „данъци върху греха“ за пълненето на бюджета намалее, здравето на хората и качеството на околната среда ще разцъфти.

Този сценарий изглежда като нещо, което ще срещне яростен политически отпор в България. Но добрата новина е, че в страната с най-високо неравенство в Европа и най-висока смъртност в света дори и по-скромни реформи ще доведат до впечатляващи резултати. Търси се финансов министър, който иска да остане в историята.

Публикувано в „Икономически живот“