Българската икономика може да намери себе си в зеленото производство и маркетинг. Но за да започнем да печелим от чистото, първо трябва да се откажем от мръсното
Глобалният пазар на органични продукти е достигнал внушителни размери и през 2017 г. вероятно ще удари отметката от 100 млрд. долара. Прогнозите са още по-големи, като според някои изследвания бизнесът с органични храни и напитки до 2025 г. може да надхвърли 320 млрд. долара. В момента най-голямо е търсенето в САЩ, но растежът ще дойде главно от Азия, където възникващата средна класа бързо развива нови вкусове и потребности.
Макар и подлагани на чести изпитания, аграрният сектор и хранителната промишленост имат традиции в България. Глобалният „органичен бум“ може да се окаже големия експортен шанс за тези отрасли. Добавената стойност на износа може да нарасне не само със сертифицирани храни, но и с много други стоки и услуги, попадащи в широката група „зелени продукти“.
Има признаци, че българските предприемачи долавят тези тенденции. През 2016 г. у нас по данни на Евростат са произведени 10 хил. тона органични плодове и 13 хил. тона органични зеленчуци, което не е никак малко. Площите с органично земеделие или в преход към такова са нараснали с 35%, тук виждаме втория най-бърз растеж в Европа. И все пак нашите 160 хил. органични хектара заемат едва 3% от всички обработваеми площи. „Позеленяването“ на българската икономика все още е маргинален и хаотичен, макар и енергичен процес.
Ако България открие правилната формула, може да спечелим дори повече от пазари за милиарди. Ще се превърнем в нещо, което никога не сме били: световен лидер в цял отрасъл. Истина е, твърде често „светлото бъдеще“ е връчвано като щедра добавка към ниските заплати на българите. С какво ентусиазмът за зелена икономика е различен?
Новото днес е, че в света има реално търсене на стоки и услуги, за създаването на които не е задължително да си голям и развит. Всъщност по-изостанали страни с вода и чиста земя имат бизнес предимство. Сякаш говорим за България.
Дефектът става ефект
Между 1989 г. и 1997 г. страната ни се лиши от една трета от икономическия си потенциал, но тази огромна загуба донесе и нещо добро: състоянието на околната среда като цяло се подобри. Това се вижда от много показатели, например годишните емисии въглероден диоксид на човек от населението от над 10 метрични тона се смъкнаха под 6 тона и остават на това ниво.
Разбира се, екологичните подобрения далеч не са повсеместни. Негативно развитие търпи качеството на въздуха в градовете. Почвите деградират заради прекомерна употреба на торове. Защитени природни територии са подложени на натиск от дърводобив и туризъм. Енергийната интензивност на икономиката все още е 3.7 пъти над средната за ЕС.
Въпреки това, дори на интуитивно ниво е очевидно, че рецесията на тежката индустрия е шанс за зелената икономика. Всъщност „зеленият преход“ можеше да се случи далеч по-рано и България вече да печели пълноценно от природния си потенциал. Но явно са отсъствали нужните компетенции, а и широта в мисленето на предприемачи и управляващи. След 10 години на общия пазар, днес сме в по-добра позиция за зелена икономическа специализация.
Четири зелени стълба
За да излезе от нишата си и да се превърне в проспериращ отрасъл, който променя облика на регионите, зелената икономика се нуждае от четири предпоставки. Първа и най-важна са хората. Зелените продукти изискват много ръчен труд, това обяснява по-високата им цена. За съжаление днес в българското село точно хората са най-оскъдният ресурс. Механизираното отглеждане на монокултури направи населението там излишно, а неподходящата Обща селскостопанска политика задълбочи този процес.
Прохождащият зелен бизнес в селските райони отново търси работници и предлага над средното заплащане, например 1500 лв. месечно за опитен пастир. Но има малко подходящи кандидати. От друга страна, ако намери решение на проблема с недостига на работна ръка, зелената икономика ще развие благотворна спирала в българското село. Тя създава повече и по-добре платена заетост и може да реши много демографски проблеми.
Другите три фактора на зеления бизнес успех са: качествени продукти, интелигентен маркетинг, гаранции за продукцията. Отношението им показва формулата
Зелена икономика = зелени продукти х умен маркетинг : вредни практики
Колкото повече са „вредните практики“, толкова по-малка е стойността на зелената икономика. Въпросът далеч не е теоретичен. През юни т.г. се разбра, че част от изнасяното от Бразилия говеждо месо не отговаря на стандартите: увредената репутация ще струва 4 млрд. долара пропуснати продажби. Месец по-рано гръмна скандал с доставки на фалшива органична царевица и соя от Турция и Румъния в САЩ.
В световната търговия една измама струва много повече, отколкото би спечелил от нея нечестният търговец. Това от своя страна навежда на мисълта, че за да се създават зелени продукти, по нашите географски ширини е нужна строга система за контрол – и то не на крайния продукт в търговската мрежа, а още в процеса на производство.
Така стигаме до въпроса кой да осъществява контрола, а в крайна сметка и до архетипния спор: държавата или пазарът? Зелените продукти са „малки“ и уникални и не се произвеждат от роботи, а се отглеждат от стопани. Държавната машина лесно може да ги смачка, но кой освен „държавата“ ще помогне на малкия стопанин да излезе на глобалния пазар? Как фермерът ще се конкурира с корпорациите, бълващи боядисани в зелено стоки?
Кооперативният маркетинг
Уникалните проблеми изискват уникални решения, но кооперативният модел отдавна се е доказал. Калифорния ражда 85% от световните бадеми и повечето фермери, които ги отглеждат, са обединени в кооператив, занимаващ се с продажбите, маркетинга и научните изследвания. Друг фермерски кооператив, учреден преди 100 години в село Загора в Гърция, е постигнал 15 млн. евро годишни продажби на ябълки в цяла Европа с помощта на най-модерен маркетинг. Показателно е, че и у нас „Хранкооп“ – учредена през 2016 г. кооперация, обединила над 70 фермери и малки търговци, е най-активен доставчик на чисти храни.
В зеления кооператив множество малки и средни стопани събират сили, за да плуват във вълните на големия пазар. Членовете му, за разлика от пагубните ТКЗС, получават приход според индивидуалния си принос. Допълнителната печалба от сътрудничеството е достатъчна за иновации, маркетинг, логистика, експерти и т.н.
Умният маркетинг винаги дава резултати, но при зелените продукти той е особено важен – независимо дали става дума за чисти храни, органични тъкани, природни лекарства, натурална козметика, диви ваканции или селски имоти. Асоциацията за органична търговия в САЩ например твърди, че вложените публични средства за разширяване на пазарния достъп дотук са довели до над 5000% възвращаемост.
Има потребители, които търсят в „зеленото“ само ползи за здравето или статусен символ. Те биха купили модерен „био“ продукт, дори за създаването му да са изсичани вековни гори. Зеленият етикет наистина продава.
Но може ли да е „зелен“ един продукт, ако е произведен с ниско платен труд? На този въпрос доста зелени ентусиасти се затрудняват да дадат отговор. А може би именно той е златното ключе на българската икономика.
Съществуват достатъчно предпоставки за това България да заложи на зелената икономика. С правилна организация може да предложим не само чисти храни, а и зелени технологични решения. Като начало, налага се да се откажем от мръсното, за да започнем да печелим от чистото.
Споделете статията: