На остров Минданао във Филипините, военните под претекста за борба с тероризма прогонват от домовете хиляди коренни жители и отварят път за мултинационални компании за въглища, метали, палмово масло и банани
Вероятно лумад е един от най-младите народи в света: началото му е положено през 1986 г. на учредително събрание на 15 племена от коренните жители на крайморските планински региони в североизточната част на остров Минданао. Лумад са автохтонно население на Филипините от австронезийски тип, не-мюсюлмани и не-християни, осигуряващи поминъка си със земеделие и риболов.
Трудно е да си представим етническото многообразие на Минданао, с площ от 97 хил. кв. км. и население над 20 млн. души. Лумад са само един от многото народи на острова, а помежду си те говорят на 18 различни езици. Затова за етноним са използвали чуждица – на езика сабуано, лумад означава “местен”. Само наброяващата 200 хил. души племенна група манобо от народа лумад има 12 различни езика.
Освен на езици, островът е богат на метални руди. Филипините са петата в света страна по залежи на полезни изкопаеми, трета по залежи на злато и четвърта по мед и значителна част от това богатство се намира в Минданао. В земите на лумад има 20 мини за добив на никел и златна мина. На повърхността настъпват плантации за банани и маслодайни палми, примамени от отличния климат, почви и водни ресурси.
Встрани от многобройните султанати и западни колониални администрации, владели различни части от острова през вековете, лумад от незапомнени времена са живели по отдалечените хълмисти склонове и долини. Репресиите на генерал Маркос ги подтикват да се организират и това по-късно им помага да се изправят срещу настъплението на добивните компании. Но така провокират властите в Манила, които с груба сила потискат мирната съпротива на местните срещу настъпващия капитал.
Военни в служба на капитала
Две жени от народа лумад – Норма и Марикрес, пристигнаха в София в средата на март, за да разкажат за борбата на своите хора. Тяхното посещение се осъществи в рамките на международен проект, изпълняван от Екологично сдружение “За Земята”. Тези хора искат да говорят, за да обърнат вниманието на света към своята съдба.
Масови евакуации на лумад от земите им започват още през 2014 г., когато са прогонени 2500 души. През 2015 г., когато инвестиционните интереси за плантации и мини са вече факт, евакуацията продължава, убити са трима местни лидери. Процесът ескалира, след като Родриго Дуерте е избран за президент на Филипините през 2016 г. От началото на 2018 г. до февруари 2019 г. са прогонени над 1000 семейства с повече от 4000 души.
На 23 май 2017 г. Дуерте въвежда на Минданао военно положение
във връзка с атаки на причисляващи се към “Ислямска държава” малобройни терористични групи. Във военните операции участват и специални сили на САЩ. Впоследствие военното положение е удължено, по последна информация то ще трае до края на 2019 г. Военни ходят из опразнените селища на лумад и вилнеят из домовете им. Блокират пътища и претърсват минаващите, като спират доставки на храни за градовете. Военните са разквартирувани в училища и други обществени постройки.
Лумад не са мюсюлмани и по земите им е нямало терористични операции, но властите в Манила се възползват от създалата се несигурност, за да разчистят територията. Местните лидери не се съмняват, че военното положение е въведено не във връзка със сигурността, а заради интересите на мините и плантациите.
Проектите, на които лумад пречат, са многобройни. На първо място, това е Комплексът в долината Андап: големи лигнитни мини, за които са предвидени 67 000 ха от наследствените земи на лумад, с ТЕЦ, който вече се строи на морския бряг. С 15 000 ха плантации на маслова палма, провинцията е на първо място във Филипините, но има планове те да се разширят до 200 000 ха. Бананови плантации са заели 13 700 ха от общинските оризища, там са се намесили Dole Philippines и Sumitomo Fruits.
Паралелно с това, от десетилетия протича ускорен процес на обезлесяване на острова, отново движен от мултинационални компании. Към 1900 г. горите са заемали 70% от площта на Минданао, сега са останали само шест процента. Строят се големи язовири и ВЕЦ. Огромният добив от находищата на никел и злато е гладен за енергия.
Битката за училищата
Народностите на лумад са носители на стара богата култура. Те осъзнават, че единственият начин да се съхранят, е да развият образованието си. От десетилетия лумад са на водещи места във Филипините по грамотност. Създали са 18 общностни училища – без тях, децата трябва да изминават 20 км до градовете в низините, за да получат образование. Училищата се поддържат по много характерен начин – от земята, отпусната на училищата от местните общности и обработвана на комунален принцип.
Лумад приемат болезнено факта, че военните фокусират репресията си върху училищата, които са обявени за нелегални или директно за сепаратистки. Много учители-доброволци са прогонвани, или спирани от военните на мобилните застави, претърсвани, разпитвани, унижавани. Жените са подложени на сексуални посегателства.
Гордост на региона е училището ALCADEV – Алтернативен учебен център за развитие на селското стопанство и поминъка. Това е пансион, който съответства на нашите гимназии. Фокусът на обучението са иновативните методи за земеделие, като всеки ученик при постъпването си получава определен участък, за който трябва да се грижи с останалите и да добива реколта, от която се изхранва. От основаването си през 2004 г. “Алкадев” дава обучение на почти 1000 души. Научените стават учители – младежите придобиват знания, с които осъвременяват земеделските практики на своите родители. 143 от възпитаниците на училището са заети в развитието на общностите в региона.
През 2015 г., когато мултинационалните компании се насочват към земите на лумад, тогавашният директор на „Алкадев“ е убит от паравоенни. Показно са ликвидирани и други местни лидери. За политическия режим, обслужващ корпорациите, образованието е най-сериозен враг.
Общество, свободно от пазара
Лумад живеят в земеделски общества и са развили сложни форми на земеползване. Водещ принцип е комуналното планиране. Обработваемата земя е разделена на индивидуални участъци и на комунални ферми, като комуналните стопанства от своя страна се делят на два вида: на селото и на училището. Веднъж годишно, общо събрание определя какво къде да се сее – и на индивидуалните, и на комуналните участъци, включително ниви с ориз. С труда на ръцете си лумад произвеждат достатъчно разнообразни храни, за да не се нуждаят от “невидимата ръка на пазара”.
Когато реколтата е добра, излишъците се доставят в градовете в низината. Но това не е цел на стопанската дейност – лумад произвеждат храни за собствените си нужди, не за да ги продават. Все пак, те са известни като добри земеделци, затова сега, когато са прогонвани от земите си, хората в низините ги приемат – нали преди са яли храната им.
Сред другите институции за управление на общата собственост е определяне на общностни гори, които не се ползват за дърводобив, за да не пострадат водните ресурси на планинските склонове. Това стопанско отношение на лумад рязко контрастира с безогледното изсичане, предприето по време на „развитието“ на XX век.
Типично, президентът Дуерте идва на власт през 2016 г. с обещанието да зачита правата на местните народи във Филипините. Три месеца, след като е избран, започва целенасочена репресия над жителите на земята. Дуерте отлично познава ситуацията и мястото, защото по-рано е бил кмет на големия град Давао на Минданао. Дуерте публично заплашва: “Казвам на тези в училищата на лумад да си вървят. Ще ви бомбардирам!” И още: “Лично ще избера инвеститора за Комплекса в долината Андап!”
Местните лидери отказват да подпишат изискваното от закона съгласие за въглищния проект. Противопоставят се и на индустриалните плантации и на заводите в морските заливи, които застрашават богатите рибни ресурси. Настояват за своите училища. Сблъскват се два свята, безкрайно далечни един на друг: глобалните корпорации, за които екологията и местните жители са “разход”, и устойчиви общества, усвоили философията да живеят на земята, които се борят да се съхранят чрез образование.
