Икономисти без икономика

В България има повече студенти по бизнес, администрация и право, отколкото в Швейцария. Поне 17 000 „бизнес студенти“ са излишни

България е прекрасна страна с ужасна икономика. След десет години членство в Европейския съюз, равнището на живот e 47% от средното за останалите страни членки. Даже това е официалната, лицеприятна версия, която отчита, че в България животът по принцип е малко по-евтин.

Ако вземем реалните данни, а не покупателната способност, брутният вътрешен продукт на човек в България е 23% от средния за ЕС. Според таблиците на Евростат, през 2016 г. на човек в България се произвеждат и консумират 6600 евро годишно, а средно за ЕС числото е 29 000 евро. Румъния по този показател е с 30% над България.

Противоположно на ужасните икономически данни се движи интересът към професията на икономиста в България. Според Националния статистически институт, над 50 000 младежи и девойки в момента учат икономически специалности във висши училища.

Броят на студентите по икономика е равен на всички, които учат за инженери, програмисти, математици, статистици, физици, химици, биолози, еколози, генетици, в добавка към минните специалности и останалите промишлени кадри. Природните науки общо се радват на едва 1424 студенти

Ако българската икономика беше в добро състояние, изобилието от икономисти би имало обяснение. Тогава щеше да има нужда не само от счетоводители, но и от управители, специалисти по персонала, по рекламата, търговски представители в чужбина, финансови посредници, инвестиционни експерти, актюери и т.н. Щеше да има много повече бизнес предприемачи.

В действителност, българската икономика е не само малка, но и на средно ниско технологично ниво. Съответно бизнес културата като цяло не е на висота, което допълнително стеснява полето за професионална реализация на икономиста. Управител на фирмата най-често е собственикът, персоналът се поддържа удовлетворен, като не бива уволнен, рекламата е по съвместителство, а финансите са в кредитиращата банка.

Къде всъщност работят всички икономисти, които излизат от българските Икономически учебни заведения (ИУЗ)?

Само най-добрите бизнес студенти успяват да емигрират и да работят в чужбина нещо около специалността си.

Голяма част от студентите не учат бизнес и мениджмънт, за да работят после по специалността си, а за да имат нещо „висше“. Избират икономика отчасти заради купона, отчасти за престиж, отчасти поради отлагане на въпроса „Какво да правя с живота си“. Ученето на икономика за доста студенти е регламентирана безотговорност. Или става убежище за деца, чиито родители не подкрепят те да учат изкуства и хуманитарни науки.

Има ли икономиката нужда от много икономисти?

Икономиката е софистицирана област от човешкото познание. Не е случайно, че „бащите на икономиката“ са философи, лекари, математици или пастори. До началото на XX век правилото е да завършиш друга специалност, преди да се отдадеш на изучаване на икономика. Постепенно да навлезеш в долното царство, където значение имат политиката, историята, природата, психиката, а числата са приблизително точни.

Днес това отношение е непознато на многобройните новосъздавани бакалаври и магистри по бизнес и мениджмънт. В ожесточаващата се конкуренция за все по-малко удовлетворяващи работни места, те губят и скромното си лично мнение за обкръжаващия ги свят и го заменят с чертите, нужни за работа в български условия. Към собственика почтителен, на повикване, бодряк, патриот, семеен, добър изпълнител на команди. От другата страна – без респект към закона и чужд на обществения интерес.

При нерутинна задача, например изготвяне на стратегия, отговор на конкурентна заплаха, изработване на мерки за регионална или секторна политика – стотиците хиляди родни икономисти се оказват недостатъчни и се търси експертиза от чужбина. Това се вижда в секторните таблици на Евростат.

Защо да учим икономика? В средата на 1990-те, когато избирах какво да следвам, се водех от егоистичен мотив: да отложа казармата. Във времето на затваряне на заводите инженерните и точните науки не бяха на почит. А предвид тогавашните заплати на учителите, чистата наука не беше за препоръчване. ИУЗ приемаха с изпит по география, моя любима дисциплина от дете и нямаше нужда да ходя на школи по математика. Все пак назубрената регионална икономическа география на България после ми свърши добра работа на терен.

Тогава в икономиката имаше нещо от „вятъра на промяната“. Това бяха годините след отмяната на социалистическото планиране, преди да се установи новият модел. Икономиката на пазара, макар и непозната, беше модерна. Таблици за пост-съветското пространство посочват 1997 като годината, когато България става “пазарна и демократична”. Сегашните икономически парадигми – моделът, за който рядко се говори, бяха изковани в предходните седем ничии години.

Но най-вярното, и неприятно обяснение защо в България днес толкова младежи учат икономика е, че има предлагане. Висшите икономически училища в България действат на принципа на икономическото предприятие. За да постигнат икономии от мащаба и здрав пазарен дял, те са понижили стандартите и приемат за студенти младежи, които искат “висше”, а откровено се нуждаят от години доучване в гимназиална фаза.

В крайна сметка, много или малко са българските студенти по икономика?

Непропорционално много. През учебната 2016/2017 г. за стопански науки и администрация се подготвят 14 444 бъдещи магистри, 34 540 бакалаври и 1923 професионални бакалаври, 21% от всички студенти на България.

„Икономикс“ през 2015 г. в България според Евростат учат 19 995 студенти, в Белгия под 3 хиляди. В Швеция броят им е 5500, в Румъния със сходно политическо наследство наброяват 9770. Европейското сравнение се усложнява от различните дефиниции за специалностите в отделните страни, но горните числа все пак казват нещо.

Икономиксът като „социална и поведенска наука“ според Евростат се класифицира в една група със социология, психология и политология. В повечето развити страни изучаването на теоретична икономика е оставено на малко студенти със склонност към абстракция, а знания с практическа насоченост се придобиват в широки бизнес специалности. Да приемем, че „икономиксът“ в България не е от чист вид – и все пак, 20 хиляди студенти ежегодно сякаш са много?

Сходно впечатление получаваме и като сравним броя на студентите в широката категория „бизнес, администрация и право“. Оказва се, че през 2015 г. България подготвя повече кадри за бизнеса от страни като Чехия, Дания, Хърватия, Унгария, Португалия, Финландия, дори Швеция и Швейцария.

Много от студентите в изброените страни са чуждестранни, тоест се подготвят за нуждите на друго стопанство, докато в България икономика учат предимно български момчета и момичета. Има и чужденци, но те надали идват в България заради световноизвестната й икономическа школа.

Долната графика е може би най-важна. На нея е направено сравнение между страните в ЕС по БВП на един студент по бизнес, администрация и право. Оказва се, че в Европа зад един такъв студент, или пред един такъв студент, стоят шест пъти по-големи ресурси, отколкото в България.

Вината не е в малкия размер на българската икономика. Средно за ЕС студентите по бизнес, администрация и право са 21.8% от общия брой. У нас този дял е над 28%. Ако следвахме европейския стандарт, би трябвало да имаме 17 000 по-малко „бизнес студенти“.

След направените статистически сравнения и потърсените обяснения не е изненадваща равносметката, че ИУЗ трябва да се свият малко. „Оправянето“ на българската икономика върви ръка за ръка с намаляване броя на студентите в икономическите специалности. И пренасочването им към създаващия сектор, който увеличава богатството. Студентите по бизнес и мениджмънт следва да се насърчават да се специализират в сферите на визуалния дизайн, на високите технологии, на занаятите.

По-малкият брой студенти и преподаватели в ИУЗ би следвало да се отрази благоприятно на качеството и с времето да роди по-нюансиран и прогресивен подход за развитие на българската икономика.

avatar

mittag

LEAVE A COMMENT