Тежестта на златото


Новият златен рудник в Крумовград показва екологични стандарти и социална отговорност, но по веригата между България, Намибия и Карибите зеят черни дупки    

Технологичното ниво на новия златен рудник в Крумовград е сред най-добрите на пазара, твърди Любомир Хайнов, оперативен директор на местното дъщерно дружество на канадската компания „Дънди Прешъс Металс“. „Научихме много за екологичното и социално въздействие на минната дейност“ – допълва директорът по Устойчиво бизнес развитие Константина Градева-Василева. За 15-те години, откакто „Дънди“ добиват злато в България, отношенията им с обществеността и властите действително еволюираха.

Сътресения в края на тоталитарния режим извадиха от строя рудника край Челопеч, едно от големите находища на злато и мед в Европа. „Дънди Прешъс Металс“, контролирана от канадския милиардер Нед Гудман, го придоби през 2005 г. само за 26.5 млн. долара, след което в рамките на броени години постигна продажби за стотици милиони. Опитът на компанията да разшири производството с цианидни технологии срещна яростен обществен отпор. В отговор канадците закупиха металургичен комбинат в Намибия, където изпращат българския концентрат, съдържащ злато, мед – и много арсен.

Прах и работа  

Рудникът в Крумовград в Източните Родопи е следващата фаза на експанзията на „Дънди“. Местните хора посрещнаха пришълците враждебно, но надеждата за работни места в регион с хронична безработица, в добавка към ловка PR стратегия и натиск от страна на централните власти, постепенно промениха нагласите. Васви Ибрям, кмет на село Сърнак, в непосредствена близост до златния рудник, разказва: „Да, хората се тревожат заради взривовете и праха, който се вдига. Но търпим – нали сега има работа? От нашето село вече 3-4 мъже са наети.“ По думите на Васви, в момента в Крумовград ако човек иска да работи, възможности има – не само в „Дънди“ и подизпълнителите им, но и в новата каучукова фабрика и започналите големи общински проекти.

Ада тепе край Крумовград очаква

По неофициални данни, същинската работа на флотационната фабрика в Крумовград ще започне през пролетта на 2019 г. – с няколко месеца забавяне от първоначалния график. Технологичният проект предвижда по-малко екологично въздействие: хвостохранилище няма да има, превозът на златния концентрат ще се осъществява два пъти седмично с камиони, а водата, използвана в производството, ще се зауства в река Крумовица след пречистване до степен на питейна. „Ние сме първият рудник (в България), който ще прави подобно нещо“ – гордо отбелязва инж. Хайнов.

Онлайн системата за екологичен мониторинг, разработена от компанията, показва много случаи на превишения на пределно допустимите нива на прахови частици във въздуха около минната площадка, но това е неизбежната цена, която местната общност трябва да заплати, щом иска работни места. Освен всичко останало, „Дънди“ създават фонд от 5 млн. долара в подкрепа на малкия местен бизнес. За този социален ангажимент вероятно е допринесла ЕБВР – банката е акционер в „Дънди Прешъс Металс“ с 10% от капитала.

Усилията на инвеститорите в Крумовград и Челопеч без съмнение заслужават похвала, но с тях компанията не се е превърнала в светец – нито в екологично, нито в социално, нито във фискално отношение. Реалният ефект от златодобива ще стане ясен, ако отместим фокус от еталонните минни проекти и проследим пътя на българското злато из света.   

Крокодил в тъмна Африка

През лятото на 2015 г. мисия на български природозащитници посети град Цумеб в Намибия, където е разположено металургичното предприятие (смелтър) на „Дънди Прешъс Металс“. За разлика от България, където публичната комуникация изглежда приоритет за компанията, в Африка среща на българските гости с мениджмънта е отказана. Все пак с помощта на местни активисти мисията извършва разследване и установява нередности при транспорта и съхранението на концентрата от Челопеч.

Но големият проблем в Цумеб се оказва арсенът – както за работниците в смелтъра, така и за местното население. Рудите в Челопеч са с много високо, над 5% съдържание на арсен, за което технологиите в Цумеб не са пригодени. Според Международната агенция за изследване на раковите болести, арсенът и неговите съединения са канцерогени от първа степен. След като към 2008 г. в намибийския смелтър започват да постъпват български концентрати, работниците усещат по себе си промяна и енергично протестират. Властите са принудени да се намесят и производственият обем е съкратен двойно. Но от началото на 2014 г. размерът на производството не само е възстановен, но и допълнително удвоен.

Арсенов прах в торби за захар. Цумеб, Намибия

През 2012 г., по настояване на по-късно уволнения профсъюзен активист Оскар Какунга, е осъществено масово изследване на нивото на арсен в урината и кръвта на работниците. От 1722 проби, в 69% от случаите концентрацията е над 100 μg/g. В мините на съседна Южна Африка за „максимално допустими“ се приемат 50 μg/g, но тъй като натрупването на арсен в организма е изключително вредно, не може да се твърди, че изобщо има някакво приемливо ниво. Сега мениджмънтът на компанията твърди, че арсенът в урината на работниците е спаднал, но без да посочва конкретни числа.  

Показателен е опитът на Йоханес Амутеня, днес 33-годишен, работил в преработката на концентрата от Челопеч. Здравни изследвания на персонала по-рано се правели на всеки два месеца, с новия собственик – два пъти годишно. Работниците вече не получавали документ за здравния си статус, а само устни уверения, че всичко е наред. Йоханес се усъмнил и си направил независими здравни тестове в Южна Африка. Докторът, който го прегледал, му казал: „Твърде млад си, за да се убиваш с тази работа“.

Българската мисия успява да фотографира площадката за съхранение на ненужния арсен (няколко хиляди тона арсенов триоксид се продават в Малайзия и Южна Африка, където се използват като пестициди – практика, забранена в ЕС). На няколкостотин метра от жилищни сгради, „Дънди“ държи под открито небе хиляди тонове прах, богат на арсен – в чували за захар, разпадащи се под слънчевите лъчи.   

Генади Кондарев, участник в разследването в Цумеб, отбелязва: „Количеството натрупан токсичен прах на мястото беше колосално. За няколко години дейност под шапката на „Дънди“, предприятието почти беше запълнило хранилището за отпадъците, съдържащи арсен. След шокиращите резултати от медицинските тестове през 2012 г., не знаем да е имало последващо изследване с публично достъпни резултати за нивата на арсен в организма на работниците.“

Новият китайски посредник

Освен с ниски екологични стандарти и евтин труд, Намибия привлича инвеститори и с почти нулеви данъци. Смелтърът в Цумеб е разположен в специална експортна зона (SPZ), в която не се дължат ДДС и данъци върху корпоративната печалба. Намибия е на 129-то място в света по човешко развитие, но „Дънди Прешъс Металс“ – а така и техният акционер ЕБВР, не виждат проблем в това, че лишават националния бюджет от средства, необходими за образование и здравеопазване.

Заводът на “Дънди Прешъс Металс” в Намибия

Доскоро реализацията на продукцията от Цумеб се осъществяваше по дългосрочен договор с „Луи Драйфус“. Огромната швейцарска компания е буквата „D“ в групата “ABCD” – четирите мегакорпорации, които контролират световната търговия с аграрни стоки. Поделението за метали на „Луи Драйфус“ с обекти в Перу, Намибия, Австралия, Мексико и т.н. постигаше високи печалби, но в средата на 2018 г. по стратегически съображения беше продадено на китайския NCCL Natural Resources Investment Fund. Вероятно посредникът за пласмента на българските метали вече е китайски.   

Смелтърът, освен от Челопеч, преработва концентрати с високо съдържание на арсен от мината Ел Брокал в Перу и от други места. От тях той произвежда на изхода „черна мед“ – пречистена до 98.5% сплав, в която освен мед и злато се съдържат и примеси на редки метали. Къде се извършва финалната преработка до чисти метали, които се продават на борсите, и кой прибира добавената стойност на редките елементи, е загадка. „Дънди“ посочват на сайта си само, че доставят продукцията до „рафинерии в Европа и Азия“.

Базата данни на UNCTAD, службата на ООН за търговия и развитие, разкрива, че до края на 2017 г. експортът на мед от Намибия за Швейцария е бил средно за 150 млн. долара годишно, а на медни концентрати – 100 млн. долара. С продажбата на поделението за метали на „Луи Драйфус“, този поток вероятно ще се пренасочи към Азия. Китай и сега изкупува от Намибия уранови руди и други радиоактивни материали за 100 млн. долара.    

Материалните потоци, минаващи през Намибия, потъват безследно в огромни търговски компании. Това, което е известно, е, че и производителите, и посредниците се възползват от нулевите данъци и твърде „либералното“ екологично законодателство в африканската държава. Дори ЕБВР – банката за развитие, заявила екологични и социални ангажименти, не вижда нищо тревожно между образцовите рудници в България и кюлчетата в трезора.     

Черни данъчни дупки

„Дънди“ отдавна са ентусиасти в данъчната оптимизация. За шестте години между 2012 и 2017 г. рудникът в Челопеч е генерирал приходи от близо 1.1 млрд. евро и печалба преди данъци от 380 млн. евро. Компанията е внесла в българската хазна корпоративен данък от 38 млн. евро общо за периода, плюс 30 млн. евро концесионна такса. Българската държава успява да прибере едва 6% от стойността на металите, добити на нейна територия.  

Но действително ли печалбата на „Дънди“ в България е само 380 млн.? Компанията си отчислява значителни амортизации, изплаща с лихви заеми към свързани лица, има 100 млн. евро административни разходи, също и други разходи будят въпроси.

Един образцов рудник: инж. Любомир Хайнов за върха на айсберга

„Оптимизацията“ се ускорява, след като печалбите напуснат България с нейната ниска данъчна тежест. От българския Търговски регистър става ясно, че „Дънди Прешъс Металс“ използват две дъщерни дружества, регистрирани на остров Кюрасао и фирма със седалище на Британските Вирджински острови – Vatrin Investment Ltd. Последното е 100% собственост на регистриран в Холандия кооператив, Dundee Precious Metals Cȍoperatief U.A. Според холандското законодателство, някои кооперативи не дължат данък върху дивидентите, има опция да им се спести и данъкът върху печалбата.

За да бъде това възможно, в кооператива трябва да участва друга фирма, регистрирана в Холандия – „Дънди“ имат и такава. Заслужава да се отбележи, че правата върху златното находище в Челопеч през 2003 г. са придобити от още едно карибско поделение на канадското дружество – този път регистрирано в Барбадос.

С подобна офшорна мрежа не е чудно, че през 2016 г. рудникът в България постига 35 млн. евро печалба след данъци, а компанията – майка в Торонто обявява загуба от 147 млн. долара. Същото и в предходната година: при 45 млн. евро чиста печалба в Челопеч, положителният резултат на „Дънди Прешъс Металс“ в Канада е едва 7.6 млн. долара.

През морета и океани

Рудите и концентратите, които пристигат за преработка в страни с по-ниски екологични стандарти, пътуват дотам с кораби. Милиони тонове натрошени скали кръстосват океаните в търсене на по-изгодни цени за преработка, докато емисиите от морския транспорт остават изключени от глобалните схеми за опазване на климата. Не става дума толкова въглероден диоксид, колкото за сажди и серни и азотни окиси. По оценки на Германския природозащитен съюз, корабният транспорт създава 22% от емисиите на азотни оксиди в света, а саждите са виновни за 50% от затоплянето в Арктика. Максимално допустимото съдържание на сяра (причинител на киселинни дъждове) в корабното гориво е 3500 пъти по-високо от автомобилното.

От Челопеч за Намибия всяка година пътуват по 100 хил. тона концентрати, още толкова постъпват от други места, включително от тихоокеанския бряг на Южна Америка. Освен за замърсяването, Европа затваря очи и за развитието: бедните страни се специализират като доставчици на суровини, междинната преработка е за региони с ниски екологични стандарти, а добавената стойност във финалните фази остава за богатия свят. Договорите за свободна търговия на ЕС затвърждават неравенството в световното индустриално развитие.    

Рудата от Челопеч пристига в Намибия

Рудата от Крумовград няма да се извозва до Цумеб, тъй като съдържанието на арсен в нея е по-ниско. Действително, в съдбата на това находище има нещо по-специално. Дълга и упорита опозиция на заинтересуваните страни най-сетне гарантираха приемливо качество на дейностите на „Дънди прешъс металс“ в България. Българският експерт по минно въздействие Даниел Попов, посочва: „Мениджмънтът на „Дънди“ видя потенциала в това да бъде екологично отговорен. Правилният човек на правилното място се оказа Ейдриън Голдстоун, директорът по устойчиво развитие на компанията. Крумовград трябва да служи като христоматиен пример за това как взаимодействието с местните хора и НПО може да промени първоначалните бизнес планове, докато те станат приемливи за цялото общество“.

И все пак: златодобивната индустрия в глобален мащаб всяка година създава над 2 млрд. тона твърди отпадъци, без да броим химикалите, използвани в процеса на извличане на метала, емисиите при транспорта и щетите за здравето на хиляди работници. И всичко това – за да може металът, след като е бил извлечен от земята, отново да бъде вкаран в подземни трезори. Дори една средна по размер златна мина като тази в Крумовград ще създаде 15 млн. тона твърди отпадъци и над 6 млн. тона хвост за краткия срок на своя живот.   

Снимки: “За Земята“. Версия на този текст бе публикувана на 08.01.2019 г. от сп. The Ecologist

avatar

mittag

LEAVE A COMMENT