Пуйки в снега

Да въведем прокуратура с нов, по-ефективен метод на управление

Падна първият сняг за 2020 година и загледан след забързаните хора през прозореца, на човек му се иска да разбере какво всъщност става в тази страна. След най-горещото десетилетие, в София още вали сняг – но нежен, някак средиземноморски. Снегът довява мисли за топлото. Българската енергийна система остава в стария си курс отпреди 60 години, ще гори лигнит и ще прави АЕЦ на Белене. Но кой ще им разреши? Освен ако не я строят американците, те със сигурност ще осигурят аргументи.

По отношение на потоците на пари и енергия всичко остава по старому. Но рамките на играта се разместват. Държавната система, доколкото я има след оставката на Цветанов в Апартаментгейт на „Свободна Европа“, опитва да се преоткрие. Като видя, че я изблъскват с лакти все по-далеч от масата, властта прибягна до още един инструмент. Като слуга на Моргот, тя извади от сенките главния прокурор с каскета.

Срещу избора му имаше протести, хиляди – кажи речи, колкото един Народен съд, граждани протестираха пред сградата с двата лъва. Съдебната система се не поклати. Показаха по телевизора: Главният прокурор, рамо до рамо с премиера, ще удържи нещата. Сетихте се, нали – образът на премиера вече не е достатъчно силен.

С Гешев беше провъзгласен Залезът на Борисов, но на човека му е интересно и как сенките се спряха на толкова нелицеприятен образ като Гешев. Ясно е, че могат да му имат пълно доверие да прави каквото му кажат, но това ли бе единственият верен човек? Този само с личността си буди страх за свободата.

Пробваха го като бухалка срещу президента – работи. Патетичният президент с беззъбия си кабинет спечелиха голям дивидент от нападката на главния прокурор. Дори заблудените зрители видяха, че е нарушение да се разкриват чрез медии „доказателства“, събрани със специални разузнавателни средства, относно несъществени неща без някаква връзка с държавата и дори патриархалния морал.

Да, но освен може би някакъв бъдещ фактор в партийната игра, президентът Радев е и човек на Москва. „Да се удари!“ Ето как интересите съвпадат – САЩ и Гешев се разбират и работят добре заедно. Но в резултат от постоянното представление хората им вярват все по-малко и редовно избират проруски кандидати. Без значение какво пръскат медиите наоколо.

То пък едни медии. Имаше Борисов навремето един финансов министър, той веднъж използва фразата „феодални старци“ за ръководството на БАН. Заслужаваше хули Дянков, че реже доходите на арта и науката, но определението му за българските академици си падна на мястото. Нарекъл сега премиерът журналистките мисирки.

Ами пуйки са, точка за Борисов. Тези журналистки, които са допуснати до него, уж са много по-различни от стадни кокоши птици. Някоя свободна журналистка ще ли я оставят да му задава критични въпроси?

Мисирка идва от мисир, царевица, и двете са блага от Америка. Дивите пуйки имат сложен социален живот, най-вече пуяците. Като истински гангстерски банди, братя пуяци се събират и започват да се бият, докато не излъчат своя шампион, и после отиват при другите братски групи и се бият, докато не се излъчи шампионска група в ятото. Мисирките остават за главния боец на най-здравата банда.    

Те си подбират с какви журналисти да „работят“. Виждал съм ги – подшушват им пиарите някаква уж новина и те развълнувано пърхайки тичат след големеца, „първо на тях да я даде“. Народът разбира това, разбира и своя премиер, налива си чаша вода и изпива скандала в нея.

А може ли да е иначе – не може всяко рязане на ленти да става място за спор и критики, я.

Но не за министри и журналисти искам да говоря тук сега, а за така наречената държавна власт.

Състоянието на държавната власт в България предполага от нас привържениците на свободата да се замислим как да се противодейства на прокуратурата.

Мисля през прозореца и мечтая: вместо да спорим за личността, кой да бъде главен прокурор, да му вземем прокуратурата. Още догодина, за следващите парламентарни избори да въведем изцяло нов управленски модел за прокуратура. Вместо сегашната армейска, йерархична структура да имаме прокуратура с нов, ефективен метод на управление.

С цел повишаване на ефективността в борбата срещу престъпността, необходима е мрежова и икономична организационна структура в следствието и прокуратурата. Как ще стане това е добър въпрос. Научното управление вероятно би предложило да се даде повече инициатива на редовните прокурори, с висок ценз, собствени офиси и екипи със следоватeли и сътрудници. Мисията на прокуратурата трябва да е не обвинение, а борба с престъпността.

Мисля също така, че би било добре да имаме главен прокурор, който в замяна на „посочването на корумпиран съдия“, с което ни награди САЩ тази седмица, да отвъне с  името на някой корумпиран гражданин на САЩ, който не може да влиза в България. Нищо лично, просто за баланс на суверенитета. А ако изрови и 5-6 истински икономически шпиони на Москва, ще си заслужи орден.  

Посочването на „корумпирания българин“ от посолството на САЩ не беше по-добър ход от изваждането на Гешев и е възможно да са дело на един и същ ум. При наличието на бизнес лидери като ТИМ, Ковачки, Пеевски, Златев, Минев, Ганчев, наследниците на Божков, приватизаторите и други може би, да дадеш венеца на неизвестен специализиран съдия е разточителство. Хората пак се разочароваха от „американците“, въпреки напудрения сценарий.

Вината на специализирания съдия Андон Миталов изглежда е, че е пуснал през ноември председателя на движение Русофили, обвинен за шпионаж, в Москва за пет дни да си получи орден от Путин. По-добре ли щяхме да бъдем, ако не беше го пуснал?  Несериозно е това, Ваше Посолство – приветстваме желанието да ни се помогне срещу корупционната среда, но тя е реален проблем и е на най-високите етажи на властта. А така само ни пръскате сняг в очите.

Вашингтон, Smithsonian. Индианец от племето Потауатоми изпълнява танца на пуяка.

Споделете статията:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *