„През 2015 г. продажбите зад граница се върнаха към растежа“, радваше се преди месец вестник „Капитал“ на предварителните данни на статистическия институт. Окончателните числа за износа на стоки, обобщени от БНБ хвърлят сянка върху този оптимизъм. Българският износ може и да нараства в количествено отношение, но структурата на износа не радва.
На първата диаграма е показана композицията на българския износ за 2015 г. Най-голямото парче от пицата са суровините. От България през миналата година са изнесени суровини и материали за 18.5 млрд. лв. Това е 40.8% от общия износ, почти два пъти повече от износа на инвестиционни стоки. Най-важната продуктова категория в българския износ са цветните метали, на стойност 4.5 млрд. лева. Суровините за производство на храни ги следват по петите с продажби от 3.5 млрд. лева в чужбина.
Нека спрем за момент и осмислим горните милиарди. От българските земни недра и от хумуса на страната се добиват продукти със забележителна стойност. Вместо те да бъдат преработени в страната, те се изнасят и се използват в производствени процеси в други държави. Така България губи добавената стойност на своите ресурси – така и работни заплати, така и данъчни приходи, така и по-добър стандарт на живот. Изнесените през миналата година суровини и материали струват повече, отколкото разходите за пенсии в течение на две години.
Конспирацията на физиократите
Ако тези суровини се преработваха в България – страната с най-ниска данъчна тежест в Европа, равнището на заплащането на труда, събираните осигуровки и получаваните пенсии щяха да са значително по-високи. По скромни разчети, ако преработката на българските суровини се осъществяваше вътре в страната и това увеличаваше нетната им добавена стойност само с 25%, в българската икономика ежегодно щяха да се създават поне с 5 млрд. лв. повече.
Подобни разсъждения стоят в основата на икономическата практика в развитите държави, но пред публика те се развенчават като изолационистки, етатистки, планово – командни и т.н. Да не се лъжем: въпросът за външната търговия е ключов за съществуващия икономически ред. Неслучайно в ортодоксалните учебници по икономическа теория днес протекционизмът е заклеймен. Студентите учат, че меркантилистите са „лоши“, а физиократите добри, независимо че меркантилизмът, или идеята за печалба от външна търговия с внос на евтини суровини и продажба на готови изделия, стои в основата на просперитета на Западния свят.
Както отдавна са отбелязали икономическите историци, страните, които са се изкачили по стълбата на богатството бързат да ритнат тази стълба зад себе си. Какво друго е Световната търговска организация, ако не пречка пред опитите на развиващия се свят да се индустриализира, възползвайки се от протекционистични мерки?
Магистрали към българските цветни метали
Какво друго са градежите на инфраструктура с кредити, ако не улесняване на износа на суровини за вече развитите икономики, по магистрали и през пристанища, откривани с гръмки хвалебствия от национални лидери с хвърлей хоризонт? Тази ориентирана към износа транспортна инфраструктура, паразитираща върху останалата икономика е разобличавана от индийски, шведски и американски икономисти още от 1950-те.
Но да се върнем на българския износ, който расте и с това става повод за радост на родните лидери. Между 2001 и 2015 г. износът ни нараства със стряскащите 506%. Но, странна работа, делът на износа на суровини си остава почти същия: малко над 40% от общия.
Истина е, че делът на инвестиционните стоки за разглеждания период нараства почти двойно, до около 20% от общия износ. За съжаление това не се случва за сметка на суровините, а по-скоро се свива делът на леката ни промишленост.
Всъщност дори при износа на инвестиционни стоки има уловка, тъй като най-голям дял в него има износът на резервни части и оборудване. Работещите в България предприятия са интегрирани в чужди вериги на доставки. Те работят за чужда сметка и съответно иновативният им потенциал е по-нисък от нужното. С около 2.5 млрд. лв. приходи от износ на резервни части този компонент надвишава приходите от износ на готови машини, уреди и апарати.
Ток, зърно, хапчета, цигари
В българския износ правят впечатление и други неща. Износът на цигари от България официално е нараснал 10 пъти в периода 2001 – 2015 г. Цигарите в последните години се оказват динамичен бизнес за над 400 млн. лв. годишно – но, за съжаление, продължаваме да не знаем защо всъщност „Булгартабак“ беше приватизиран и кой и как го купи.
Друг пример за глобална интеграция са българските тютюни: ориенталските ни сортове се радват на търсене и през миналата година от страната са изнесени тютюни за 250 млн. лв. – значително повече по сравнение с годините преди 2007 г. Тютюнопроизводителите остават в неведение за тези успехи на българската икономика. „Изкупуват ни го без пари, под 5 лева го взимат“, може да се чуе тези дни в родопските села. На какви цени са реализирани регистрираните от БНБ продажби на тютюн в чужбина също не се знае.
Скръб и жалост навява рекордният износ на дървен материал. Ако през 2001 г. от страната е изнасяна дървесина за 142 млн. евро, през миналата той вече е за 494 млн. евро. Дъбове, букове, борове – българските гори се търгуват по цена значително по-ниска от възможната, ако преработката се осъществяваше в страната, във време на глобални климатични промени и стрес на водните ресурси. Видимите резултати в износа на дървесина започват от 2010 г.
В базата данни „Внос“ има и едно редче, посветено на вноса на електроенергия, по разбираеми причини в него са вписани само нули. Но в базата данни „Износ“ тези подробности са ни спестени и така може да видим, че 2015 г. е рекордна и за износа на „Енергийни ресурси, различни от петролни продукти“. Приходите от тази различна дейност са за над 1.3 млрд. лв.
Износът на лекарства гони милиард евро: у нас са разположени някои от големите заводи на световни производители, а и родните предприятия са достатъчно мощни, формиращи истински пазарен олигопол. А като стана дума за петролни продукти, продажбите на бургаската рафинерия формират 8.2% от рекордния през миналата година български износ. Все пак тук има динамика: през 2012 г. делът на Лукойл в националния износ беше 14%.
Накъдето и да го погледнеш, българският износ представлява запазени интереси и сфери на подмолно влияние върху националните политики. Изредих само най-фрапантните: търговците на електроенергия, стоящи на косъм до властта. Руската рафинерия, която поне от 2006 г. не е плащала данък печалба, защото работи на огромна загуба. Няколко стотин арендатори, поделящи си 2-3 милиарда лева от износ на зърно – докато сумите, плащани на българските граждани като рента са в порядъка на 400 млн. лв. Концесионерите на златни и медни мини, най-тлъсти от всичките. Дървената задруга, която продава български гори за милиард. Тютюневият бизнес с официални продажби в чужбина за 337 млн. евро.
Да живеят Слънчев бряг и Свиленград
Да видим накрая огледалото на износа, вноса. Внесли сме храни, напитки и цигари за 250 млн. лв. повече, отколкото сме изнесли. Внесли сме хартия и картон приблизително на същата стойност като износът ни на дървесина, загубили сме само работни места и заплати за българи. Вносът на машини и уреди и апарати остава по-нисък от нивото през 2008 г. Внасяме нефт и газ за 3 млрд. евро – и добре че този разход спадна през последната година, та дефицитът във външната търговия се ограничава до 6.2 млрд. лв. Международният туризъм и транспорт връзват платежния баланс. Но те са уязвими предвид геостратегическото време и място на България.
Изводът от представените данни според мен е следният. България не оползотворява природните си ресурси и губи пари от това. Това, което България губи, печелят нейните стратегически партньори на запад и в офшорки. Огромна тълпа родни икономисти, обучени в изгодната за доминиращата част от света теория не виждат проблем в това. И наистина, търговията с Европа подобрява количествените показатели на родния износ и при добро желание дори може да се видят някакви наченки на структурно подобрение. Дано е така, но да се хвалим с рекорден износ на суровини и чужд бензин днес е неуместно. Нещо повече, изглежда, че големите играчи в българския износ са в основата на нашите стопански, социални и институционални неуредици.
Споделете статията: