Златните докторанти на АЕЦ

Институтът за ядрени изследвания прибра половин милион лева от АЕЦ „Козлодуй“ с пет пъти по-високи от нормалните такси за обучение на докторанти   

Със 170 млн. лв. чиста печалба само за първите девет месеца на 2018 г., АЕЦ „Козлодуй“ е едно от най-успешните предприятия в България. Но и желаещите да се възползват от този държавен рог на изобилието не са малко. Bodil.bg разполага с документ, според който АЕЦ в края на 2011 г. се е съгласила да плати близо половин милион лева на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) за подготовката на шестима докторанти. Днес, повече от седем години по-късно, дисертация са защитили само двама от тях. 

Сумата възлиза на 79 500 лв. на човек, или общо 477 000 лв. без ДДС. Договорът, който носи подписите на тогавашните директори на ИЯИЯЕ и на АЕЦ „Козлодуй“ – съответно Димитър Тонев и Александър Николов, предвижда докторантите да се подберат от персонала на централата и да преминат през задочен курс на обучение.

ИЯИЯЕ е институт в състава на Българската академия на науките. Към 2019 г. обучението на един докторант в БАН струва 23 000 лв., като над три четвърти от този разход се формира от стипендията на докторанта. Средствата за консумативи за института и за процедурата по защитата се ограничават до 5 000 лв. на докторант.   

За докторантите, поръчани от АЕЦ „Козлодуй“ през 2011 г., стипендия не се предвижда – нали работят като инженери в централата. Така че тези 477 хил. лв. са отишли изцяло за ИЯИЯЕ. Трудно е да се намери аналог във висшето ни образование за толкова скъпа подготовка на докторанти.

В документа с гриф „Търговска тайна“ е дадено и по-подробно сведение за какво ще се употребят парите. За отпечатване на автореферати и дисертации са предвидени 3 000 лв. на човек: да не издребняваме, но тази сума е предостатъчна за отпечатване на книга в тираж 1000 екземпляра. Таксата за обучение на докторант е 35 хил. лв., а лицензите за използване на компютърни кодове са остойностени на 15 хил. лв. Включени са и „лекционни такси“ и „лицензи за използване на източници на йонизиращи лъчения“.

Предвид размера на стипендиите към 2011 г., АЕЦ „Козлодуй“ е платила за обучението на своите докторанти поне пет пъти по-скъпо от утвърдените цени в българското висше образование. При това става дума за задочни докторанти, които не получават стипендии.

Тоест, разполагаме с доказателство за трансфер на публични средства от АЕЦ към ИЯИЯЕ, осъществен много над текущите пазарни цени и в размер, значително надвишаващ предполагаемия подкуп на бившата кметица на кв. „Младост“, за който тя беше осъдена на 20 години затвор.    

Иронично, АЕЦ „Козлодуй“ плаща на ИЯИЯЕ за прескъпи докторантски курсове по теми като „Безопасност на ядрените реактори“ и „Динамика на реактора“. Но ако служителите на АЕЦ не бяха вече навлезли навътре в тази материя, те не биха могли да работят в централата. А и на какво могат да ги научат в института, при положение, че експерименталният реактор в кв. „Младост“ не е работил от 30 години?  

Кой изяде баницата

Нека опитаме да си обясним защо е подписан неизгодният за АЕЦ „Козлодуй“ договор с ИЯИЯЕ. Дали пък не става дума за тайна благотворителност? Атомната централа по различни поводи е дарявала крупни суми на института, може би и този случай е такъв? Би било логично – практиката, печелеща милиони, подпомага теорията, принудена да се задоволява с оскъден държавен бюджет.

Надали нещата стоят тъй романтично. Ако действително ставаше дума за спонсорство, защо то се прави потайно? Още по-съществено, защо е нужно то да се прикрива с подвеждащи разчети? Надутите разходи за обучение на докторанти изглеждат като хитър начин да се отклони вниманието от изхарчването на няколко стотин хиляди безотчетни лева.

За „компютърни кодове“ за своите шестима докторанти държавната АЕЦ заплаща общо 90 хил. лв., докато обучаващата институция ИЯИЯЕ през последните години отчита 10 – 15 хил. лв. разходи за поддръжка на софтуер – за целия институт.

Според годишните отчети на ИЯИЯЕ, от шестимата докторанти, зачислени през 2012 г., към 2018 г. е защитил един (Цветан Маринов), втора защита е насрочена за началото на 2019 г. и няма информация как е протекла. Половин милион лева за две защитени дисертации в срок от седем години не изглежда добър разход на публични средства.

Да обърнем внимание и на лицата, подписали въпросния таен договор на 20.12.2011 г. След като заема поста директор на ИЯИЯЕ в края на 2010 г., доцент (днес професор) Димитър Тонев публично демонстрира топлите си отношения с премиера Борисов. Тонев развява знамето на т.нар. Национален циклотронен център, за който институтът получава дарения, връчени лично от Борисов и от тогавашния посланик на САЩ.

Насреща стои Александър Николов, изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй“ в периода септември 2011 – май 2012 г. Някои медии го определят като „скандален“, може би заради нанесеният му през ноември 2011 г. побой по неизяснени причини. Така или иначе, Николов щедро отпуска на ИЯИЯЕ половин милион за докторанти, прави и други дарения за отбелязване на 40-годишнината на института.

А след като слиза от поста директор и после заместник-директор в АЕЦ, в течение на 4-5 години Николов работи в… ИЯИЯЕ под ръководството на Тонев. Именно доц. Тонев, според годишните отчети на института, лично отговаря за обучението на докторантите на АЕЦ „Козлодуй“.  

Скелети в гардероба

Тонев отговаря и за доставката на оборудването за циклотрона. Предишно разследване на Bodil.bg показа как консорциумът „Циклотрон инженеринг“, на който с пряко договаряне е възложена доставката на оборудване за циклотрон на стойност 4.7 млн. долара, има за контактно лице секретарката на доц. Тонев.

В „Циклотрон инженеринг“ има следи от още една секретарка – бившата сътрудничка на депутата от ДПС Делян Пеевски, поставила началото на фирма „ПСГ“ АД, която е сред най-големите получатели на средства по програмата за жилищно саниране. В този звезден консорциум, освен „ПСГ“ АД, участва и „Молекюлар Солюшънс България“ – фирма в лек конфликт на интереси, тъй като внася и монтира малките циклотрони за българските болници, които са алтернатива на т.нар. Национален циклотронен център.     

Изтощен от организационна дейност, проф. Тонев наскоро освободи директорския пост в ИЯИЯЕ и е вече само първи заместник-директор (мястото на директор се зае от доскорошния заместник-директор, доц. Лъчезар Георгиев). И за да е приемствеността пълна, Александър Николов се върна в АЕЦ „Козлодуй“ като заместник-директор.

Българската АЕЦ е огромно предприятие и информацията за платени 477 000 лева за двама защитили докторанти може да се стори маловажна. Но нека си припомним как индикативните разходи по циклотрона, от години престояващ в кашони, лека-полека набъбнаха до 23 млн. лв. Постоянното отклоняване на не чак толкова големи суми може да доведе до солидни резултати.

„Ядрена енергетика“ звучи внушително и сложно, а сложните неща по правило са скъпи. Малцина ще се осмелят да питат какво точно означава „лицензи за използване на източници на йонизиращи лъчения“ на обща стойност 54 хил. лв. Някой изобретателен ум може да използва „науката“ като изключително удобен параван за машинации.

Снимка: Изглед от залата за управление и контрол на 5 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Йовко Ламбрев, Wikipedia