Излишният бюджетен излишък

 

Поредната форма на остеритет лишава икономиката от ресурси за структурна промяна  

Бюджетният дефицит вече не е това, което беше. Допреди няколко години Европейската комисия се бореше със зъби и нокти да удържи публичните разходи в страните членки в границите на 3% над бюджетните приходи. През 2017 г. почти половината държави от съюза – 12 членки, сред тях и България – отчитат бюджетни излишъци.

Да ги изредим: България (+0.9%), Чехия (+1.6%), Дания (+1%), Германия (+1.3%), Гърция (+0.8%), Хърватия (+0.8%), Кипър (+1.8%), Литва (+0.5%), Люксембург (+1.5%), Малта (+3.9%), Холандия (+1.1%), Швеция (+1.3%). Бюджетът на Словения е балансиран.

На теория прекрасни – или не?  

Утвърдената теория препоръчва да се постъпва именно така – когато икономиката е във възход, трупай пари за черни дни. Излишъците имат три главни функции: 1) с тях може да се погаси част от публичния дълг, което ще намали лихвените разходи в бъдеще; 2) те просто може да се държат като резерв за бъдещи кризисни периоди, 3) те представляват изземване на ресурс от икономиката, съответно отслабват инфлационния натиск.

Съществува и по-модерна гледна точка, която се съмнява в тези Викториански добродетели на излишъка. Макроикономистите Годли и Лавоайе разглеждат националното стопанство като един голям счетоводен баланс, с активи и пасиви.

Годли и Лавоайе различават пет категории икономически актьори – домакинства, фирми, банки, централна банка, правителство. Между тях се разпределят седем категории финансови наличности (financial stocks). Една и съща финансова наличност за едни икономически субекти е актив, а за други е пасив. Тоест, присъства с различен знак в различните клетки на балансовата матрица.

Например, ликвидните пари са пасив за централната банка, но актив за домакинствата и за търговските банки. Пасивът, т.е. дефицитът на правителството (дългосрочни и краткосрочни ценни книжа) е актив, т.е. излишък за домакинства, фирми и банки.

А какво става, когато правителството има излишъци? Много ясно – формират се дефицити в частния сектор. С други думи, фирмите и домакинствата задлъжняват. Разгледано в дългосрочен период, семето на техните бъдещи страдания се посява именно в подобни на сегашния периоди на привидно изобилие.

Да проверим дали наистина е така     

От началото на 2018 г. до края на септември по данни на Министерството на финансите правителството е натрупало излишък по фискалната си програма в размер на 2.68 млрд. лв. Това е действително голям за нашите мащаби бюджетен профицит. Все пак, целият брутен вътрешен продукт за деветмесечието е от порядъка на 75 млрд. лв. Излишъкът на правителството „Борисов III“ от началото на годината достига стряскащите 3.6% от икономиката.

Ако теорията на макроикономическия баланс е вярна, би следвало този излишък на правителството да води до аналогичен дефицит (задлъжняване) в частния сектор. И е точно така.

От януари до края на август 2018 г. (последните данни  на БНБ), кредитите за фирмите са се увеличили с 1.39 млрд. лв. Кредитите за домакинствата са се увеличили с 1.59 млрд. лв. Тоест ръстът задлъжнялостта на частния сектор е 2.98 млрд. лв.

Поразителна прилика с постигнатия за почти същия период бюджетен излишък, особено ако отчетем овърдрафта (отпуснат, но непотърсен кредит). Примерът от България изглежда христоматиен.

Какво следва от това?

На първо място, твърде бързият ръст на кредитите във време на ирационален оптимизъм вещае големи проблеми за длъжниците в задаващата се криза. Проблеми ще има и за цялата икономика, тъй като част от отпуснатите кредити ще се провалят, а това в един момент ще затрудни банките да кредитират и добрите проекти (ръст на лихвените нива).

На второ място, и това може би е най-скандално от гледна точка на демократичния процес, правителството си развързва ръцете да харчи бясно както пожелае. 2.68 млрд. лв. са страшно много пари. С тях може да се купят повече от едни избори. От тях може да се отклонят и няколко стотин милиона в партийни каси или в обръчи от фирми.

На трето място, в момент на икономическо оживление правителството играе като централен нападател в отбора на капитала, като изземва пари от икономиката и така възпира натиска за ръст на заплатите.

Също така, излишък от подобен мащаб говори, че правителството може да си позволи да проведе данъчната реформа, която ще превърне България в европейска страна: по-ниски ставки на ДДС за стоки от първа необходимост и въвеждане на необлагаем минимум на доходите, в добавка към плавна прогресивна данъчна скала.

Пето, някои сектори в българската икономика се нуждаят от сериозни инвестиции, за да се предотврати надвиснала криза. Най-важният кандидат е енергетиката, очакваща стратегия за безопасно излизане от въглищата. Напоителните системи, железопътният транспорт и информационното общество са само някои от другите зеещи и чакащи дупки.

Подобен на сегашния бюджетен излишък не може да се появи самоцелно, той е планиран (макар че подозирам, че е надхвърлил очакванията на финансовото министерство). Не може да се позволи „излишък“ от 2.68 млрд. лв. да се разпределя без санкция от парламента. Отделно от това, фискалният резерв вече е 11 млрд. лв. (над 10% от БВП).

Поддържането на толкова големи бюджетни излишъци дава вид на благоразумна фискална политика. На практика то е недемократично макроикономическо късогледство.

На снимката – карикатура от 1850 г. Spiegel Geschichte, 4/2009

avatar

mittag

LEAVE A COMMENT

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.