Четири съвета за добър живот в България

Внимавайте какво гледате, с кого общувате, какво ядете, избягвайте болниците и работата – и сте попаднали в Рая на земята

Глобалната вирусна криза накара много българи, които от години живееха по чужбина, да се върнат в родните градове и села. С хубавото бързо се свиква, но и лошото се забравя, затова загубилите тренинг сънародници може да се вслушат в някои наши съвети, които ще им помогнат да оцелеят в България. Пък и ние, които никъде не сме ходили, не е излишно да си припомним основните правила.

1. Старателно избягвайте гледането на българска телевизия. Човешкият живот е твърде кратък, за да губим дните си, вцепенени в страх и отчаяние. Българските телевизии няма да ви вдъхнат по-различни чувства – освен, разбира се, да ви подскажат в чие лице трябва да виждате Спасителя.

Така се е случило, че немалко мои познати работят в телевизията, но се надявам те най-добре да ме разберат. Ако искате новини, не телевизията е мястото, където ще ги получите. Има интернет и радио, при вестниците е по-сложно, но като цяло медии има достатъчно и без телевизия. Лично аз по всяка тема, която ме вълнува, използвам 2-3 информационни източника, по възможност с противоположни интереси.

Дори ако просто ви е нужна прогноза за времето, не разчитайте на телевизията. Какво по-добро за рейтинга, ако населението, убедено, че през почивните дни ще гърми и трещи, си остане вкъщи пред телевизора с такова ниво на апатия, че да не може дори да се пресегне до дистанционното да изключи рекламите? Навън грее слънце, чуруликат птички, но по телевизора казаха „Очаквайте интензивни превалявания и прегърмявания…“ Е, сега, на някакви си очи ли да вярвам, или на Телевизора? Оставам вкъщи!

Телевизията подбира вместо вас: политиците, които са важни и трябва да се уважават, анализаторите, които разбират от нещата и имат тежест. Изкуството, което е ценно, историята, която се е случила наистина, икономиката, която разбира се процъфтява. Хората сме обекти, от нас се очаква да чувстваме, да вярваме, да постъпваме по определен начин – в зависимост от това, което ни покажат по телевизора. Това е валидно за всеки голям телевизионен канал, но в българския случай нещата стигат до крайности.

Българската национална телевизия получава издръжката си от правителството. Очаквате ли Премиерът да има в ръцете си могъщо пропагандно оръжие, за което бюджетът плаща 70 и кусур милиона лева – и да не го ползва? А да го остави на други да го ползват? Да, лустрото на плурализма е необходимо на БНТ. Но нали добрата пропаганда изисква да отделиш мъничко време и на другата гледна точка – представяйки я като гротеска?  

Има и не-държавни телевизии в България, но те никога не са далеч от интересите на властта. Спонсорства, щедра реклама по избори, грантове и европроекти, а и „ексклузивни“ новини от министерствата. Готови ли са телевизиите да се откажат от всичко това, за да тръгнат на поход към истината? Въпросът е риторичен.

Има специализирани телевизии (например за бизнес или туризъм), както и конкретни предавания с голяма журналистическа и художествена стойност. Не говоря за тях. Разбрахте ме: масовата телевизия в сегашния си формат е инструмент на властта (политическа, икономическа, идеологическа).

И какво от това? Ами това, че в България властта използва телевизията, за да контролира хората, по един особено неприятен начин. Може да те водят за носа изискано – както медиите във Великобритания. Може да те заблуждават с миражи за величие и историческа предопределеност – както в Русия или САЩ. А в българския случай се използват механизмите на безсилието и омерзението.

Не сте дошли на този свят, за да се депресирате от факта кой в момента управлява България, нали? Няма риск да останете неинформирани, ако се изключите от кабела: от петнадесет години работя като журналист – почти без да гледам телевизия. Не знам кои са важните сутрешни водещи, кои са любимите им гости, кои са шутовете, плашилата и палачите. Съществувам независимо от телевизионната реалност. Има живот и извън нея.  

Мисля, че това ми дава предимство под формата на стабилно психическо състояние. Ценните предавания, излъчвани по телевизията, винаги може да гледате после в интернет.

2. Пазете социална дистанция. Много думи се казаха за социалното дистанциране заради коронавируса, но аз го практикувам по свой си начин отдавна. Българите сме сърдечни хора, обичаме семейството, имаме приятели от училище и университета, съседи, роднини, колеги на работа, пък и непознати, с които ни среща съдбата – с всички тях българите общуват, прегръщат се, хранят се и пият и е весело. Слава Богу, че сме такива.

Но освен тези прекрасни близки хора, в обществото ни живеят и говеда в лъскави автомобили, надули чалгата през отворения прозорец, докато минават през сънения квартал. Полицаи, гледащи предизвикателно минувачите. Арогантни служители в държавни учреждения. Ловджии, гърмящи по всичко, което се движи. Аз съм далеч от тези неща, но предполагам, че по телевизията показват и разни политически животни и обслужващи фигури (главни прокурори, плашещи с държавен фалит „икономисти“ и т.н.)

Умният за България начин на живот е да се дистанцираш възможно най-бързо и пълно от тези хора. Някои опитаха да решат проблемитена националната интелектуална йерархия с по-голяма социална ангажираност. Но след саможертвите на Алеко Константинов и Гео Милев, едва ли има какво още да направите в това отношение. Или пък може би има?

Поне си подбирайте битките. Споровете на маса за “история” и политици са най-глупавото, което може да допуснете. Заговори ли българин за история и политика, ако искате да избегнете кавгата, веднага минете в режим на слушател.

Щом се изключите от първия дразнител – телевизията, представата ви за „общество“ силно ще се промени. Така и аз след поета ще възкликна:

Живеят две сърца в гръдта на тоз народ.
Едното тласка завист и отрова,
а другото лекува, пее и обича –
и двете тупат в ритъм независим,
обърнали едно на друго гръб,
забравили за общата си кръв.
   

3. Усърдно търсете български храни и напитки. Едно от най-големите предимства на България са отличните й храни и напитки и ще е глупаво да живеете тук, а да не се възползвате от тях.

От българския домат по-добър няма. Българското вино е космическо. Ракията, то се знае, ни е завещана от Орфей. Плътни, жълти планински картофи. Сирене като месечина. Дъхав мед. Ябълки, череши, малини. Пастърма, която не можеш да спреш да ядеш.

Ако погледнем на България с очите на чужденец, храните и напитките са огромно наше предимство – както и разнообразната природа и по-ниското демографско налягане. Разбира се, не е лесно да се добереш до български хранителни продукти. Ние обичаме да си ги ядем и пием, а не да ги продаваме. Включително чрез чуждестранни търговски вериги.

Ако дадеш на бабата 15 лева за картон домашни яйца, какво ще направи тя двете хартийки? А яйцата са храна и сила, здраве. Бабата ще ви продаде яйцата по-скоро от симпатия, или даже от жал към „градските деца“.

И така: не гледайте българска телевизия, ходете из българската природа, общувайте с добрите български хора и все се оглеждайте дали отнякъде няма да ви падне я яйчице, я пластмасово шише. Представете си колко ще струва подобно нещо например в Гърция и се постарайте да се отплатите подобаващо.

4. Не се разболявайте и не работете. България е чудесна страна с добри хора, здрав климат и полезни храни, но ако се разболеете тук, значи сте се прецакали здраво. Освен ракия, чесън и лечебно гладуване, не знам какво да ви препоръчам. Може да пробвате и с пчелен клей – не онзи разтвореният в спирт, а на пръчка: дъвчете го и го слагате на болното място. И билки помагат, из селата още се срещат опитни баби, потърсете ги.

По същия начин, ако ви се налага да работите, за да живеете в тази прекрасна страна България, значи здравата сте се прецакали. Освен мизерната заплата, ще трябва да преглътнете и управленската култура на българския работодател. Не, не, повярвайте ми, най-добре не се разболявайте и не работете в България.

Като се придържате към тези четири прости съвета, животът в България за вас ще бъде лесен и приятен като песен.

Споделете статията:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *