Кой е Стив Ханке и има ли почва у нас

В мътната българска вода един икономист от САЩ е уловил тлъста риба и не иска да я пуска

В засилващата се медийна дискусия “за” и “против” въвеждането на еврото в България вече се включва и “тежката артилерия”. Намеси се и Стив Ханке, икономист от САЩ, неправилно наричан “баща” на българския валутен борд – и яростен противник на влизането ни в еврозоната. Мнозина българи се страхуват от общата европейска валута и възгледите на Ханке им импонират. Така се стига до абсурда социално мислещи хора да се позовават и аргументират с един спорен автор от неолибералния лагер.

По тази причина, за да разберем кой тъй активно лобира “за” валутния борд и “против” еврото, по-долу припомням няколко факта за личността на Стив Ханке. Те са взети от публично достъпни източници, включително от собствените му статии. В края, обсъждам новата посока, която поема дискусията за България в еврозоната.   

1. Стив Ханке е либертарианец, последовател на теориите на Лудвиг фон Мизес и Фридрих Хайек. Тоест, той е привърженик на максималния егоизъм и минималната грижа за обществото. Той е старши изследовател в Института “Катон” (Cato University) във Вашингтон – либертариански мозъчен тръст, еквивалент на българския Институт за пазарна икономика (ИПИ). Когато се използва думата “неолиберален” в смисъл на нещо, което ощетява работещите хора и облагодетелства най-богатата прослойка, трябва да се знае, че тя отговаря изцяло на Стив Ханке.

2. Стив Ханке е пионер на приватизацията. Бил е икономически съветник на президента Роналд Рейгън през 1981-82 г. и неговите идеи са залегнали в движението за приватизация, засегнало западните страни през 1990-те. Тоест, ако сте на мнение, че приватизацията е стигнала твърде далеч – например с електроразпределителните дружества и ключови енергийни обекти, пишете го и на сметката на Ханке.

Проф. Ханке стига дотам в приватизационните си намерения, че препоръчва федералните земи в САЩ да се продадат на частни собственици, от което можели да се съберат над 1 трилион долара – а земите щели да се управляват по-ефективно. Остриетата на ИПИ отдавна предлагат приватизация на българските държавни гори, които днес са над 25% от територията на страната. Ето откъде идва тяхната брилятнтна идея.   

3. Една от специалностите на Стив Ханке е водният сектор, по-специално приватизация на водните ресурси и водните доставки на общински принцип. Ако случайно чуждестранен консорциум изкупи ВиК системата на Перник и след това рязко вдигне цената на водата, “заслугата” ще е и на Стив Ханке.   

Заслугите на Ханке към България включват и работата му като официален консултант на френската компания Veolia – концесионерът на ВиК в София. Чистата печалба (официалната) на Veolia от доставката на вода и канализационни услуги на софиянци е 30 млн. лв. годишно.

4. Стив Ханке не е нито “баща”, нито “майка” на българския валутен борд: той стои встрани от реалните решения по въвеждането на паричния съвет през 1997 г. По това време Ханке е икономически съветник на президента Петър Стоянов: длъжност представителна, без пряко влияние върху правителството или БНБ.

В личен разговор покойният проф. Кръстьо Петков, който като синдикален лидер по това време е участвал в националните съвети за валутния борд, потвърди това: ако може да се каже, че българският валутен борд има някакъв “баща”, то той е Майкъл Деплер, началник на Първи европейски отдел на МВФ (виж и тук).  

5. Стив Ханке, освен валутен борд, препоръчва на правителствата, които са склонни да го слушат, също и “доларизация”. По правило, думата се използва в икономиката в смисъл на замяна на националните пари с “твърдата” валута на някоя световна икономическа сила (както например Черна гора, която няма свои пари и използва евро). Но когато агитира за “доларизация”, Ханке има предвид действително долари. Той е намеквал, че предпочита левът да е вързан за долара, а не за германската марка и еврото.

С други думи, Ханке е проводник на имперската политика на САЩ по света, която поне по въпроса за резервните пари сериозно се отличава от политиката на Европейския съюз, в който България по стечение на обстоятелствата членува. САЩ не иска силно евро и полага усилия да ограничи влиянието и мащаба на еврозоната.    

6. Стив Ханке не е особено уважаван в средите на академичните икономисти в САЩ. Нобеловият лауреат Пол Кругман го нарича “човек, който рекламира себе си” (self-promoter) и “продавач на икономическо змийско масло” – тоест, шарлатанин. Когато Ханке е на път да убеди индонезийския диктатор Сухарто да въведе валутен борд през 1998 г., срещу тази идея се изправят МВФ и лично президентът на САЩ Бил Клинтън.

Фактът, че Стив Ханке се хвали с три титли “доктор хонорис кауза” от България – връчени му от БАН, от Варненския свободен университет и от Стопанската академия в Свищов, говори едновременно за българската академична сервилност и за неговата суетност. Подобни титли могат да заблудят само хора, които нямат представа от състоянието на българската “научна икономика”.

7. Обичащият да се самоизтъква Ханке твърди, че няма пример на провален валутен борд. През 1991 г. Аржентина въвежда валутен борд, който е премахнат през 2002 г. Ханке има пръст в този неуспешен експеримент, като през 1990 г. пише проект за аржентински борд – но обяснението му за провала е, че валутният борд сам по себе си е добър, но Аржентина не била го въвела правилно. Междувременно Ханке е предлагал през 1999 г. на президента на Аржентина страната изобщо да се откаже от песото и да започне да се разплаща с долари. Аржентинският валутен борд действително укротява инфлацията, но наследството му е ръст на безработицата, бедността и неравенството.   

8. Предложенията на Стив Ханке за въвеждане на валутен борд са предназначени за развиващи се страни – показва го заглавието на основната книга на Ханке “Наръчник за валутни бордове за развиващи се страни”. Валутният борд представлява продължение на паричните режими, които колониалните метрополии са налагали на колониите си през XIX век. Няма нищо по-малко патриотично от това да защитаваш валутен борд, който на практика е отказ от суверенитет.

Дребен детайл потвърждава мисленето на Ханке в тази насока: в книгата си “Валутният борд – начало или край” (ИК “Бард”, 1996 г., оригинално заглавие Currency Boards for Developing Countries) той препоръчва “част от директорите на валутния борд да бъдат чужденци” – за да се попречи на евентуален опит на страната да възвърне паричната си независимост.     

9. Стив Ханке е активно практикуващ търговец на валута и борсови стоки, съответно препоръките му за икономическа политика на страните представляват конфликт на интереси. Конфликт на интереси представлява и атаката му срещу еврото, тъй като той е икономист, поставил се в служба на дълбоката държава в родината на долара.   

За Стив Ханке може да се посочат и други любопитни неща, но изредените факти са достатъчни, за да си съставим картина: съветите, които самозваният “баща” на българския валутен борд щедро ни отпуска, далеч не са безкористни.

Въпросът за България и еврото все повече се нагорещява. Тъй като към еврозоната ни води необичаното правителство “Борисов 3”, има растяща опасност от популистки реакции, вредящи на обществения интерес. Трябва да е ясно, че в момента интересите на САЩ и Русия в България съвпадат: да се попречи на въвеждането на еврото.

Еврото далеч не е “цвете за мирисане”, но България, която от 23 години е в режим на валутен борд, има голям интерес да влезе в еврозоната. Този интерес се изразява в:

1) по-евтин кредит за домакинствата и бизнеса;

2) изсветляване на банковата система и прочистване на банки, които действат като черни каси на сенчестата власт;

3) институционална интеграция със Западна Европа;

4) премахване на механизъм, който държи цената на труда в България ниска;

5) освобождаване на значителна сума от резерва на БНБ за национално развитие.

Срещу тези пет безспорни ползи стоят основно страхове – раздухвани едновременно от симпатизантите и агентите на Русия и САЩ в България. Заради излизането на Великобритания от ЕС, Старият континент е дестабилизиран и усилено търси нови проекти, в които да отбележи успех. България има исторически шанс да получи институционална подкрепа за справяне с вътрешните си паразити, след което да се присъедини към паричната система на богатите.

Тъй като целият свят ще гледа какво ще се случи с Европа след Брекзит, лидерите на еврозоната ще се постараят България да стане успешен пример, в случай на въвеждане на еврото. Но от другата страна са САЩ и Русия, които ще подкрепят стихийните български “патриоти”, за да попречат на интегрирането на страната в еврозоната. В световния баланс на силите, мнозина са заинтересувани да няма силна Европа и валутният режим в България отдавна не е само национален въпрос.   

Споделете статията:

6 Comments

  1. НИКОЛАЙ СТАТКОВ

    на будала държавник и шута е мъдрец ……

  2. Stefan Antonov

    Щях да приема статията, ако беше спряла до това кой е Стив Ханке.
    Но опростачването на темата за еврозоната като се представя за сблъсък между национален интерес срещу интереса на две империи е обидно за интелекта

  3. Димитър Събев

    В думите ви има нещо вярно, но това, което за едни е “опростачване” и “обида за интелекта”, за мнозина други е код, чрез който могат да разберат същността на проблема. Така че лично според мен преувеличавате вината на автора 🙂

    Ако говорим за “обида за интелекта”, тя се дължи не на друго, а на безропотното приемане на паричния режим “валутен борд” в течение на 23 години: и от икономистите и финансистите на България, и от обществото.

  4. Чудесна статия. Да стане ясно, когато някой дава акъл по медиите, кой всъщност е той. Да не говорим, че въпросния Като институт е финансиран от братята Кох, което само по себе си е достатъчно за да не се приемат съветите на този господин

  5. Ако е толкова крив този човек,защо подава информация за корупция на Стоянов и Костов е замесен?

  6. Не знам как може да е последовател хем на Мизес, хем на Хайек. Двамата са представители на австрийската икономическа школа, но изповядват различни възгледи и идеологии. Единият е класически либерал, а другият е неолиберал, идеология която си е чист икономически фашизъм. Ханке е по-скоро продавач на страх, отколкото съветник.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *